Адвокат: Нека ви разкажа какво представляваше Пловдив и как намаля със 100 000 жители
„ Често ме питат в последно време, изключително младежи, какво е представлявал Пловдив до 1990 година на предишния век. Ще се опитам с няколко фрази да хвърля малко светлина по въпроса.
– Пловдивската община по това време имаше население от близо 450 000 поданици, което правеше Пловдив един огромен европейски град. Само като образци ще отбелязвам, че с толкоз поданици тогава бяха градове като Солун, Анкара, Скопие, Загреб и други. През 1987 година бяха основани изкуствените общини „ Родопи “ и „ Марица “ и популацията на града понижа с повече от 100 000 поданици. Много пъти съм писал в детайли през годините по тази тематика, по тази причина в този момент няма да се спирам особено. Който се интересува от детайлите на казуса, в мрежата има доста мои материали по въпроса. Но да продължим.
– За редовия пловдивчанин Пловдив представляваше един високоразвит промишлен град. В индустриално отношение Пловдив бе водач освен в България, само че и на Балканите. В индустриалните колоси под тепетата работеха освен пловдивчани, само че и хора от цяла Южна България.
– Сигурността беше на доста високо равнище. РПУ и в този момент има във всеки регион на града, само че тогава имаше чиновници на Министерство на вътрешните работи във всяко от тях, които отговаряха за всеки микрорайон на града. Те познаваха безусловно всеки проблематичен гражданин на региона и квартала и от време на време ги профилактираха.
– Може умерено да се каже, че на процедура битова престъпност съвсем нямаше. Хората държаха ключовете си постоянно под изтривалките на вратите, а децата ги носеха вързани на вратовете си.
– Ако някой тогава си беше поставил решетки на прозорците или желязна врата, несъмнено всички щяха да помислят, че не е напълно наред. Това тогава щеше да наподобява неуместно.
– В Пловдив на процедура нямаше безработица. Издирваха се всички регистрирани и нерегистрирани безработни и се настаняваха на работа, съгласно квалификацията им.
– Основните булеварди и Главната улица се миеха всяка нощ. След дванадесет часа водоноските безусловно олизваха всяка съществена улица и бул. на града.
– В края на 70-те години се построи ЖР „ Тракия “. По своите мащаби тогава беше най-големия жилищен регион в България. На процедура с неговото изграждане и новаторската скица на региона се реши дефинитивно казуса с дефицит на жилища в Пловдив.
– В ЖР „ Тракия “ имаше и ЖП Гара, която дружно с Централна гара и гара „ Филипово “ оформяха част от транспортния пръстен на Пловдив, което доста облекчаваше трафика и напредването. Разписанието на влаковете бяха на вътрешноградски режим и играеха роля на нещо като трамваите в София. Бяха толкоз точни, че човек можеше да си свери часовника по тях.
– Малко преди този момент беше завършена Главната улица на града във типа, който виждаме през днешния ден. Заслугата за това е на кмета Парикян. Не на вятъра тогава пловдивчани я кръстиха „ Парикян щрасе “. До този миг Главната беше една типична улица, по която даже вървяха коли и градски превоз. Тогава се трансформира в пешеходна зона и неповторимите здания бяха реновирани и боядисани.
– През 60-те и 70-те години бе завършен и „ Старинен Пловдив “ на Трихълмието. Няма друго място в България, където да е съсредоточена толкоз просвета и история. През 80-те години даже придобива статут на независимо кметство. Нещо за което е добре да се намерения и в този момент.
– В началото на 80-те години беше подготвен бул. “ Шести септември “ с цялата прилежаща инфраструктура, което съществено отпуши трафика на града.
– Река Марица беше плавателна. Имахме си и пристанище до Водната палата, където имаше на пристан и огромен увеселителен транспортен съд. Можеше да се наеме лодка и да се направи разходка по цялата река в границите на града.
– Децата и младежите на Пловдив прекарваха детството си на тревните площи пред блоковете. Там играеха и прекарваха ваканциите си. Никой в никакъв случай не се оплака, че има дете нахапано от кърлеж или нещо сходно. Друго обичано място на децата бе реката. Няма пловдивско дете по това време, което да не се е къпало в Марица. И отново за заболявания никой не чу. Просто реката беше чиста.
– По това време стадион „ Пловдив “ под името „ 9-ти септември “ функционираше. Пак беше максимален в България и на него играеха тимове като „ Барселона “, „ Байерн “, „ Цървена звезда “, „ Фенербахче “ и доста други. Това представляваше тогава спортното летоброене на града.
– Тогава се построи и Гребната база в този тип, през 80-те години. И беше най-голямото сходно оборудване на Балканите.
Но ще спра към този момент до тук. Нека това бъде единствено част на това, което ще описваме за Пловдив. Ще съм благополучен, в случай че съм дал отговор на някои въпроси “.
Мнението е на пловдивския юрист Тодор Кръстев и е оповестено във Facebook.
