България в международните отношения – два подхода, единият е излишен
Често е споменавано, че България е страна с две външни политики. Доколко до подобен феномен фактически сме стигали, е противоречив въпрос. Може би на моменти нещо сходно се е случвало в стеснен формат по обособени въпроси от външната политика на страната ни. Една мощно сензитивна тематика, която се беше трансформирала в обект на сходни изказвания беше обвързвана с отношението, което страната ни би трябвало да има към Република Северна Македония. В последна сметка обаче там Народното събрание с огромно болшинство гласоподава в интерес на така наречен френско предложение. В този смисъл даже и упоменатите изказвания да са имали някакви учредения, то те неизбежно са отпаднали след парламентарното решение.
За ясно изразени два метода или концепции, или даже може да се каже - две философии за българската външна политика може да се приказва едвам в този момент, откакто времето на служебните президентски ръководства изтече и страната беше поета от постоянния кабинет Денков - Габриел. Сериозните промени, за които Денков и Габриел и техни министри направиха поръчка още след поемането на ръководството на страната, доста оказват помощ да бъде свестен и съзнателен този феномен с двете философии за външната политика на страната ни. Две философии, които съществено се разграничават, безусловно невероятно е да бъдат съчетани и откакто имат своите изразители (както е в момента) влизат в непримирима битка.
Външнополитическата философия на постоянния кабинет е основана върху интензивността. През последните седмици България се пробва да бъде самодейна в съюзите, в които взе участие - Европейски Съюз и НАТО и като цяло да има ясна позиция във връзка с основните проблеми от системата на интернационалните връзки. В актуалната обстановка става дума най-много за съветската експанзия против Украйна. Всяка една дейна позиция в интернационалните връзки в този момент минава през формулирането на ясна и аргументирана позиция за водената от Кремъл война.
Войната съставлява непредизвикана експанзия на Русия против Украйна и този факт е в основата на поддръжката, която Украйна получава от голям брой страни от целия свят. Форматът " Рамщайн " с присъединяване на към 60 страни беше основан точно, с цел да може Украйна дейно да бъде подкрепяна и това да става не безредно, а проведено, посредством взаимоотношение сред страните, подпомагащи жертвата.
Срещу външнополитическата философия на постоянния кабинет застава тази на президента Румен Радев. Тя на процедура се намира на другия полюс. Нейните съществени характерности са снишаването и пасивността, водещи към несигурност и затова към изваждането на страната ни от процесите, протичащи в системата на интернационалните връзки. При подобен метод България би била обречена на липса на развиване. А в случай че методът се беше задържал трайно, то той щеше да трансформира участието ни в Европейски Съюз и НАТО просто във условност.
Сблъсъкът сред двете философии блестящо пролича по време на визитата на украинския президент Володимир Зеленски в България. Денков и Габриел изграждаха връзки на доверие със Зеленски, до момента в който в президентството украинецът чу разсъждения от общ темперамент по тематиката за войната. Дори не стана напълно ясно Радев със Зеленски ли разговаряше или чисто и просто се възползваше от обстановката, с цел да насочи някакви послания към последователите си. Към тези, на които поредно изяснява, че би трябвало да сме " миролюбци " и по тази причина даването на въоръжения на Украйна не трябва да се позволява.
Тези послания обаче са в явна колизия с друго изказване на Радев, че даването на оръжия ще докара до ескалация и разгръщане на войната (на спора по Радев). Точно противоположното е. За да може Украйна да ограничи рамката на военните дейности, тя се нуждае от оръжие, с което да противодейства на дейностите на руснаците и да не допусне от ден на ден територии да бъдат поглъщани от войната. Именно съществуването на военна техника избави Киев от съветска намеса напролет на предходната година, когато армията на Кремъл беше единствено на няколко десетки километра от украинската столица.
След тогавашното проваляне Русия не е опитвала ново сухопътно нахлуване към вътрешността на Украйна. Има офанзиви с ракети и дронове, само че не и сухопътни опити. Дори може да се каже, че като че ли съветските цели бяха преосмислени и по този начин вместо Киев в съществена цел на Кремъл се трансформира дребното градче Бахмут в Донецка област, където още веднъж с помощта на наличното оръжие руснаците (редовна армия и ЧВК " Вагнер " ) се сблъскаха със сериозен украински отпор.
На срещата на върха на НАТО във Вилнюс (Литва), която към този момент завърши, страната ни беше показана от премиера, министъра на защитата и началника на защитата. Това предопредели и методът, следван от България във Вилнюс. Всъщност тук е мястото да отбележим, че многостранните формати допускат тъкмо интензивно държание от страна на членовете и сътрудниците си. Активността в този случаи съставлява продан на благоприятни условия и облекчаване на потребности.
