Проф. Овчаров: Сблъсъкът със “скопските историчари” трябва да е безкомпромисен
Често ни упрекват нас, българите, че не сме показали задоволително добре своите позиции пред останалите страни в Европейския съюз. И това е безусловно тъкмо. Това написа в собствен разбор, представен от " Труд ", археологът проф. Николай Овчаров.
Ето за какво предлагам на ръководещите през идващите месеци да се направи масирана акция за показване на българското мнение в европейските столици.
Но за тази цел би трябвало да се намерят историци и езиковеди, които са твърди и не вършат компромис с българската история. Защото за жалост в последно време се навъдиха мнозина такива. А в действителност конфликтът със “скопските историчари” не е лек.
В момента от страна на Скопие се хвърлят големи средства за PR за идеята на македонизма. Ето единствено някои явни обстоятелства, които проф. Пламен Павлов съумя да намери в Интернет. Става дума за платено лобиране за влизането на Северна Македония в НАТО:
При всяко състояние българските историци би трябвало на момента да реагират на потока от фалшификации, приближаващ от северномакедонска страна и от рупорите на македонистите в България, които го тиражират.
Типичен образец е случилото се преди няколко дни със злополучния цар Самуил. Ще напомня, че неговите открити от гръцкия археолог Николаос Муцопулос кости се пазят в Солун. Сигурно сега се обръщат надолу поради това, което се случва в днешни времена.
На следващата ялова среща на смесената българо-северномакедонска историческа комисия на 4 декември стана ясно, че сякаш изчистеният въпрос за цар Самуил ненадейно още веднъж изникна на масата на договарянията със страшна мощ.
Изведнъж се оказа, че когато Самуил и неговите наследници се афишират за български царе, те в действителност го вършат единствено с цел да се легитимират пред останалия свят. Тоест, разбирайте, че те са си македонци, само че по този начин узаконявали своята власт.
Тази налудничава концепция стои в основата на цялата македонска (днес - северномакедонска) позиция за образуването на обособена “македонска” страна през Средновековието. Особено добре е развита от историка Милан Бошкоски преди четвърт век.
За да обоснове концепцията си, той обстойно коментира, че през първата половина на Х в. България е империя, включваща разнообразни нации, които тя грубо подтиска.
Ето за какво през 969 година против централната власт в Преслав избухва въстание, водено от Самуил и неговите братя - синове на някогашния шеф на югозападните области на царството, комит Никола. Използвайки слабостта на българския цар Петър и неговите наследници, те водят война против тях и най-после сграбчват властта.
Именно по този метод се основава новата македонска страна, отпред на която застава Самуил. Бошкоски изключително натъртва на обясненията за какво останалият цивилизован свят не знае нищо за така наречен Македонско царство.
Според него макар че “у византийските и западни историци и по-късни създатели новата страна или Македонското царство се назовава Българско, а жителите са наречени българи,... явно става дума за ново царство и нова страна, която е взела единствено някои от държавно-правните и църковни обичаи на по-ранното българско царство, за да получи интернационално самопризнание от тогавашния феодален елит”.
По-нататък се изяснява, че “центърът на новата страна на комитопулите е формиран от областите, обитаеми с Македонски славяни”. “Македонското царство по темперамент и по състав било напълно нова страна.
Идеологически то е обвързвано със остарялото Българско царство, тъй като единствено там (освен във Византия) са съществували обичаи за царство и Патриаршия.
Самуил единствено ги усвоява и по този начин превзема наследството на Симеоновото и Петровото царство.” И още: “Тогавашният европейски феодален хайлайф не схващал разликата, че става дума за нова страна, а механично пренесъл името България и българи върху Македонското царство.
Тук при всяко състояние би трябвало да се има поради езиковото подобие на южнославянския свят, чийто език почива върху църковнославянския и нюансите не могат да се доловят.”
Как обаче стоят нещата съгласно непоклатимите исторически данни? Безспорно в основата е неведнъж коментираният Битолски надпис на племенника на Самуил цар Иван Владислав (1015-1018).
В него тогавашният държател на наречената от скопските историчари “македонска държава” самичък се показва като “български самодържец”, който “беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, наследник на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разрушиха в Щипон гръцката армия на цар Василий”. Надписът оповестява също, че владетелят е построил битолската цитадела “за леговище и за избавление, и за живота на българите”.
Много е значимо, че войската на неговия зложелател - византийския император Василий II (986-1025) е показана като гръцка, което ясно сочи, че в този интервал има ясна визия за етническата общественост.
