Истинското име на Перикъл
Често дублирам, че имената разкриват истината за това, което е фалшифицирано в историческата книжнина. Подир величествената пеласгийска и Омирова ера, в Егейския басейн, в Мала Азия и на Балканите следват мрачни времена, които могат да се обяснят единствено с нашествието на нискокултурен поробител - гърците. Архаичната ера се характеризира не с една, а с 10 крачки обратно в развиването на народите, населяващи този ареал.
Сетне настава събуждане - стопанският и културен живот се възражда и кипи - единствено че под друго име - на гръцкия победител, определил себе си като аристократична и олигархична прослойка, а победените траки - като метеки, периеки, илоти - безправни плебеи и прочие Но в полисната аристокрация и олигархия тракийският детайл отново играе преобладаваща роля, въпреки и с затулен, неафиширан генезис и с променено етническо съзнание. Завоевателят е прекомерно малочислен, той няма числено предимство, с цел да попълни със свои чисти представители преобладаващите класови структури в гръцките градове страни. Тракийските родове вземат участие в ръководството на полисите и са основен етнически източник на креативната интелигенция. Разцветът на Елада - нейният " типичен интервал ", се дължи на тракийския разсъдък и креативен заряд - историческата просвета го отхвърля, само че го потвърждават имената.
Какво ще рече името на Перикъл - великият атински политик, идеолог и основател на " Златния век " на Атина, емблемата на класическа Елада?
Както е известно, Перикъл е от изтъкнат жанр, принадлежащ към висшата атинска аристокрация. Родоначалник на семейството е цар Кодр, чието име било " варварско ". Щом името и езикът, от който то произлиза, са " безчовечен ", затова и самият Кодр е " вандал ", т.е.тракиец. Името Кодр мощно припомня Котраг. Всъщност Атина е учредена от пеласги и самото наименование на града, както и името на богинята, са пеласгийски и могат да бъдат преведени посредством българския език - А- тина - " некърмена " ( съгласно мен ) или " татова " ( съгласно сполучливия превод на различен откривател на тракийската античност ). Двата превода са равнозначни, тъй като " ата " ( татко ) е родителят, " който не кърми ".
На Италийския полуостров, в Лациум, има два града с името Атина, издигнати в Сатурновата ера, които по-късно - забележете - се оказват подвластни на волските.
Бащата на Перикъл, Ксантип, също носи име, отнасящо се до дълбоката пеласгийска античност - " яздещ кон ксант ".
Перикъл - Периклес на гръцки - е от тези имена, които, съгласно тълковните речници, носят в себе си наставката " kleos " - популярност. Такива имена са ХераКЛЕС ( Зевсовият наследник ), СофоКЛЕС ( великият драматург ), СоКЛЕС ( прочут атински художник ), ПроКЛЕС ( философът неоплатоник ) и голям брой други.
" Слава, безконечна популярност, гръмка популярност " и прочие - само че дали това е по този начин или иде тирада за следващата илюзия на потомците?!
В понятието " популярност " - " kleos ", възприето като постфикс на тези имена, ме накараха да се усъмня два обстоятелството:
Първият - в никое от тях " kleos " не участва в своята цялост, наставката е " клес " ( след това ще забележим, че не е даже " клес ", а " ле " ).
Вторият - името Хераклес на всички места се превежда като " Слава на Хера! ", а това е неуместно. Ами че таман ревностната Хера, гневна поради изневярата на Зевс ( той в никакъв случай не е бил образцов брачен партньор ), стоварва толкоз беди върху героя, наследник на прелестната Алкмена и го прави зависим на жалкия Евристей. Нима Херакъл е назван по този начин, за да умилостиви гневната богиня? Едва ли. Името му безспорно има друго значение.
