Често чуваме двата термина – 4G и LTE – да

Често чуваме двата термина – 4G и LTE – да се употребяват съвсем като синоними. Но дали те в действителност са едно и също нещо, или има разлики сред тях? Нека се спрем по-подробно на особеностите на двете технологии и се опитаме да открием разликата сред тях.

Какво е 4G?

Терминът 4G значи четвърто потомство мобилни връзки. Стандартът IMT-Advanced (International Mobile Telecommunications Advanced), създаден от Международния съюз по далекосъобщения (ITU-R), дефинира набор от строги условия за всяко последващо потомство безжични информационни технологии. Според този стандарт 4G мрежите би трябвало да обезпечават следното:

Минимална пропускателна дарба от най-малко 1 Gbps за стационарните консуматори и към 100 Mbps за мобилните абонати; забавяне при прекачване на пакетите по-малко от 5 ms; ширина на честотната лента до 100 MHz; Възможност за сливане на каналите на оператора за увеличение на общата пропускателна дарба.

Развитието на мрежите обаче протичаше по-бързо от появяването на съответните стандарти. Когато стартира създаването на новите генерации клетъчни мрежи, множеството оператори срещнаха компликации при реализирането на цялостния набор от критерии за 4G, избрани от ITU-R. Затова бяха препоръчани междинни стандарти, един от които се назовава Long Term Evolution (LTE).

Какво съставлява LTE?

LTE („ Long-Term Evolution “) е постепенен път за мобилните телекомуникации от трето потомство (3G). Технологията е създадена от консорциума 3GPP (3rd Generation Partnership Project) като временен стадий по пътя към цялостния 4G стандарт. Първоначално LTE технологията не отговаряше на критериите за същински 4G стандарт, защото не постигаше оповестените скорости на предаване на данни и инертност.

Пазарът обаче се нуждаеше от нова маркировка, която да демонстрира доста по-големия потенциал и усъвършенстваното качество на услугите спрямо предходните генерации. Ето за какво операторите започнаха да отбелязват LTE мрежите като „ 4G “. Въпреки че тази процедура е механически неточна от позиция на спецификациите на ITU-R, маркетинговите цели надвиха и потребителите привикнаха да свързват LTE с 4G.

Каква е разликата сред LTE и 4G?

Сега дано разгледаме главните разлики сред технологиите. Скоростта на прехвърлянето на данните. И по този начин, съгласно стандартите същинската 4G би трябвало да обезпечава скорост от към един гигабит в секунда. LTE, макар че е доста по-бърз от 3G, публично предлага единствено към 100 мегабита в секунда. Следователно LTE дава отговор на условията на първия стадий от еволюцията на 4G, само че не дава отговор изцяло на критериите за пълноценно 4G.

Латентността на преноса на пакетите. Истинските 4G мрежи би трябвало да имат минимално забавяне при прекачване на мрежовите пакети под пет милисекунди. LTE има приблизително забавяне от към 50-100 ms, което също не е задоволително, с цел да се отговори на цялостния стандарт 4G. Технологията за достъп. Истинската 4G мрежа допуска потреблението на IP протокол (само IP) за всички типове трафик. LTE поддържа този принцип отчасти, като употребява протокол за комутация на пакетите, само че към момента не е достигнал равнището на цялостна IP конвергенция. Мрежовата архитектура. Пълноценните 4G мрежи употребяват архитектурата Evolved Packet Core (EPC), която съчетава мрежовите детайли от последващо потомство и обезпечава цялостна интеграция на гласовия трафик, мултимедийните услуги и мобилния интернет. LTE е по-близо до предходната версия на архитектурата (напр. UTRAN), което значи, че не извършва изцяло правилата на 4G.

Какви са разновидностите на LTE?

В допълнение към елементарното LTE има няколко модификации, които последователно приближават технологията до равнището на същинското 4G.

Така да вземем за пример LTE-A (LTE Advanced) е идващият стадий от еволюцията, осъществен за реализиране на действителна 4G продуктивност. Мрежите LTE-A поддържат Carrier Aggregation, MIMO технология от второ потомство (до осем антени едновременно) и честотни ленти до 100 MHz. Тези усъвършенствания разрешиха да се реализиран скорости, близки до тези, посочени в 4G стандарта.

Заслужава да се означи и LTE-A Pro. Това е различен стадий от модернизацията, предопределен за последователно прекосяване към 5G. При него се употребяват нови софтуерни подходи като MU-MIMO, Beamforming и Small Cells за увеличение на потенциала на мрежата и понижаване на латентността.

Защо маркетолозите отбелязват всичко като 4G LTE или от време на време LTE 4G?

Причината е елементарна: от комерсиална позиция е преференциално да се разпространява дадена услуга, като се твърди, че се минава към идващото потомство. Въпреки техническите ограничавания, актуалните LTE мрежи оферират обилни преимущества пред своите прародители (3G):

Значително по-високи скорости на евакуиране и качване на данни; усъвършенствана поддръжка на многопоточните приложения; висока степен на непоклатимост на връзката; по-голямо покритие и понижени разноски за поддръжка. Това прави LTE заслужен претендент за правоприемник на по-старите информационни стандарти, макар че не дава отговор на цялостното определение за 4G.

В последна сметка

И по този начин, резюмето е следното:

Терминът 4G разказва условията и критериите за идващото потомство мрежи, както са дефинирани от ITU-R; LTE е доста усъвършенствана реализация на предходното потомство (3G), представляваща временен стадий по пътя към същинската 4G;

На процедура множеството сегашни мрежи са от вида LTE или LTE-A и се назовават 4G само с рекламна цел;

Въпреки обстоятелството, че към момента не е изпълнено цялостното сходство с всички условия на 4G, потребителите получават осезаеми изгоди от въвеждането на LTE: високи скорости на транспорт на данни, понижена инертност и усъвършенствана досегаемост на мобилния широколентов интернет.

Но в действителност в наши дни към този момент е безсмислено да се приказва за някаква огромна и пълноценна разлика сред 4G и LTE, в случай че се вземат поради действителните условия на работа и удобството на потребителите.