„Честно да ти кажа, всички сме престъпници, докато си мълчим“

„ Честно да ти кажа, всички сме нарушители, до момента в който си мълчим “
~Стефан Цвайг

„ Като махнете л@**@та, сами ще си дойдем, до тогава и принудително няма да ни докарате. И не забравяйте – нищо не е вечно; търпението също! “
~Аз

Последното важи както за туризма по родните „ курорти “, по този начин и за българите емигранти, по този начин и за сериозните вложители. А фекалната маса, уви—не е единствено метафорична.

Нека създадем бърз обзор на най-пресните събития от заобикалящата ни… да кажем „ действителност “, колкото и да прилича на доста зле скърпен трилър, за който даже скапаните писатели ще си кажат: „ Е… айде стига! “:

Един публицист, който разследваше незаконното замърсяване и незаконното безмълвие по тематиката с фекалните води във Варна, беше открит мъртъв – удавен в същите тези фекални води, които разследваше. Георги Александров ще остане вечно на 39 години. Версиите, по които се работи, били: самоубийство или трагичен случай.

(!!!)

Тоест: подхлъзнал се.

И всичко това на фона на нападението над Слави Ангелов, гибелта на няколко други публицисти – случила се къде съмнително, къде – не, на фона на непрекъснатото 111-о място по независимост на словото, на фона на растящо съмнение към страната. На фона на всичко това един проверяващ варненски публицист е умрял, откакто май се подхлъзнал.

Към фона на картинката обаче има още:

Ако Георги Александров не се беше „ подхлъзнал “, а беше приключил следствието си, публиката, т.е. „ драгият четец “, щеше да прочете неговите разкрития, да вдигне плещи и с празен взор да каже: „ И кво? Тука е по този начин “ и да си сипе второ.

Докато дребното останали (и все по-изчезващи) проверяващи публицисти си правят работата с явно ето подобен риск… публиката става все по-апатична и неблагодарна. Публиката споделя: „ Е и? “ и сменя канала или отваря нова публикация в различен сайт; публиката стана презадоволена – получава всичко това наготово и гратис, с едно натискане на копчето получава информация, коствала нечий живот да бъде събрана, само че публиката по едно и също време с това има наглостта да я пренебрегва и да търси „ нещо по-интересно “, като нечий силиконови цици да вземем за пример.

Все повече публицисти, с смут, се отхвърлят от сериозната публицистика,

тъй като не са предпазени от никого – и в случай че страната ги е изоставила, то най-малко публиката можеше да ги поддържа, само че не… И когато те стартират да пишат някакви безвредни дописки, време да минава, внезапно същата тази аудитория се присеща нещо и стартира отново да се заяжда по тематиката: „ Еееее, айде стига ни занимавахте с нелепости! Колко по-важни неща има, за какво не пишете за тях? “

(Е, правилно ли!)

Слушайте какво: до момента в който на тези „ ТЯХ “ 111 място им е комфортно и те биха желали и по-надолу да слезем, то на Върховен административен съд какъв ви е казусът? Как намирате силата у себе си, с цел да „ гледате на другата страна “, че и да се подигравате на публицистите? Вкупом? Защото един не ви е харесал, всички са нещастници.

И към фона на всичко това да прибавим и непрекъснатите закани, които се получават във всяка една редакция. Когато се появи вест за атакуван публицист, изпълзяват клавиатурните гниди и самоуверено пишат: „ Малко му е! “, „ За вас и сярна киселина в лицето ви е малко! “, радват се…

А след това се чудят какво става с тая страна и за какво плуват в л@**@та...

Та, споделих ви всичко това дотук, с цел да мога да ви кажа в този момент ето това: ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ съдебна техническа експертиза!

***

Продължаваме нататък.

Откриха мъртъв делфин до автобусна спирка във Варна. Досега години наред проверяващите и ведомствата, от които зависи опазването на ЗАЩИТЕНИТЕ (от закона! Ако думата „ закон “ към момента нещо значи за някого!) типове, обясняваха, че мъртвите делфини са умрели инцидентно и при случай – заплели се в рибарска мрежа, натъкнали се на витло, сещате се – самоубийство или трагичен случай.

Сега самоубилият се или умрял в трагичен случай делфин наподобява е предпочел да се разноски из града преди да се самоубие или да се подхлъзне.