Латинското наречие на Херакъл е Херкулес. Наставката " ул " в латинския език е умалителен постфикс - Херк-ул, Херк-чо - дребен Херк. Всъщност името на героя, без значение дали е произнесено на латински или гръцки, е Херк или Херак. Напомня " герак ", само че в този момент няма да се занимаваме с това. Важното е, че няма нищо общо нито с Хера, нито със " популярност " - kleos. Ако от Хераклес, премахнем весдесъщото гръцко " с ", ще получим Херак-ле - същинското име на героя - Херак - и умалителната парченце " ле ", която ни води право в старинния български език. Тази умалителна парченце, през днешния ден забравена или употребена единствено в загиващите български диалекти, във времената на моето детство към момента можеше постоянно да се чуе в българските села - човечле ( дребосъче, дребен човек ), дрешле ( дрешка ), рокле ( рокличка ), козле, орле и прочие
Същата умалителна форма следим в името на драматурга Софокъл. Името на татко му е Софил. Според мен, двете имена са тясно свързани и даже името на сина непосредствено произлиза от бащиното - само че като умалено, галено - " Софик-ле ", а не като " Слава на Софил! " или " Слава на мъдростта! ". Имената на античните са били скромни и приземени, никой не е покривал с лаври отрочето си още с раждането му, помпозните имена са били считани за неприятен билет в живота.
Нека разгледаме името на художника Соклес, живял в Атина през 6 в. прочие Христа. Елементарната логичност сочи, че то е идентично с това на Соклей, един от синовете на Ликаон, наследник на Пеласг. Никакви " слави " и " лаври ", а единствено красивото име Сокол - само че в галена форма - " сокле ". Същото следим и в името Проклес - сякаш " прочут ". На латински името Проклес е Прокул ( Proculus ) - Прок-ул - т.е. дребен Прок. Указание, че истинското име е таман Прок, а не някаква си фантастична " популярност ", ни дава името на Прокна от мита за Прокна и Филомена.
Най-старото име на град Месина в Сицилия, е Занкле - Zankle. Няма по какъв начин да обявим това име за гръцко и да му залепим някаква съмнителна " популярност ". Островът в най-древни времена е заселен от сикулите, а по-късното име Месина ясно демонстрира етноса на жителите му - месени, мизи. Занкле значи " дребен Цанк " ( или Цан ) и това е е нищо друго, с изключение на българското име Цано, Цанко, непокътнато и през днешния ден в Италия. В швейцарския кантон Тичино, обитаем в древността с лигури, фамилни имена като Zan, Zanoni, Zanini и Zanetti - са постоянно срещани и днешно време.
А в този момент да се върнем към Перикъл. Според мен, това емблематично име, въпреки че е очевидно двусъставно - Перик - ле, не значи " Обграден от популярност! ", а нещо надалеч по-простичко. В наставката " ле " е явен българският умалителен постфикс. Но какво ще рече първата му част, Перик?
Ако свържем " Перик " с омонимни слова като " пер ", " пера " - " блъскам ", ще получим нелепост, която няма да се разграничава доста от въображаемата " популярност ". Ето за какво моята насочна точка е името на одриския държател Берисад. Думата " бери " съществува в euscara - баския език - и значи " нов ". " Нов град " - по този начин се превежда баското име Erri Berri на град Олите в Навара. Британското слово berry ( плод ) има същия генезис - плодът е новата форма ( рожбата ) на растението. Оттам и идва и българският глагол " бера " и съществителното " берач ".
Беро, Беров са имена, настоящи и през днешния ден в България. Дали можем да приобщим и прадревното име Берое към същото смислово гнездо? Във всички случаи " новичък ", " новороден потомък ", " ново малко синче " са изрази, с които родителите посрещат на белия свят своята предстояща рожба и постоянно тези изрази се трансформират в наименование, което съпровожда индивида посредством целия му живот.
" Новичък ", " ново синче " е моят превод на името ПЕРИКЛЕ и в правотата на това пояснение ме убеждава одриското име БЕРИСАД - БЕРИ-ЧАД - " ново чадо ". Двете имена са еднопосочни.
Всъщност от кое място мислите, че произлиза и " гръцката " дума kleos - " популярност "? Тя също има тракийски и български корени - " блео ", " блев ", " хлево - уст " - от бърборя, мълвя и даже заклевам - само че в българския език тези слова са придобили отрицателен смисъл.
Как тогава да тълкуваме името на Аспазия, образованата интелектуалка, съветничката на Перикъл, дамата, с която той споделя житейския си път и на която дължи част от славата си? Да, тази изключителна жена се е казвала Спасия - българско име, до неотдавна живо и известно в България.