След 2014 година НАТО стартира да укрепва източния си фланг. До оня миг по този фланг нямаше никаква съюзна инфраструктура. Веднага щом се появи опасността обаче, Балтийските страни, Полша и Румъния дадоха отговор по единствения логически метод - посредством интензивност. В страните по източния фланг бяха построени многонационални формирования и щабни детайли. Имаше обаче български политици (напр. Кристиан Вигенин), които смятаха, че всичко това не е належащо и надали не по този начин опасността можела да нарасне. Де факто това е израз на желание към другия метод - на снишаването и пасивността. Развитието на обстановката след 24/02/2022 в действителност сподели какъв брой подвеждащ и неработещ е той.
Многонационално формирование има и в България. То е бойна група и евентуално може да прерасне в бригада. Това значи, че българската делегация е показала интензивност по време на срещата във Вилнюс. Кога и по какъв начин ще стане това най-вероятно е класифицирана информация, само че по всяка възможност нашите представители са разисквали този въпрос с представители на други страни членки. По всяка възможност са прецизирали събитията и изискванията, които би трябвало да са налице, с цел да се премине към трансформацията. По всяка възможност е било изяснено и с чие присъединяване и помощ ще се случи това. Въобще дейната позиция и дейната връзка дават опция да се планува и да се възнамерява. Това евентуално лимитира обстановките, в които може да се стигне до изненада или малко предстоящи феномени. А щом става дума за сигурност и защита, изненадите несъмнено би трябвало да се заобикалят.
И като става дума за подходи в интернационалните връзки, няма по какъв начин да не стане дума за Унгария. Унгарското държавно управление избира пасивността, а когато въпреки всичко се засилва, го прави, с цел да попречи на една или друга самодейност, подета в границите на Европейски Съюз или НАТО. Колко неработещо е това държание на Унгария, стана ясно от обстановката към участието на Швеция в Алианса. Унгария и Турция дълго време отказваха да вземат решение по отношение на шведското участие. Интересът на интернационалната общественост обаче беше ориентиран доста повече към Турция, в сравнение с към Унгария. Няколко дни преди срещата във Вилнюс Орбан разгласи, че поддържа шведското участие, а Ердоган даде поддръжка в самото навечерие на форума. Защо Турция беше по-важната страна в тази ситуация? Ами тъй като тя е страната с деен метод в интернационалните връзки. Разбира се, държанието на Ердоган постоянно е доста противоречиво, само че е самодейно. А това му придава значителност както вътре в Турция, по този начин и пред най-малко част от сътрудниците в интернационален проект.
За ясно изразени два метода или концепции, или даже може да се каже - две философии за българската външна политика може да се приказва едвам в този момент, откакто времето на служебните президентски ръководства изтече и страната беше поета от постоянния кабинет Денков - Габриел. Сериозните промени, за които Денков и Габриел и техни министри направиха поръчка още след поемането на ръководството на страната, доста оказват помощ да бъде свестен и съзнателен този феномен с двете философии за външната политика на страната ни. Две философии, които съществено се разграничават, безусловно невероятно е да бъдат съчетани и откакто имат своите изразители (както е в момента) влизат в непримирима битка.
Външнополитическата философия на постоянния кабинет е основана върху интензивността. През последните седмици България се пробва да бъде самодейна в съюзите, в които взе участие - Европейски Съюз и НАТО и като цяло да има ясна позиция във връзка с основните проблеми от системата на интернационалните връзки. В актуалната обстановка става дума най-много за съветската експанзия против Украйна. Всяка една дейна позиция в интернационалните връзки в този момент минава през формулирането на ясна и аргументирана позиция за водената от Кремъл война.
Войната съставлява непредизвикана експанзия на Русия против Украйна и този факт е в основата на поддръжката, която Украйна получава от голям брой страни от целия свят. Форматът " Рамщайн " с присъединяване на към 60 страни беше основан точно, с цел да може Украйна дейно да бъде подкрепяна и това да става не безредно, а проведено, посредством взаимоотношение сред страните, подпомагащи жертвата.
Срещу външнополитическата философия на постоянния кабинет застава тази на президента Румен Радев. Тя на процедура се намира на другия полюс. Нейните съществени характерности са снишаването и пасивността, водещи към несигурност и затова към изваждането на страната ни от процесите, протичащи в системата на интернационалните връзки. При подобен метод България би била обречена на липса на развиване. А в случай че методът се беше задържал трайно, то той щеше да трансформира участието ни в Европейски Съюз и НАТО просто във условност.
