Често наблюдавано явление в Ориента, у нас и в Нова

...
Често наблюдавано явление в Ориента, у нас и в Нова
Коментари Харесай

Компаньон/и на повикване за «политкоректни” пропагандни поръчки?

Често следено събитие в Ориента, у нас и в Нова «Атлантико-Европа». Платени наемници и професионални «кариеристи на всяка цена» постоянно е имало. Callboy, на чешки звучи по-забавно poskok? Жалко, когато хора с висок интелектуален потенциал се поддадат на «новия €-$-ов и/ли безогледно-кариеристичен морал. Инфлацията обгръща освен цените на артикули и услуги. Тя бе предшествана от посестримата си в научните степени, звания и чиновнически и партийно хиперболизирани длъжности и трофеи. Пропаганден бисер, на който се натъкнах, бе публикацията на надълбоко почитан от мен политолог (с букви Д.С. и куп трофеи и длъжности), поместена след обявата в «Дойче велле» на 04. 02.т.г. под публицистични заглавия «Как България да премине по-лесно под турбуленциите» в «Уикенд», или «Как да преминем по-лесно през ада» - в «Златна възраст». Дотам ли са изпаднали в идеологическа безкритичност, креативно изтощение и недостиг на създатели даже упоменатите седмични издания?

Помня блестящата лекция в Братислава през 2008 година на създателя, в това число за популизма на български политически партии. Тогава назова «Атака», ГЕРБ, Национална движение „Симеон Втори" или негово крило, с отличен в това число фактологичен разбор. В сегашната обява той надали е същия образец за точност и академизъм на читатели и студенти. Кое ме навежда на това?

1. Г-н Д.С. употребява известния «пролетарски» тезис, че «президентът Радев води все по-открита проруска политика. По библейската фраза, взаимствана от Сталин: «Който не е с нас е срещу нас», «костовизирана» като: «Кой/то не скача е червен!», осъвременена с нео-демо-угодническите прилагателни: русофил, болшевик, путинист, американофоб, евроскептик... Изказването на господин Радев, че даването на оръжие за Украйна «е да гасим пожара с бензин»... даже било «коментирано (в подигравателен план) от президентите на Полша и Чехия – Дуда и Земан. Милош Земан призова/л в подтекста на предизборни акции да не се вземат насериозно «някои жалки и недомислени заявления»».

След обширен обзор на изявленията за срещата Земан – Дуда от 24 януари т.г. в гр. Наход, Чехия, т.е. 3-4 дни преди балотажа за нов чешки президент, не открих сходен коментар на господин Земан, касаещ президента Радев. Полският и чешкият президенти разясняват негативно първичен отговор на кандидат-президента Андрей Бабиш дали Чехия би изпратила бойци при положение на нахлуване против Полша и балтийските страни. Бабиш дал отговор, най-вероятно, в началото искрено: «Не, несъмнено не. Мисля, че би трябвало да приказваме за мир. И че никога не би изпращал своите и децата на чешките дами във война». След това се сетил за текст по отношение на груповата защита на НАТО, отвращение за трета международна война и че въпросът на водещите ТВ-предаването бил предизвикателен. На метафората на Р.Радев за доставки на оръжие за Украйна Дуда «се пошегувал» с коментар, че президентът ни е бил нявга основен шеф на Военновъздушни сили и от персонален (Дудов) опит знаел, че «да поискаш от военачалник да даде военно съоръжение за друга страна означавало да му избият сълзи в очите. Никой боец не желаел да загуби оръжие, това важало и за политици».

2. Според господин Д.С. главно Радев и служебните му държавни управления раздухвали настроения измежду българите, допринасящи за липса на синхрон сред президента и западните ни съдружници (Като че ли имаме източни? – О.Г.). Д.С. се дистанцира и от «афинитета на Румен Радев към опазване на енергийните връзки с Русия. Дори комунистът Земан (?) започва/л да наподобява върл европеец на фона на българския президент».

Напомням, че до 8 март 2023 година Милош Земан продължава да бъде президент на ЧР, а след него новоизбраният ген. о.р. Петр Павел. Земан е бил член на ЧКП от 1968 до 1970 година, само че е изключен заради противоречие с окупацията на Чехословашка социалистическа република от войски на Варшавския договор и началото на така наречен „ нормализация “. А през 1993 - 2001 г. е ръководител на ЧСДП (социалдемократи). През 1996 – 1998 г. е ръководител на Палатата на депутатите на Парламента на ЧР, през 1998 - 2002 година е министър председател, а от 2013 година - президент. Едва ли е подходящо български политолог да разяснява в нарицателен жанр далечното минало на настоящ чешки президент, който макар уравновесената си политика по отношение на международните империи неотложно осъди нахлуването в Украйна! Петр Павел, о.р. военачалник и върховен натовски екс-чиновник, също е членувал в ЧКП. И той ли е още болшевик, в миналото въпрос на доверие и изискване за служебно развиване за мнозина?

3. Авторът в командирски жанр взема решение, че „ антисистемните ” референдуми били опит на зле скрито заобикаляне на възбраната да се организират референдуми по тематики от юрисдикцията на Велико народно събрание (за промяна на формата на ръководство в президентска република), т.е. конституционно несъобразно двуличие. А допитването за въвеждането на еврото било способ за бойкот на към този момент поети от България (?) задължения, като Д.С. не помни, че единствени бяхме присъединени в атлантико-европейските структури без всеобщ референдум. А посредством командно-административни решения на държавни управления и парламент, макар че настроенията на обществеността бяха преобладаващо проевропейски.