Нито дума за универсалното разбиране “ромеи” или “римляни”, с което се кичат самите василевси. Впрочем от цар Иван Асен II (1218-1241) нататък нашите владетели се дефинират като “царе на българи и гърци”, с което ясно демонстрират действителната етническа обстановка. А в края на краищата Василий II е наименуван от актуалните историци “Българоубиец”, а не “Македоноубиец”!
Средновековните извори дават още безпрекословни образци за българския жанр, чието битие не буди подозрение в тогавашна Европа. Така да вземем за пример в формирания през XIII-XIV в. Борилов синодик се афишира “Вечна памет на цар Йоан Асен - Белгун, който освободи от гръцко иго българския жанр.”
Отново там ясно се споделя, че св. Кирил “преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род” (този образец апропо е извънредно значим и за различен злободневен спор - този за това, чия е кирилицата!)
А в ръкопис от края на ХIV в. (съхраняван апропо в библиотеката на охридската черква “Св. Богородица”) се насочва гореща молитва към националния ни светец св. Иван Рилски: “Моли се на всемилостивия Господ да избави твоите сънародници - еднородния ти български народ”.
Що се отнася до етническата принадлежност на хората край Вардар през Средновековието, през днешния ден получаваме сведения от самите византийци. В своето “Житие” на св. Климент Охридски, ромейският охридски архиепископ Теофилакт (1084-1107), дефинира езика на своето паство като български и го обвързва с съответна етническа група.
В свое писмо същият Теофилакт Охридски се оплаква на видинския митрополит, че нападенията на куманите в епархията на последния са нищо спрямо интригите на охридски българи.
А в документ от канцеларията на император Андроник I Комнин (1183-1185) се оповестява, че в планината Кожух, на границата сред днешна Гърция и Северна Македония, кумани съжителстват с влашки пастири и българи.
А ето и образец от ХIV в. След опустошаването на Балканите от османците мнозина са отведени в иго. Запазен е списък на венецианския нотариус на остров Крит Маноле Брешиано за интервала 1381-1383, където попадат данни за продажба и освобождение на плебеи. В него четем за мнозина, които произлизат от градове на територията на днешна Северна Македония, които са “от рода на българите”.
Ето ви, драги българи, истината за това, какви са били хората край Вардар през Средновековието без витиеватите и “многопластови” шикалкавения на Драги Георгиев и компания. Сами си изберете дали ще я приемете!
Ето за какво предлагам на ръководещите през идващите месеци да се направи масирана акция за показване на българското мнение в европейските столици.
Но за тази цел би трябвало да се намерят историци и езиковеди, които са твърди и не вършат компромис с българската история. Защото за жалост в последно време се навъдиха мнозина такива. А в действителност конфликтът със “скопските историчари” не е лек.
В момента от страна на Скопие се хвърлят големи средства за PR за идеята на македонизма. Ето единствено някои явни обстоятелства, които проф. Пламен Павлов съумя да намери в Интернет. Става дума за платено лобиране за влизането на Северна Македония в НАТО:
При всяко състояние българските историци би трябвало на момента да реагират на потока от фалшификации, приближаващ от северномакедонска страна и от рупорите на македонистите в България, които го тиражират.
Типичен образец е случилото се преди няколко дни със злополучния цар Самуил. Ще напомня, че неговите открити от гръцкия археолог Николаос Муцопулос кости се пазят в Солун. Сигурно сега се обръщат надолу поради това, което се случва в днешни времена.
На следващата ялова среща на смесената българо-северномакедонска историческа комисия на 4 декември стана ясно, че сякаш изчистеният въпрос за цар Самуил ненадейно още веднъж изникна на масата на договарянията със страшна мощ.
Изведнъж се оказа, че когато Самуил и неговите наследници се афишират за български царе, те в действителност го вършат единствено с цел да се легитимират пред останалия свят. Тоест, разбирайте, че те са си македонци, само че по този начин узаконявали своята власт.
Тази налудничава концепция стои в основата на цялата македонска (днес - северномакедонска) позиция за образуването на обособена “македонска” страна през Средновековието. Особено добре е развита от историка Милан Бошкоски преди четвърт век.
За да обоснове концепцията си, той обстойно коментира, че през първата половина на Х в. България е империя, включваща разнообразни нации, които тя грубо подтиска.
Ето за какво през 969 година против централната власт в Преслав избухва въстание, водено от Самуил и неговите братя - синове на някогашния шеф на югозападните области на царството, комит Никола. Използвайки слабостта на българския цар Петър и неговите наследници, те водят война против тях и най-после сграбчват властта.
