Често посред нощ Хадиджа може да чуе писъци. Възможно е жената

Често измежду нощ Хадиджа може да чуе писъци.

Възможно е дамата в прилежащата класна стая, която е отказала да смени абаята си, откогато Либия беше наранена от смъртоносни наводнения на 10 септември. Тя се опасява, че предстоят още наводнения и желае да остане скрита от тях, с вярата, че нейната развяваща се тога ще я отбрани, споделя Хадиджа, 60.

Продължете да четете

лист от 4 елементаЛивийските водолази, изправени пред всекидневен смут, с цел да извадят мъртвата на Дерна < /h3> Върховният прокурор на Либия подреди осем чиновници да бъдат задържани след наводнения Търся изчезналото си семейство след наводненията в Либия | Отблизо Спасителната група осъжда бреговата защита на Либия, нахлула в лодка с мигранти завършек на списъка

Или може би това е някой от многото, които са видели майка си, татко, дете или баба си, отнесени в морето, когато язовирите се спукаха над източния град Дерна, потапяйки го и спящото му население.

„ Живите са тези, които страдат; мъртвите изпитват облекчение “, сподели Хадиджа пред Ал Джазира.

Хадиджа е един от хилядите хора от потърпевшия от наводнения град, които се приютиха в държавни учебни заведения, откакто къщите им бяха разрушени. Казва, че се усеща унизена.

„ Представете си да пандизите очи на личното си легло и по-късно ненадейно да се окажете проснати на студения под на държавно учебно заведение “, сподели тя, изтривайки сълзите.

„ Преживях множеството войни и бедствия, обсадата на града от [Муамар] Кадафи през 90-те години на предишния век, войната на ISIS [ISIL] през 2016 година и войната на силите на [Халифа] Хафтар през 2018 година, само че това, което се случи в този момент, беше друго [и] това, което пристигна по-късно, беше по-унизително “, добави тя тържествено.

Хадиджа, нейните родственици, 20-те други фамилии в учебното заведение, в което се приютяват, и стотиците, приютили се другаде, в този момент са „ климатични бежанци “, неофициалният термин, употребен за хората, разселени заради екологични бедствия.

Но самата Дерна беше леговище за хиляди мигранти от прилежащи народи, дружно с вътрешно разселеното население на Либия, което се засели в крайбрежния град от други елементи на страната.

Въпреки че аргументите за бягството им са разнообразни, натискът, провокиран от климата, се комбинира с фактори като спорове и беднотия, комплицирана мрежа, водеща до разселване в района, което ще продължи през идните години, споделиха специалисти.

Изтласкан постепенно – или внезапно

Хадиджа и други либийци от Дерна са оплетени в тази комплицирана мрежа, само че сцената към този момент е готова за бедствието, което погълна техните домове и близки.

Според World Weather Attribution group беше до 50 пъти по-вероятно да се случи бурята Daniel и 50 % по-интензивна заради породените от индивида промени в климата.

Болните, неприятно ръководени язовири също бяха основен фактор.

„ Всъщност не може да се [преувеличава] какъв брой значим е казусът с инфраструктурата, тъй като това е един от главните катализатори за изместването на климата “, сподели Бенджамин Фрийдман, анализатор в Института за Близкия изток, пред Ал Джазира.

Повредените язовири, дружно с мигрантите, „ които не са безусловно вярно открити “, сътвориха „ съвършената стихия за възмутителна филантропична злополука “, добави той.

Докато неочакваното наводняване сътвори неочакван подтик за оживелите да бягат, множеството хора, които напущат земите си по екологични аргументи, го вършат заради „ условия с постепенно начало “ като многогодишни суши, Ейми-Ноел Мбийозо, старши съветник по научни проучвания в Института за проучвания на сигурността, сподели Ал Джазира.

Преди наводненията Либия е била хазаин на повече от 705 000 бежанци и мигранти от повече от 44 националности, съгласно Michela Pugliese, откривател по въпросите на миграцията и убежището в Euro-Med Human Rights Monitor.

Повече от 230 000 от тези бежанци и мигранти живееха в източна Либия, частта от страната, опустошена от бурята, като болшинството са пристигнали от прилежащи страни като Чад, Египет, Нигер, Нигерия и Судан, добави тя.

Около 8000 от тях са живели съответно в Дерна, само че е евентуално доста други да са участвали и да не са публично обявени, сподели Пуглиезе.