На тези, които считат, че имена като Спас и Спасия, се явяват единствено след приемането на християнството, ще посоча името Сотер - Спасител. Но името Спасия - Аспазия - е чисто българско.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
------
* По този въпрос по-подробно - в книгата " Връх България " ( 2016 г.)
Сетне настава събуждане - стопанският и културен живот се възражда и кипи - единствено че под друго име - на гръцкия победител, определил себе си като аристократична и олигархична прослойка, а победените траки - като метеки, периеки, илоти - безправни плебеи и прочие Но в полисната аристокрация и олигархия тракийският детайл отново играе преобладаваща роля, въпреки и с затулен, неафиширан генезис и с променено етническо съзнание. Завоевателят е прекомерно малочислен, той няма числено предимство, с цел да попълни със свои чисти представители преобладаващите класови структури в гръцките градове страни. Тракийските родове вземат участие в ръководството на полисите и са основен етнически източник на креативната интелигенция. Разцветът на Елада - нейният " типичен интервал ", се дължи на тракийския разсъдък и креативен заряд - историческата просвета го отхвърля, само че го потвърждават имената.
Какво ще рече името на Перикъл - великият атински политик, идеолог и основател на " Златния век " на Атина, емблемата на класическа Елада?
Както е известно, Перикъл е от изтъкнат жанр, принадлежащ към висшата атинска аристокрация. Родоначалник на семейството е цар Кодр, чието име било " варварско ". Щом името и езикът, от който то произлиза, са " безчовечен ", затова и самият Кодр е " вандал ", т.е.тракиец. Името Кодр мощно припомня Котраг. Всъщност Атина е учредена от пеласги и самото наименование на града, както и името на богинята, са пеласгийски и могат да бъдат преведени посредством българския език - А- тина - " некърмена " ( съгласно мен ) или " татова " ( съгласно сполучливия превод на различен откривател на тракийската античност ). Двата превода са равнозначни, тъй като " ата " ( татко ) е родителят, " който не кърми ".
На Италийския полуостров, в Лациум, има два града с името Атина, издигнати в Сатурновата ера, които по-късно - забележете - се оказват подвластни на волските.
Бащата на Перикъл, Ксантип, също носи име, отнасящо се до дълбоката пеласгийска античност - " яздещ кон ксант ".
Перикъл - Периклес на гръцки - е от тези имена, които, съгласно тълковните речници, носят в себе си наставката " kleos " - популярност. Такива имена са ХераКЛЕС ( Зевсовият наследник ), СофоКЛЕС ( великият драматург ), СоКЛЕС ( прочут атински художник ), ПроКЛЕС ( философът неоплатоник ) и голям брой други.
" Слава, безконечна популярност, гръмка популярност " и прочие - само че дали това е по този начин или иде тирада за следващата илюзия на потомците?!
В понятието " популярност " - " kleos ", възприето като постфикс на тези имена, ме накараха да се усъмня два обстоятелството:
Първият - в никое от тях " kleos " не участва в своята цялост, наставката е " клес " ( след това ще забележим, че не е даже " клес ", а " ле " ).
Вторият - името Хераклес на всички места се превежда като " Слава на Хера! ", а това е неуместно. Ами че таман ревностната Хера, гневна поради изневярата на Зевс ( той в никакъв случай не е бил образцов брачен партньор ), стоварва толкоз беди върху героя, наследник на прелестната Алкмена и го прави зависим на жалкия Евристей. Нима Херакъл е назван по този начин, за да умилостиви гневната богиня? Едва ли. Името му безспорно има друго значение.
Латинското наречие на Херакъл е Херкулес. Наставката " ул " в латинския език е умалителен постфикс - Херк-ул, Херк-чо - дребен Херк. Всъщност името на героя, без значение дали е произнесено на латински или гръцки, е Херк или Херак. Напомня " герак ", само че в този момент няма да се занимаваме с това. Важното е, че няма нищо общо нито с Хера, нито със " популярност " - kleos. Ако от Хераклес, премахнем весдесъщото гръцко " с ", ще получим Херак-ле - същинското име на героя - Херак - и умалителната парченце " ле ", която ни води право в старинния български език. Тази умалителна парченце, през днешния ден забравена или употребена единствено в загиващите български диалекти, във времената на моето детство към момента можеше постоянно да се чуе в българските села - човечле ( дребосъче, дребен човек ), дрешле ( дрешка ), рокле ( рокличка ), козле, орле и прочие
Същата умалителна форма следим в името на драматурга Софокъл. Името на татко му е Софил. Според мен, двете имена са тясно свързани и даже името на сина непосредствено произлиза от бащиното - само че като умалено, галено - " Софик-ле ", а не като " Слава на Софил! " или " Слава на мъдростта! ". Имената на античните са били скромни и приземени, никой не е покривал с лаври отрочето си още с раждането му, помпозните имена са били считани за неприятен билет в живота.