Именно по този метод се основава новата македонска страна, отпред на която застава Самуил. Бошкоски изключително натъртва на обясненията за какво останалият цивилизован свят не знае нищо за така наречен Македонско царство.
Според него макар че “у византийските и западни историци и по-късни създатели новата страна или Македонското царство се назовава Българско, а жителите са наречени българи,... явно става дума за ново царство и нова страна, която е взела единствено някои от държавно-правните и църковни обичаи на по-ранното българско царство, за да получи интернационално самопризнание от тогавашния феодален елит”.
По-нататък се изяснява, че “центърът на новата страна на комитопулите е формиран от областите, обитаеми с Македонски славяни”. “Македонското царство по темперамент и по състав било напълно нова страна.
Идеологически то е обвързвано със остарялото Българско царство, тъй като единствено там (освен във Византия) са съществували обичаи за царство и Патриаршия.
Самуил единствено ги усвоява и по този начин превзема наследството на Симеоновото и Петровото царство.” И още: “Тогавашният европейски феодален хайлайф не схващал разликата, че става дума за нова страна, а механично пренесъл името България и българи върху Македонското царство.
Тук при всяко състояние би трябвало да се има поради езиковото подобие на южнославянския свят, чийто език почива върху църковнославянския и нюансите не могат да се доловят.”
Как обаче стоят нещата съгласно непоклатимите исторически данни? Безспорно в основата е неведнъж коментираният Битолски надпис на племенника на Самуил цар Иван Владислав (1015-1018).
В него тогавашният държател на наречената от скопските историчари “македонска държава” самичък се показва като “български самодържец”, който “беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, наследник на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разрушиха в Щипон гръцката армия на цар Василий”. Надписът оповестява също, че владетелят е построил битолската цитадела “за леговище и за избавление, и за живота на българите”.
Много е значимо, че войската на неговия зложелател - византийския император Василий II (986-1025) е показана като гръцка, което ясно сочи, че в този интервал има ясна визия за етническата общественост.
Нито дума за универсалното разбиране “ромеи” или “римляни”, с което се кичат самите василевси. Впрочем от цар Иван Асен II (1218-1241) нататък нашите владетели се дефинират като “царе на българи и гърци”, с което ясно демонстрират действителната етническа обстановка. А в края на краищата Василий II е наименуван от актуалните историци “Българоубиец”, а не “Македоноубиец”!
Средновековните извори дават още безпрекословни образци за българския жанр, чието битие не буди подозрение в тогавашна Европа. Така да вземем за пример в формирания през XIII-XIV в. Борилов синодик се афишира “Вечна памет на цар Йоан Асен - Белгун, който освободи от гръцко иго българския жанр.”
Отново там ясно се споделя, че св. Кирил “преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род” (този образец апропо е извънредно значим и за различен злободневен спор - този за това, чия е кирилицата!)
А в ръкопис от края на ХIV в. (съхраняван апропо в библиотеката на охридската черква “Св. Богородица”) се насочва гореща молитва към националния ни светец св. Иван Рилски: “Моли се на всемилостивия Господ да избави твоите сънародници - еднородния ти български народ”.
Що се отнася до етническата принадлежност на хората край Вардар през Средновековието, през днешния ден получаваме сведения от самите византийци. В своето “Житие” на св. Климент Охридски, ромейският охридски архиепископ Теофилакт (1084-1107), дефинира езика на своето паство като български и го обвързва с съответна етническа група.
В свое писмо същият Теофилакт Охридски се оплаква на видинския митрополит, че нападенията на куманите в епархията на последния са нищо спрямо интригите на охридски българи.
А в документ от канцеларията на император Андроник I Комнин (1183-1185) се оповестява, че в планината Кожух, на границата сред днешна Гърция и Северна Македония, кумани съжителстват с влашки пастири и българи.
А ето и образец от ХIV в. След опустошаването на Балканите от османците мнозина са отведени в иго. Запазен е списък на венецианския нотариус на остров Крит Маноле Брешиано за интервала 1381-1383, където попадат данни за продажба и освобождение на плебеи. В него четем за мнозина, които произлизат от градове на територията на днешна Северна Македония, които са “от рода на българите”.
Ето ви, драги българи, истината за това, какви са били хората край Вардар през Средновековието без витиеватите и “многопластови” шикалкавения на Драги Георгиев и компания. Сами си изберете дали ще я приемете!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