България чества Баба Марта - символ на настъпващата пролет
Честита Баба Марта!
Българите почитат през днешния ден обичая Баба Марта, който е с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван „ мартеница ”, за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават особено за 1 март, когато съгласно националните вярвания стартира новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник Св. четиридесет мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата се смъква и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците се създават наложително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, а в други – многоцветни, само че с преобладаващо алено. Този цвят, съгласно националното вярване, има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеността, здравето и любовта, на успеха, живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато ханът минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец, след което пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Българите почитат през днешния ден обичая Баба Марта, който е с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван „ мартеница ”, за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават особено за 1 март, когато съгласно националните вярвания стартира новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник Св. четиридесет мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата се смъква и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците се създават наложително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, а в други – многоцветни, само че с преобладаващо алено. Този цвят, съгласно националното вярване, има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеността, здравето и любовта, на успеха, живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато ханът минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец, след което пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