Относно еврото не бих бързал с измислени периоди при неовладяна инфлация и други многолики рецесии. Преживял съм приемането му в Словакия, разочарования в други по-малки страни, с изключение на в Германия и Франция... – страни с работещи стопански системи и експорт. Защо Англия, Швеция, Чехия, Полша, Унгария не одобриха еврото? От какъв брой години Дания седи в чакалнята на еврозоната? Вж. повече по двата референдума в изявление за обстоятелства.бг пред Калин Каменов/30.01.2023 година или в expert-bdd/31.01.2023 година Авторът признава, че се е натрупало неодобрение от ръководещите, само че не и правото на гласоподавателите да размислят върху промяна на формата на ръководство след следващите предварителни парламентарни избори, повтарящи почти конфигурацията на ползвателите на партиен държавен бюджет. Въпреки възходящата липса на доверие в политическата върхушка на системата у нас, най-малко извън видяно, Съединени американски щати продължава, например, да действа сполучливо като президентска република, а Франция, Финландия, Aвстрия, Ирландия, Исландия, Португалия, Полша, Тайван – като полупрезидентски. А и интервалите на безпартийно или двупартийно ръководство в България се характеризират с икономическа непоклатимост, нормализация и най-малко условен разцвет.

4. По Повардарието (=РСМ) създателят се плъзга по повърхността за инструментализация на тематиката „ Македония ” на фона на последните произшествия и събития. Предполагал, че и у нас, и в РСМ има политици и общественици, заложили кариерата си в блокиране на участието на съседката ни в Европейски Съюз. И че радикалите не трябвало да бъдат оставени да диктуват двустранните връзки посредством побои и провокации, а държавните управления да проявяли зрялост за избягването им. Логично, елементарно и необвързващо да се каже. И в услуга на тезите „ Разделяй и владей! ”, и стремежите освен на Скопие за преобразяване на географското разбиране Македония в гео-политическо, игнорирайки историята на България и достолепието й в името на перманентното политическо угодничество.

Знаем, че костите на Гоце Делчев са предадени за Скопие на 7.10.1946 година към момента тогава не от Щатите и брюкселските калдаринки, а от министър-председателя Кимон Георгиев, със знанието на Георги Димитров. Времена, въздействия, политика, резултати!?

Ивайло Николов ме впечатли в «Уикенд»/ 4.2.т.г., че преди дни е получил достъп за 30 мин. до Мадридския ръкопис, т.е. «Историческия синопсис» на византийския историк Йоан Скилица от XI век. С цялостното наименование на ръкописа от 233 листа пергамент (в сериозно състояние) «История на гръцките императори в Константинопол от 811 до 1057 г.». Предният четец на летописа бил през 1968 година изкуствоведът проф. Атанас Божков (!?). Ръкописът, с 574 рисунки, в това число на наши царе/ханове и «Манасиевата хроника», са двете неповторими средновековни книги-източници, на които изискуем 90% от знанията си за Първото българско царство. В Мадридския летопис Самуил бил упоменат 15 пъти като български цар, пълководец на българската армия. Столици Преслав и Охрид по-късно. Синът му Гаврил Радомир и племенникът му Иван Владислав също са упоменати като български царе. Аристотел Онасис е предложил баснословна сума да я откупи за Гърция, без триумф. Г-н Николов смята за редно най-сетне българските политици да треснат с тази 20-килограмова книга дървените глави на скопските кабинетни историчари, написана от неутрален грък ! А членовете на историческата комисия, договарящи с Повардарието, да им покажат препечатки и вечно да им затворят устите по тематиката чий цар е бил Самуил!

5. Изводите на Д.С. за превъзмогване на нови политически турбуленции са вменяване на банални външнополитически граници за безрезервно смирение, козируване и послушковщина, назависимо от следствията. Първо : (евроатлантическа ориентировка, помощта за Украйна, самостоятелност от съветски енергоносители, „ градивната роля на България във връзка с Западните Балкани и най-много Северна Македония ”). Второ : Членство в еврозоната в най-кратък период. Авторът признава, че инфлацията несъмнено ще е по-висока от Маастрихтските критерии, само че „ в случай че сме се аргументирали добре и пламенно компромис по този въпрос можел да бъде реализиран ”?! Кулминация на непоследователността и несъобразяване с действителните проблеми в живота на българина (инфлацията, спекулата, байганьовщината на Народните събрания, аматьорската безнаказаност на ръководството пред гласоподавателите...) са завършекът на изводите: „ Тези две обещания не били апел за „ евроатлантическа коалиция ” ( разбирам като „ атлантико-евро... ” О.Г.), а гаранция, че каквато и да е обединението, в нея ще има съществени партии, които няма да се отклонят от най-важните цели на България и няма да позволен взаимни отстъпки с тях ”.

Ако повярваме на „ проверяващия публицист ” (от МИ-6?) Христо Грозев, че публикации, написани от ГРУ за въздействие върху публичното схващане или дезинформационни в български медии костват 150-300 евро, каква ли ще да е цената на сходства на „ Дойче веле ” или там пишат единствено от демократично-свободолюбив идеализъм и путинофобия?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР