Седмицата: Идат спасителните избори – на 1 април 2029
Честито – забързахме се към отново избавителните избори! Още преди Българска социалистическа партия да върне публично (утре) неизпълнения трети (последен и авансово обречен) мандат за сформиране на постоянно държавно управление от този четвърти за по-малко от две години неточен парламент, към този момент си имаме съвсем точна дата за идващите – пети следващи парламентарни избори в границите на тъкмо две години. Някъде към 1 април, но тъй като е събота, на нарочения за измамлив ден единствено ще размишляваме, а ще гласуваме на 2 април 2023 в неделя. Е, ще се провали отново формалното коронясване на цялата тая лъжовност с подобаваща дата, само че какво да се прави – календар. Не е като да извъртиш някакъв си референдум за Велико национално заседание, с който да сринеш така и така крепящата се като напълно рохко яйце държавност в тая страна, дето никой не желае най-малко едно(то) яйце да си чукне постоянно, та да се застрои най-малко малко тая нередовна чорба, дето всички я духаме.
Всъщност може и да не са на 2 април предизвестените (като поредна парламентарна смърт) избори. Може да са чаааак на 23 април, но отново тая, същата година. Утре Българска социалистическа партия ще върне мандата, повече от евентуално президентът Румен Радев отново ще удължи работата на Народното събрание най-малко със седмица, с цел да се одобряват (пак) значими закони, и по този начин работата избора на „ новия “ парламент се трансферира за април. За шест месеца след предходния избор на 2 октомври, който (пак) не роди нищо.
Даже за шест месеца и 21 дни, щото в случай че не са на 2 април (и без това не е 1 април), няма по какъв начин да ги нацелим изборите баш по Великден – 16 април. Или пък за Цветница и католическия Великден – 9 април. Нали по тази причина толкоз се мота президентът – да ни пощади празниците по Рождество, няма в този момент да ни ги прецака по Възкресение. Иначе и прасенцето, и агнето са на една и съща цена – все към 20 лв. „ мъртво “ тегло, но в случай че се уцели яка промоция – у нас обичайно следпразнична.
Та по този начин и този път „ промоцията “ на гласуването ще е следпразнична – след „ първоаприлска “. А по този начин, към този момент към три години – от „ празничното “ лято по жълтите павета на 2020-а, все се надяваме най-сетне да дойдат избавителните избори. Тия, на които да лъсне и във вота на гласоподавателя „ първоаприлското “ наказване. Не с негласуване да са „ осъдени “ политпартийните лъжльовци, дето всички заедно „ изменени “ и „ пременени “ ни се явяват в своята към този момент непрекъсната предизборно-изборна акция. А по този начин „ първоаприлски “ да ги подредим – може и по същия метод като парламентарна настройка (друга не се задава), само че най-малко да е с гласоподаване. А не всяка част от лъжльовците да си живее в личния първоаприлски анекдот, че има „ своя “ електорат и на идващите избори ще прилапа и „ непознатия “. След което ще чества в следващия празничен парламент, дето всеки ден му е почивен. А ще ни ръководи президент в качеството му „ празничен “, ексклузивен министър председател, който да продължава да се прави че работи в тая призрачна държавност.
Спасяването от лъжата, дето все сякаш следва, като им лъсне баш на 1 април в действителност следва, но чак след 6 години. Нещо като „ Седем години в Тибет “, само че „ предварително “ за една петилетка и малко, и не по време на Втората международна война, а в сегашната ни вътрешно-политпартийна, и най-много не с Брад Пит, а с Брат Радев, дето към този момент е рода с съвсем цялата тая политпартийност, че и нови раждания се чакат.
Та по този начин, първият епизод от нашенската непрекъснато на екрана предизборно-изборна сапунка беше на 4 април 2021 – подмина за малко 1 април и направи още два, само че още по-отдалечени от лъсването на лъжата, кавъра на 11 юли и 14 ноември. В идната 2022 година тогавашната сякаш постоянна власт на нередовната „ Промяна “ тъкмо по 1 април се беше оплела в най-големия си подбив, от който последва изпадане посредством избор на съмнение. Тази година можем да сме на косъм от първоаприлското съживяване, единствено с ден разлика, само че откакто не се състоя Рождество на нищо в действителност постоянно, няма по какъв начин да има и Възкресение.
А със сегадействащата 2023-а 6 години напред няма година в която 1 април да е в неделя. Е, всичко се урежда на 1 април 2029 – ден неделя. Тъкмо ще е Цветница тогава – предвестител за нещо дето да разцъфва, а идната неделя – 8 април, тогава ще е Великден. Дай Боже да е популярен, таман ще са ясни резултатите. Ако обаче и това съвпадане не се замете под лъжовния килим с оправданието, че е прекомерно празнично да се гласоподава.
