Често ни се случва на улицата да се разминаваме с

Често ни се случва на улицата да се разминаваме с хора, които са неподвижни и неспособни да приказват. Не поддържаме връзка с тях, тъй като не ги разбираме, а те няма по какъв начин да ни отговорят. Може ли с помощта на технологиите тишината посред ни да бъде прекратена?

Д-р Евгения Христова, която е психолог, споделя, че постоянно бъркаме, като мислим, че в случай че човек не може да приказва, той не схваща.

„ Срещано разбиране е, че в случай че човек не може да комуникира, няма смисъл да му се приказва, няма смисъл да се поддържа връзка с това дете или възрастен и доста постоянно неспособността на човек не може да приказва не се дължи на някакво ментално, а на чисто физическо увреждане”, разяснява тя.

Много от тези хора вътрешно имат, както всеки човек, усеща и мисли и фактът, че не могат да се изкажат, ги наранява. Те са хора, които са неподвижни и не могат да приказват в резултат на заболяване или случай. Често пъти поради невъзможността си да поддържат връзка с външния свят остават пандизчии в личните си тела.

Доц. доктор Морис Гринберг също е психолог и ръководител на асоциация за помагащи системи. Преди години той и екипът му се залавят с задачата да образоват хора с увреждания по какъв начин да употребяват устройство, което разрешава на обездвижени хора да споделят единствено с очи.

„ Става един циничен кръг, тъй като тези деца не могат да споделят свободно, изолирани са, стартират още по-малко да могат да споделят и така нататък досега, в който в доста случаи се споделя, че те са с тежка умствена изостаналост”, споделя Морис.

Диана Ангелова е баба на дете с детска церебрална парализа. Внучката ѝ Ани е на 7 години. Не може да управлява придвижванията на ръце и краката си, не може да приказва, само че е със съхранен разсъдък. Доскоро поддържа връзка с всички най-вече с очи, които са прозорец към нейния свят.

„ Ани е при нас от година и половина, тъй като се случи покруса в нашето семейство, тя загуби майка си. Наложи се да пристигна в Търговище, където да може с дядо ѝ да поставяме грижи за нея. По принцип нашето другарство с Ани е с взор, тя демонстрира това, което желае, а аз задавам отговорите. Когато задам отговора, тя споделя дали е „ Да” или „ Не” и по този метод върви връзката ни”, споделя Диана.

„ Много работи не ѝ разбирахме, мъчихме се, до момента в който разберем. Тя от време на време се ядосва, почва да плаче, докаро я разберем с баба ѝ, беше доста мъчно, споделя Илиан, дядото на Ани.

Често пъти тези деца или хора влизат в контакт с околния свят единствено посредством околните си, остава единствено въпросът и до каква степен родителите схващат безусловно тъкмо това, което детето желае да каже. Тъй като доста постоянно става едно налучкване и отгатване.

Така е общувала и Ани допреди година, когато животът на цялото ѝ семейство се трансформира радикално. Откриват, че съществува система, която да разрешава на Ани да написа и поддържа връзка единствено с придвижването на очите си, защото тя не може да движи следено крайниците си.

Може би звучи необикновено, само че дано си напомним за един от най-гениалните физици Стивън Хокинг. Той реализира най-големите си триумфи, откакто остава неподвижен от заболяване, наречено атерална амиосклероза.

Устройството разрешава на децата да поддържат връзка, пишейки текст единствено с очи.

Тъй като Ани е дребна и не може да написа, тя работи с поредност от картинки, с помощта на тях сформира фрази, които системата чете.

Освен да поддържа връзка посредством системата, тя служи и за образование, може да сърфира в интернет или просто да обърне на обичания канал.

„ Най-голямата смяна, която аз виждам, е, че тя се усеща извънредно независима, горда от това, което прави безусловно сама. Чувства се самостоятелна и това нещо и доставя доста огромно наслаждение, с изключение на ученето на думички, писането на букви и четене и писане, също по този начин и заниманието като на всички деца с играенето на игрички”, споделя баба ѝ.

И до момента в който преди на бабата и дядото на Ани постоянно им се налагало да гадаят дали Ани е гладна, или желае да слуша музика, в този момент тя може да каже сама всичко това.

„ Като останалите деца се усеща, просто благодарение на това устройство се усеща независима. Искам да кажа, че по този метод децата могат да излязат отвън фамилиите си, могат да вървят на детска градина, на учебно заведение и да се усещат безусловно пълноценни със своите връсници”, добавя бабата.

Според Морис Гринберг ключовота дума при потреблението на такава система за връзка е автономия.