За убеждаването
Честито на България! Личното ми мнение е, че това е вярно политическо решение за страната ни. Сега следва да убедим в това и болшинствата у нас, които - приказвам към този момент професионално - са по-скоро боязливи пред въвеждането. Но има доста по-големи болшинства, които имат положително отношение към Европейския съюз като цяло, и това е едно положително начало за убеждаването в възможните изгоди и от еврозоната. Потретвам: убеждаването. А не: ехидността, високомерието, злорадството, обидите, че който е за лв., е наложително " копейка " и така нататък Те ще имат противоположен резултат - както стана с коронавирус и имунизациите.
Сега към този момент, като ме срещате по улиците, одобрявам да продължавате да ме питате единствено: " Кога ще се оправим? " (на което аз да не преставам да давам отговор с " Че какво ни е!? " ), само че не и " Кога ще свърши тоя преход? " За мен той свърши още преди двайсетина години, само че да приемем, че свършва няколко пъти.
Сега съществено: Прави ли ви усещане нещо (на плаката на Европейски Съюз с надпис " България, добре пристигнала в еврозоната " - бел. ред.)? На мен ми направи усещане това, че единственият надпис на моя език е дребен длъжностен превод в ъгъла. До другия ъгъл - на който пък е един от първите измежду равни езици на Европейски Съюз. А поздравът към мен е с огромни букви на другия подобен език - ироничното е, че това е езикът на една от неотдавна напусналите Европейски Съюз страни. И предните еврокартинки на триумфа бяха такива.
Ще кажете, че е дребно, само че тази картинка е в действителност показателна за обстановката. За всеобщия усет излиза, че оставяме нещо свое, с цел да влезем в нещо непознато. Всички еврохора у нас по този начин и не намерихме език с болшинствата у нас. И даже съвсем не си направихме труда да преведем слоганите си. Буквално и преносно. Звучим като чужденци измежду народа си.
Затова и няма какво да се учудваме, че еврото не се приема еднопосочно у нас. Аз намирам, прочее, за напълно обикновено да се стачкува против шерването на суверенитет - каквото всъщност е европейската интеграция. Не споделям дали е добре, или е зле, споделям, че е предстоящо да има хора у нас, които не желаят да се разделят с народен знак. И са срам за създателите си тия отзиви, които приравняват лв. на рубла. Напротив, персоналното ми мнение е, че в ден като днешния, би трябвало почтено да изпращаме и националната си валута. Както почтено да посрещаме еврото. Това беше верният метод. Но не го виждам на никое място. Националната ни валута е част от националната ни орис - добра, неприятна, пагубна, каквато ще да е. Това сме ние. Това е наш стадий. Следва различен. Предишният не е наложително неприятен.
И ще простите, но с целия режисиран екстаз мааалко прекалихме. Има сведения, че България в миналото се е готвила да става руска страна. Във времената, в които Съветският съюз също е претендирал да е сполучлив наднационален план, не тъкмо страна, а универсално ново образувание, че и прогресивно, спокойно и така нататък Та нямам доверие такива възторзи като днешния да са по усета на гърмени зайци като българите. Не че са ни по българския усет и всякакви метежи и митинги с фишеци. На които непознати столици евентуално се радват.
Но да затворя скобата: България довършва европейската си интеграция. И това е отлично. Дано да не е прекомерно късно. И нека тук почне същинската ни битка да изпълняваме българските си фантазии на европейската карта.
На добър час!
Фейсбук
Сега към този момент, като ме срещате по улиците, одобрявам да продължавате да ме питате единствено: " Кога ще се оправим? " (на което аз да не преставам да давам отговор с " Че какво ни е!? " ), само че не и " Кога ще свърши тоя преход? " За мен той свърши още преди двайсетина години, само че да приемем, че свършва няколко пъти.
Сега съществено: Прави ли ви усещане нещо (на плаката на Европейски Съюз с надпис " България, добре пристигнала в еврозоната " - бел. ред.)? На мен ми направи усещане това, че единственият надпис на моя език е дребен длъжностен превод в ъгъла. До другия ъгъл - на който пък е един от първите измежду равни езици на Европейски Съюз. А поздравът към мен е с огромни букви на другия подобен език - ироничното е, че това е езикът на една от неотдавна напусналите Европейски Съюз страни. И предните еврокартинки на триумфа бяха такива.
Ще кажете, че е дребно, само че тази картинка е в действителност показателна за обстановката. За всеобщия усет излиза, че оставяме нещо свое, с цел да влезем в нещо непознато. Всички еврохора у нас по този начин и не намерихме език с болшинствата у нас. И даже съвсем не си направихме труда да преведем слоганите си. Буквално и преносно. Звучим като чужденци измежду народа си.
Затова и няма какво да се учудваме, че еврото не се приема еднопосочно у нас. Аз намирам, прочее, за напълно обикновено да се стачкува против шерването на суверенитет - каквото всъщност е европейската интеграция. Не споделям дали е добре, или е зле, споделям, че е предстоящо да има хора у нас, които не желаят да се разделят с народен знак. И са срам за създателите си тия отзиви, които приравняват лв. на рубла. Напротив, персоналното ми мнение е, че в ден като днешния, би трябвало почтено да изпращаме и националната си валута. Както почтено да посрещаме еврото. Това беше верният метод. Но не го виждам на никое място. Националната ни валута е част от националната ни орис - добра, неприятна, пагубна, каквато ще да е. Това сме ние. Това е наш стадий. Следва различен. Предишният не е наложително неприятен.
И ще простите, но с целия режисиран екстаз мааалко прекалихме. Има сведения, че България в миналото се е готвила да става руска страна. Във времената, в които Съветският съюз също е претендирал да е сполучлив наднационален план, не тъкмо страна, а универсално ново образувание, че и прогресивно, спокойно и така нататък Та нямам доверие такива възторзи като днешния да са по усета на гърмени зайци като българите. Не че са ни по българския усет и всякакви метежи и митинги с фишеци. На които непознати столици евентуално се радват.
Но да затворя скобата: България довършва европейската си интеграция. И това е отлично. Дано да не е прекомерно късно. И нека тук почне същинската ни битка да изпълняваме българските си фантазии на европейската карта.
На добър час!
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




