Често когато трябва да сме борбени, се вайкаме, а когато

Често когато би трябвало да сме борбени, се вайкаме, а когато би трябвало да се замислим добродушно върху себе си, демонстрираме борбеност. В държанието на хората предишното е залегнало като някакъв самобитен ген. Това сподели в студиото на " Панорама " по Българска национална телевизия писателят и литературовед проф. Боян Биолчев.

" Страданията от време на време провокират несъответни реакции, няма процедура на приемането на тежкото с изключение на отчаянието и противоположното - смехът от време на време става нервен, когато е смесен с незаслужени премеждия, добави той.

Според него, " в случай че търсиш бракоразвод с предишното, неизбежно ти следва бракоразвод с бъдещето ".

Всеки носи някаква виновност и сатанизирането на съперника, което също ни е процедура, не може да докара до резултат. Две истини, в случай че не се срещнат пластично с готовност за схващане, нормално се размиват с голяма скорост и разговор няма, означи проф. Биолчев.

За него виновността нормално се дължи на " наслагване на доста лични неточности, които се трансформират в огромна групова неточност ".

Обикновено умният чува тихите гласове. Ако някой няма какво да каже, компенсира с децибели. Умът има друга звучност, тя не се чува по този начин остро, само че остава постоянна, акцентира той.

По думите му е явно, " че има залиняване на домашното образование ". /24chasa.bg