Откриха мъртъв делфин до автобусна спирка във Варна

Резултат от следствието няма да има. А, в случай че си мислите, че можеш да пренесеш делфин (който надалеч не е колкото златна рибка или сафрид) неусетно, сте в огромна неточност. Само че тези, които са видели действието, „ не са видели нищо “. Утре, когато пренесат тях или техен непосредствен, съседите „ няма да видят нищо “; или им свият колата, или им разбият жилището, или… или… или…

После ще затворим кръга. България е цялостна със слепи хора, които имат по-важна работа сега.

Но, в случай че седнете тази вечер пред тв приемника и хубаво, но доста хубаво помислите, сигурен съм, че ще намерите кого да обвините. За всичко. Без себе си, несъмнено. Не съм чак толкоз малоумен, че да си фантазирам небивалици.

А, да… таман се сетих – свободата на словото не значи единствено „ в медиите “ – значи измежду народа, като цяло. Доколко сте свободни да се изразявате, себе си, това, което мислите, това, в което вярвате, да го защитавате. Това, което интернационалните специалисти все не помнят е, че да можеш и да искаш са две разнообразни неща и ние имаме сериозен недостиг в едното.

***

Черният лешояд Ултрон, дарен на България от белгийския зоопарк „ Планкендел “, е открит прострелян от бракониери в Кърджалийско. Това ни оповестиха от природозащитната организация „ Зелени Балкани “, откакто два месеца са чакали институциите (оптимисти, нали!) да свършат нещо.

Та „ Зелени Балкани “ два месеца чакали институциите да вземат да създадат нещо, само че уви!—не са ги дочакали

и по тази причина са дали публичност на случая посредством медиите. Ако не го бяха създали, казусът щеше да се точи, точи, точи… и да го прекратят по отминалост.

Вече го писах това, само че ще се наложи да повторя:

Защото и проверяващите са с манталитета на тези, които са простреляли птицата, а точно: „ дреме ми “, „ голем праз!—една птица “, „ е, кво като са я простреляли! “

***

Междувременно концесионерът на плажа в Ахтопол е разорал дюните с багер…

Между другото, едно от нещата, за които Слави Ангелов писа, немного преди да бъде атакуван и пребит пред дома си, беше незаконното държание на един подобен багерен хитрец, който беше унищожил дюна.

Глобата, която ще му наложат, е смешна. Човекът си я е пресметнал като разход. Ако изобщо стигне до заплащане, тъй като най-вероятно ще протака, до момента в който мине в рубрика „ по отминалост “. Всички в тая страна по този начин или другояче имаме къса памет. Институциите също.

Табелите: „ Частна благосъстоятелност “ към плажовете не престават да съществуват и да се множат. Въпреки, че в Конституцията все по този начин продължава да си написа, че плажовете са държавни и са благосъстоятелност на всички нас. И до момента в който по морето си вършат подбив с всичко, в това число и с Конституцията, туристическият ти министър неотдавна се опита да прокара номер, с цел да те принуди, в случай че почиваш, то да е на родното мутроморие, като ти подмятна, че идеш ли в Гърция, след това те чакала карантина от 2 седмици. Не ѝ се получи на Ангелкова, само че най-малко опита, вложителите не могат да ѝ се сърдят. Много.

Табелка: „ Частна благосъстоятелност “ на плаж е освен противозаконна, само че оттатък рамките на наглостта. Не единствено правят закононарушение, само че и го афишират с табелка. Институциите не са разбрали. Това е все едно да видят табелка: „ Продавам опиати “ и да не се поинтересуват какво се случва там.

***

И на фона на всичко това единственото по-гласно и шумно неодобрение в България сега е против несъществуваща ваксина, с която щели да ви чипират; и против 5G-то.

Не знам дали думите: „ плебеи “ и „ иго “ са подобаващи за „ ония 500 години “ или за „ ония 200 “ преди този момент – учените още спорят по тематиката.

Но сигурно знам това: че за през днешния ден, в този момент и тук, за нас – са изцяло подобаващи.

И взимайте да се събуждате най-сетне, тъй като ми писна да живея в територия, която се пробва да мине за страна, само че в която необразовани баламурници си живеят божествен, единствено тъй като не срещат никакъв отпор, до момента в който безчинстват; а във всяка една друга страна по света щяха най-вече да им разрешат да обръщат кюфтетата в сладкарница на гарата. И то, единствено в случай че се доредят до стратегия за трудово устрояване на хора с трайни мозъчни увреждания. Точно така—крадат те хора, които даже не умеят да пишат и приказват вярно. Остави си колкото време ти би трябвало, с цел да предъвчеш тая мисъл.