Или пък към този момент Румен Радев, чийто втори (уж последен) президентски мандат завършва на 22 януари 2027, към този момент не ни е родственик на всички от толкоз доста родилни политпартийни страдания. Та той да ни е и майка, и татко пожизнено и да назначава даже и Народното събрание. Да ни е Тато!
Всъщност може и да не са на 2 април предизвестените (като поредна парламентарна смърт) избори. Може да са чаааак на 23 април, но отново тая, същата година. Утре Българска социалистическа партия ще върне мандата, повече от евентуално президентът Румен Радев отново ще удължи работата на Народното събрание най-малко със седмица, с цел да се одобряват (пак) значими закони, и по този начин работата избора на „ новия “ парламент се трансферира за април. За шест месеца след предходния избор на 2 октомври, който (пак) не роди нищо.
Даже за шест месеца и 21 дни, щото в случай че не са на 2 април (и без това не е 1 април), няма по какъв начин да ги нацелим изборите баш по Великден – 16 април. Или пък за Цветница и католическия Великден – 9 април. Нали по тази причина толкоз се мота президентът – да ни пощади празниците по Рождество, няма в този момент да ни ги прецака по Възкресение. Иначе и прасенцето, и агнето са на една и съща цена – все към 20 лв. „ мъртво “ тегло, но в случай че се уцели яка промоция – у нас обичайно следпразнична.
Та по този начин и този път „ промоцията “ на гласуването ще е следпразнична – след „ първоаприлска “. А по този начин, към този момент към три години – от „ празничното “ лято по жълтите павета на 2020-а, все се надяваме най-сетне да дойдат избавителните избори. Тия, на които да лъсне и във вота на гласоподавателя „ първоаприлското “ наказване. Не с негласуване да са „ осъдени “ политпартийните лъжльовци, дето всички заедно „ изменени “ и „ пременени “ ни се явяват в своята към този момент непрекъсната предизборно-изборна акция. А по този начин „ първоаприлски “ да ги подредим – може и по същия метод като парламентарна настройка (друга не се задава), само че най-малко да е с гласоподаване. А не всяка част от лъжльовците да си живее в личния първоаприлски анекдот, че има „ своя “ електорат и на идващите избори ще прилапа и „ непознатия “. След което ще чества в следващия празничен парламент, дето всеки ден му е почивен. А ще ни ръководи президент в качеството му „ празничен “, ексклузивен министър председател, който да продължава да се прави че работи в тая призрачна държавност.
Спасяването от лъжата, дето все сякаш следва, като им лъсне баш на 1 април в действителност следва, но чак след 6 години. Нещо като „ Седем години в Тибет “, само че „ предварително “ за една петилетка и малко, и не по време на Втората международна война, а в сегашната ни вътрешно-политпартийна, и най-много не с Брад Пит, а с Брат Радев, дето към този момент е рода с съвсем цялата тая политпартийност, че и нови раждания се чакат.
Та по този начин, първият епизод от нашенската непрекъснато на екрана предизборно-изборна сапунка беше на 4 април 2021 – подмина за малко 1 април и направи още два, само че още по-отдалечени от лъсването на лъжата, кавъра на 11 юли и 14 ноември. В идната 2022 година тогавашната сякаш постоянна власт на нередовната „ Промяна “ тъкмо по 1 април се беше оплела в най-големия си подбив, от който последва изпадане посредством избор на съмнение. Тази година можем да сме на косъм от първоаприлското съживяване, единствено с ден разлика, само че откакто не се състоя Рождество на нищо в действителност постоянно, няма по какъв начин да има и Възкресение.
А със сегадействащата 2023-а 6 години напред няма година в която 1 април да е в неделя. Е, всичко се урежда на 1 април 2029 – ден неделя. Тъкмо ще е Цветница тогава – предвестител за нещо дето да разцъфва, а идната неделя – 8 април, тогава ще е Великден. Дай Боже да е популярен, таман ще са ясни резултатите. Ако обаче и това съвпадане не се замете под лъжовния килим с оправданието, че е прекомерно празнично да се гласоподава.
Или пък към този момент Румен Радев, чийто втори (уж последен) президентски мандат завършва на 22 януари 2027, към този момент не ни е родственик на всички от толкоз доста родилни политпартийни страдания. Та той да ни е и майка, и татко пожизнено и да назначава даже и Народното събрание. Да ни е Тато!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