Въпреки че аргументите да се озоват в Либия са разнообразни – мнозина се надяват в последна сметка да заминат за Европа – някои са напуснали домовете си заради загуба на прехранване заради климатични бедствия.

„ Много хора, идващи [в] Либия от Чад, Судан и Нигер, са били наети в селскостопанския бранш вкъщи и са пристигнали в Либия, откакто са изгубили годишна продукция или добитък заради климатични феномени като суша или наводнения, “ Pugliese сподели.

Международното право не признава климатичните бежанци

Да се ​​определи тъкмо какъв брой от 8000-те бежанци в Дерна са били климатични бежанци и какъв брой либийци в този момент са станали климатични бежанци заради наводненията, е предизвикателство – значително тъй като този термин не съществува в интернационалното право.

„ Този ​​термин към момента няма правно съображение според бежанското законодателство, тъй че нито ВКБООН [агенцията на Организация на обединените нации за бежанците], регистрираща търсещите леговище, нито юридическите бюра, подпомагащи мигрантите, биха употребявали това като публична категория “, сподели Пуглизе.

Mbiyozo добави, че хората, които се местят по аргументи, свързани с климата, рядко го разпознават като такива.

„ Питаме хората за какво сте се преместили и те съвсем в никакъв случай не споделят „ смяна на климата “, сподели тя.

„ Ще ви кажат, че е с цел да намерят по-добра икономическа опция, тъй че се местят за работа или за прехранване. Но тогава би трябвало да отидете едно равнище по-дълбоко и да кажете: „ Е, какво се промени? “ “

В Западна Африка, да вземем за пример, емигрант може да бяга от Боко Харам, тъй като въоръжената група е лишила добитъка им заради намаляващи запаси, сподели тя.

Следователно изменението на климата в подтекста на миграцията е „ усилвател на неустойчивостта или усилвател на опасността “, сподели Мбийозо.

Фридман сподели, че защото климатичните бедствия стават все по-чести, би трябвало да има система за идентифициране на хората, които бягат поради тях.

Когато тези групи от хора се пробват да изискат леговище съответно в западните страни, им се отхвърля доста по-често заради произвола на категорията, сподели той.

Но обстановката единствено ще продължи да се утежнява, „ изключително когато имаме работа с евентуално 1,2 милиарда души, разселени вътрешно и външно заради засилващи се климатични метеорологични феномени до 2050 година “, добави Фрийдман.

Mbiyozo обаче твърди, че в случай че законите бъдат пренаписани, а точно Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците от 1951 година, доста западни страни „ ще отдръпват това, което оферират сега “.

„ Всички в бежанското пространство знаят интуитивно, че в случай че преначертаете тези неща, ще получите по-малко отбрана, тъй като това е политическият климат сега “, сподели тя, добавяйки, че Италия да вземем за пример се пробва да откаже на колкото се може повече леговище търсачи, доколкото може.

„ Нищо с изключение на обещания “

Въпреки нежеланието на западните страни да одобряват нови категории бежанци, специалистите споделят, че множеството свързани с климата придвижвания остават локални, като доста от тях са изтласкани от селските региони към градските градове.

Сред 40 000 души, разселени при наводненията в Либия, доста се реалокираха в градове и села по-на изток, а няколкостотин се реалокираха на запад, сподели Пуглиезе.

Сред тях са и „ два пъти разселените “, изтласкани от своите страни в Либия и по-късно още веднъж изтласкани от Дерна на друго място.

„ Твърде рано е да се каже какво ще се случи с [тези разселени хора], защото към този момент реакцията към момента е чисто филантропична “, сподели Пуглиезе.

Обратно в Дерна, Хадиджа е твърдо решена, че тя и фамилията й не могат да останат в учебното заведение още дълго.

Като придърпа към себе си една от внучките си, тя попита: „ Какво е отговорно това дете? Децата на нейната възраст учат в учебно заведение, а тя живее тук. “

Някои от дамите в учебното заведение се въздържат да отидат до тоалетната заради опасения за неприкосновеността на персоналния живот, а класните стаи са хладни през нощта, макар че зимата занапред следва, сподели Хадиджа.

Тя споделя, че „ не е видяла нищо с изключение на обещания от държавното управление “.

„ Живеем в същински пъкъл “, сподели Хадиджа.

Източник: Ал Джазира