Нека разгледаме името на художника Соклес, живял в Атина през 6 в. прочие Христа. Елементарната логичност сочи, че то е идентично с това на Соклей, един от синовете на Ликаон, наследник на Пеласг. Никакви " слави " и " лаври ", а единствено красивото име Сокол - само че в галена форма - " сокле ". Същото следим и в името Проклес - сякаш " прочут ". На латински името Проклес е Прокул ( Proculus ) - Прок-ул - т.е. дребен Прок. Указание, че истинското име е таман Прок, а не някаква си фантастична " популярност ", ни дава името на Прокна от мита за Прокна и Филомена.
Най-старото име на град Месина в Сицилия, е Занкле - Zankle. Няма по какъв начин да обявим това име за гръцко и да му залепим някаква съмнителна " популярност ". Островът в най-древни времена е заселен от сикулите, а по-късното име Месина ясно демонстрира етноса на жителите му - месени, мизи. Занкле значи " дребен Цанк " ( или Цан ) и това е е нищо друго, с изключение на българското име Цано, Цанко, непокътнато и през днешния ден в Италия. В швейцарския кантон Тичино, обитаем в древността с лигури, фамилни имена като Zan, Zanoni, Zanini и Zanetti - са постоянно срещани и днешно време.
А в този момент да се върнем към Перикъл. Според мен, това емблематично име, въпреки че е очевидно двусъставно - Перик - ле, не значи " Обграден от популярност! ", а нещо надалеч по-простичко. В наставката " ле " е явен българският умалителен постфикс. Но какво ще рече първата му част, Перик?
Ако свържем " Перик " с омонимни слова като " пер ", " пера " - " блъскам ", ще получим нелепост, която няма да се разграничава доста от въображаемата " популярност ". Ето за какво моята насочна точка е името на одриския държател Берисад. Думата " бери " съществува в euscara - баския език - и значи " нов ". " Нов град " - по този начин се превежда баското име Erri Berri на град Олите в Навара. Британското слово berry ( плод ) има същия генезис - плодът е новата форма ( рожбата ) на растението. Оттам и идва и българският глагол " бера " и съществителното " берач ".
Беро, Беров са имена, настоящи и през днешния ден в България. Дали можем да приобщим и прадревното име Берое към същото смислово гнездо? Във всички случаи " новичък ", " новороден потомък ", " ново малко синче " са изрази, с които родителите посрещат на белия свят своята предстояща рожба и постоянно тези изрази се трансформират в наименование, което съпровожда индивида посредством целия му живот.
" Новичък ", " ново синче " е моят превод на името ПЕРИКЛЕ и в правотата на това пояснение ме убеждава одриското име БЕРИСАД - БЕРИ-ЧАД - " ново чадо ". Двете имена са еднопосочни.
Всъщност от кое място мислите, че произлиза и " гръцката " дума kleos - " популярност "? Тя също има тракийски и български корени - " блео ", " блев ", " хлево - уст " - от бърборя, мълвя и даже заклевам - само че в българския език тези слова са придобили отрицателен смисъл.
Как тогава да тълкуваме името на Аспазия, образованата интелектуалка, съветничката на Перикъл, дамата, с която той споделя житейския си път и на която дължи част от славата си? Да, тази изключителна жена се е казвала Спасия - българско име, до неотдавна живо и известно в България.
На тези, които считат, че имена като Спас и Спасия, се явяват единствено след приемането на християнството, ще посоча името Сотер - Спасител. Но името Спасия - Аспазия - е чисто българско.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
------
* По този въпрос по-подробно - в книгата " Връх България " ( 2016 г.)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