Често пъти, независимо дали в политически или битов контекст, се

Често пъти, без значение дали в политически или битов подтекст, се случва да чуваме реплики като „ По времето на комунизма беше умерено за хората “, „ При Тодор Живков нямаше престъпност “ и станалата печално известна проекция „ Демокрацията ни лиши доста “, към което по мнението на носталгиците можем да съотнесем и по тяхно мнение съществувалото възприятие за сигурност.

Нещо, което още веднъж по тяхно мнение изцяло отсъства в този момент, окончателно потънало с онази Атлантида, в която те влагат времето на развития живковизъм. Това отношение може да бъде съотнесено както към избрани групи в България, по този начин и в някогашните руски републики, а тематиката на актуалната публикация кореспондира с това – престъпността в страни от някогашния Източен блок, които през днешния ден някои се пробват да ни показват като някаква Аркадия на сигурността.

Чували ли сме за Жоро Павето? Или за работилия след него различен сериен нарушител по подобен фасон Георги Йорданов, именуван Жоро Павето-2? Или че в документи на регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи по това време участват извънредно стряскащи данни за престъпността – да вземем за пример че дирекция „ Национална милиция “ записва 12 убийства единствено за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от към 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което още веднъж участва измежду документооборота на Министерството на вътрешните работи по това време, в това число и е докладвано с гриф „ строго секретно “ в Централен комитет на Българска комунистическа партия? Така в информация до Тодор Живков от 1987 година се рапортува – за един месец са осъществени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 година са осъществени 15 умишлени убийства.