Честите промени в нормативните актове, засягащи сектор Правосъдие, създават пречки

Честите промени в нормативните актове, засягащи бранш " Правосъдие ", основават спънки както за съда при осъществяването на неговата правораздавателна активност, по този начин и от неправителствения бранш. Това се показва в анализ на нормативната база в областта на правораздаването, направен от Сдружение " Център за законодателни оценки и законодателни начинания ". 

Анализът преглежда законовите промени в интервала 2010 - 2017 година, като ги наблюдава на фона на Стратегията за продължение на промяната в правосъдната система в изискванията на пълноправно участие в Европейския съюз и Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система.

В него се показва, че при направения обзор в бранша за 2010-2017 година, може да бъде изработен извод за това, че по-голяма част от поставените стратегически цели да се извършват, размерът на промените и честото им осъществяване " основават спънки както за съда при осъществяването на неговата правораздавателна активност, по този начин и от неправителствения бранш ".

Авторите на отчета вършат рекомендация за " самодейното " търсене на експертиза и да не се разчита само на Портала за публични съвещания, като главен инструмент за даване на мнения и оферти по законодателните промени. 

В изводите към разбора се показва още:

Належаща е по-добра оценка на нуждата от нормативни промени, с опция на правоприложните органи и съда да се срещат с актовете, които следва да ползват, преди тяхното приемане. Недостатък на досегашната уредба е неналичието на обвързване за публично разискване на проектозаконите, внасяни от народни представители. Необходимостта от предвидимост на законодателя, би трябвало да бъде водеща, доколкото е налице съответствие сред обемните законодателни промени и усложненията, изпитвани от съда в използването им на процедура.

Това дава съображение на създателите на документа да създадат извод за незадоволителна поредност и последователност на законодателните промени. Те показват, че многочислените и чести промени в нормативната рамка през последните години е индикация за липса на системност и обща визия за посоката на развиване на нормативната уредба, а в този смисъл и на политиката в областта на правосъдната промяна.

Докладът показва, че една от неизпълнените стратегически цели е точно повишението на качеството на законодателната активност. В него се показва образец с решение № 3013 на Върховния административен съд от 4 март 2013 година, с което съдът отменя изцяло Правилника за администрацията в съдилищата заради несъблюдение на императивните условия за неговото приемане.

Това демонстрира, че въпреки и актуалният отчет да откри, че преди всичко се съблюдава законодателната техника при въвеждането на нововъведения и промени, в това число условията за издание на претекстове и бистрота на този развой, гореиндикираната липса на плануване и систематичен метод в законодателната политика може да докара до незаконност на признатите нормативни актове – даже тези, директно ориентирани към регулация на администрацията и активността на съдилищата, се показва в разбора.

В него въпреки всичко се регистрира и осъществяване на други стратегически цели, свързани с повишението на публичността на дейностите, осъществявани от съдилищата, най-много посредством основаването на Централния уеб основан интерфейс за издание на правосъдни актове, гласност на разпределението на правосъдните каузи, както и първите стъпки при въвеждането на електронно правораздаване в правосъдната система.

Въвеждането на уредба за оценка на качеството на работа на правосъдните чиновници, както и на по-детайлизирана уредба на състезанията за младши съдии/съдии, административни ръководители в органите на правосъдната власт е добра стъпка в посока в допълнение професионализиране на магистратите, публичността при упражняването на работата им, както и тази на правосъдната администрация, е маркирано в изводите на разбора.

Прави се рекомендация за ограничение на свръхрегулирането на публичните връзки и честата смяна на положения в нормативната база в областта на правосъдната власт, защото несистематичният метод и всеобщите законодателни промени заплашват техния капацитет да решат дейно проблемите на правосъдната власт.