След като настаних мама в старчески дом, животът ми стана по-добър и лесен: Сега една мисъл не ми дава мира – сторих ли голям грях?
Честна изповед на жена, която не е сигурна дали е постъпила вярно
Когато родителите остареят, изключително когато към този момент не са в положение да се грижат за себе си, мнозина обмислят опцията да настанят родителите си в старешки дом.
Такива решения в никакъв случай не са лесни и постоянно се осъждат от обществото. Една жена реши да показа аргументите си да реши да настани майка си в старешки дом и по какъв начин това решение е подобрило живота й.
„ Един ден се прибрах от работа и видях вратата необятно отворена. Изтичах в жилището, чух вода да тече от ваната по пода и да се разлива по коридора. Извиках майка ми, само че никой не отговори.
„ Какво ли е станало, къде е тя?! “, чудех се.
Отидох при съседите, които ми споделиха, че са я видели да седи на една скамейка с други баби пред входа на блока. Изтичах там и я открих да приказва с тези дами. Гледаха ме все едно не съм естествена. На пръв взор майка ми изглеждаше естествена, само че те не знаеха, че тя страда от заболяването на Алцхаймер и че към този момент има доста нападателни епизоди. Убедих я да се прибере, мислейки какво да върша в този момент. Не мога да я оставя сама. Не мога да бъда постоянно с нея. Работя и почтено казано не желаех да обричам всеки свободен миг на нея, имах и личен живот.
Дълго време се борих с възприятието, че я предавам, усещах се зле, изключително когато си помислех, че може да се загуби някъде заради заболяването си. Когато навърши 84 години, пристъпите на експанзия зачестиха. Когато някой ни идваше на посетители, биеше хората с каквото му падне. Всеки ден оставяше водата да тече от чешмата, хвърляше облекла във ваната, мивката…
Реших, че би трябвало да я настаня в старешки дом. Намерих дом за проблематични възрастни хора. Мислех, че там ще има непрекъснато наблюдаване, което не мога да й осигуря.
Мама е там от година. Започнах да работя по-добре, тъй като съм душевен по-спокойна и отпочинала. Моят обществен живот стартира да се усъвършенства. Мислите ми най-сетне са по-ясни…
Посещавам майка си всеки уикенд и знам, че е добре там. Но въпреки всичко нещо ме мъчи… Можех ли да направя повече за нея? Голям грях ли съм направила? “
Какво мислите за тази обстановка? Правилно ли е постъпила дамата?
