Слави Трифонов - повече от същото или нещо друго?
Често предизвестявам студентите си да имат поради, че България е мудна и половинчата страна. Колебае се прекомерно дълго преди да вземе рационалното решение; а един път вземе ли го, прави това по неуверен и колеблив метод от боязън да " не се мине ". Резултатите от тези избори, както и първите събития след тях удостоверяват горното. Иде тирада за непълен опит за промяна на метода на живеене който, на всичкото от горната страна, е на път да бъде провален.
Поне от 2013 година е ясно, че българското общество се пробва да скъса с модела на 1990-те години - с ръководството на силата, с наглостта, с крадливостта, с простащината и политическата чалга. Иска, в резюме, да стане цивилизовано общество, чувстващо се комфортно в 21-ви век. Тогава, обаче, този опит остана заключен в София. Останалата част от страната схващаше ръководството на силата като мощно ръководство, наглостта - като неустрашимост, а простащината - като народняшка непридирчивост. Накрая всички отново заедно гласоподаваха за Борисов: софиянци - с цел да ги " пази от комунистите " ; в провинцията - тъй като " Бойко е наше момче, национално ".
Как се стигна дотук
Към пролетта на 2019-та година в София цареше мъртвило след огромното зимно мръзнене по зелените митинги. В провинцията, обаче, поддръжката за Борисов се пропукваше. Хората, смятащи себе си за " елементарни ", се обръщаха против Борисов, чувствайки се афектирани от неговата все по-очевидна нецензурност. Средният българин е, въпреки всичко, порядъчен човек и, въпреки толерантен, в последна сметка осъжда минаването на границите на приличието.
През 2020 година София още веднъж се разпалва, този път (и за пръв път от 1997 година насам) подкрепена от цялата страна. Доста бързо се разбра какво желаят хората. А то беше повтаряне на 1990-та: цялостна промяна на метода на живот, преосноваването на обществото върху нови ценностни и кардинални основи, подобаващи на европейска страна, достигнала 21-ви век. Искането на софиянци от 2013-та беше станало настояването на най-малко половината от народа.
Поне от 2013 година е ясно, че българското общество се пробва да скъса с модела на 1990-те години - с ръководството на силата, с наглостта, с крадливостта, с простащината и политическата чалга. Иска, в резюме, да стане цивилизовано общество, чувстващо се комфортно в 21-ви век. Тогава, обаче, този опит остана заключен в София. Останалата част от страната схващаше ръководството на силата като мощно ръководство, наглостта - като неустрашимост, а простащината - като народняшка непридирчивост. Накрая всички отново заедно гласоподаваха за Борисов: софиянци - с цел да ги " пази от комунистите " ; в провинцията - тъй като " Бойко е наше момче, национално ".
Как се стигна дотук
Към пролетта на 2019-та година в София цареше мъртвило след огромното зимно мръзнене по зелените митинги. В провинцията, обаче, поддръжката за Борисов се пропукваше. Хората, смятащи себе си за " елементарни ", се обръщаха против Борисов, чувствайки се афектирани от неговата все по-очевидна нецензурност. Средният българин е, въпреки всичко, порядъчен човек и, въпреки толерантен, в последна сметка осъжда минаването на границите на приличието.
През 2020 година София още веднъж се разпалва, този път (и за пръв път от 1997 година насам) подкрепена от цялата страна. Доста бързо се разбра какво желаят хората. А то беше повтаряне на 1990-та: цялостна промяна на метода на живот, преосноваването на обществото върху нови ценностни и кардинални основи, подобаващи на европейска страна, достигнала 21-ви век. Искането на софиянци от 2013-та беше станало настояването на най-малко половината от народа.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