Сблъсъкът сред двете философии блестящо пролича по време на визитата на украинския президент Володимир Зеленски в България. Денков и Габриел изграждаха връзки на доверие със Зеленски, до момента в който в президентството украинецът чу разсъждения от общ темперамент по тематиката за войната. Дори не стана напълно ясно Радев със Зеленски ли разговаряше или чисто и просто се възползваше от обстановката, с цел да насочи някакви послания към последователите си. Към тези, на които поредно изяснява, че би трябвало да сме " миролюбци " и по тази причина даването на въоръжения на Украйна не трябва да се позволява.
Тези послания обаче са в явна колизия с друго изказване на Радев, че даването на оръжия ще докара до ескалация и разгръщане на войната (на спора по Радев). Точно противоположното е. За да може Украйна да ограничи рамката на военните дейности, тя се нуждае от оръжие, с което да противодейства на дейностите на руснаците и да не допусне от ден на ден територии да бъдат поглъщани от войната. Именно съществуването на военна техника избави Киев от съветска намеса напролет на предходната година, когато армията на Кремъл беше единствено на няколко десетки километра от украинската столица.
След тогавашното проваляне Русия не е опитвала ново сухопътно нахлуване към вътрешността на Украйна. Има офанзиви с ракети и дронове, само че не и сухопътни опити. Дори може да се каже, че като че ли съветските цели бяха преосмислени и по този начин вместо Киев в съществена цел на Кремъл се трансформира дребното градче Бахмут в Донецка област, където още веднъж с помощта на наличното оръжие руснаците (редовна армия и ЧВК " Вагнер " ) се сблъскаха със сериозен украински отпор.
На срещата на върха на НАТО във Вилнюс (Литва), която към този момент завърши, страната ни беше показана от премиера, министъра на защитата и началника на защитата. Това предопредели и методът, следван от България във Вилнюс. Всъщност тук е мястото да отбележим, че многостранните формати допускат тъкмо интензивно държание от страна на членовете и сътрудниците си. Активността в този случаи съставлява продан на благоприятни условия и облекчаване на потребности.
След 2014 година НАТО стартира да укрепва източния си фланг. До оня миг по този фланг нямаше никаква съюзна инфраструктура. Веднага щом се появи опасността обаче, Балтийските страни, Полша и Румъния дадоха отговор по единствения логически метод - посредством интензивност. В страните по източния фланг бяха построени многонационални формирования и щабни детайли. Имаше обаче български политици (напр. Кристиан Вигенин), които смятаха, че всичко това не е належащо и надали не по този начин опасността можела да нарасне. Де факто това е израз на желание към другия метод - на снишаването и пасивността. Развитието на обстановката след 24/02/2022 в действителност сподели какъв брой подвеждащ и неработещ е той.
Многонационално формирование има и в България. То е бойна група и евентуално може да прерасне в бригада. Това значи, че българската делегация е показала интензивност по време на срещата във Вилнюс. Кога и по какъв начин ще стане това най-вероятно е класифицирана информация, само че по всяка възможност нашите представители са разисквали този въпрос с представители на други страни членки. По всяка възможност са прецизирали събитията и изискванията, които би трябвало да са налице, с цел да се премине към трансформацията. По всяка възможност е било изяснено и с чие присъединяване и помощ ще се случи това. Въобще дейната позиция и дейната връзка дават опция да се планува и да се възнамерява. Това евентуално лимитира обстановките, в които може да се стигне до изненада или малко предстоящи феномени. А щом става дума за сигурност и защита, изненадите несъмнено би трябвало да се заобикалят.
И като става дума за подходи в интернационалните връзки, няма по какъв начин да не стане дума за Унгария. Унгарското държавно управление избира пасивността, а когато въпреки всичко се засилва, го прави, с цел да попречи на една или друга самодейност, подета в границите на Европейски Съюз или НАТО. Колко неработещо е това държание на Унгария, стана ясно от обстановката към участието на Швеция в Алианса. Унгария и Турция дълго време отказваха да вземат решение по отношение на шведското участие. Интересът на интернационалната общественост обаче беше ориентиран доста повече към Турция, в сравнение с към Унгария. Няколко дни преди срещата във Вилнюс Орбан разгласи, че поддържа шведското участие, а Ердоган даде поддръжка в самото навечерие на форума. Защо Турция беше по-важната страна в тази ситуация? Ами тъй като тя е страната с деен метод в интернационалните връзки. Разбира се, държанието на Ердоган постоянно е доста противоречиво, само че е самодейно. А това му придава значителност както вътре в Турция, по този начин и пред най-малко част от сътрудниците в интернационален проект.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