Честит празник. Българите винаги са уважавали образованието и то е

„ Честит празник. Българите постоянно са уважавали образованието и то е било приоритет за нас. Хората са се лишавали от хляба си, с цел да изучат децата си. Богатите са давали всичко, с цел да построят учебни заведения. Тази възрожденска традиция би трябвало да бъде непокътната. Това, че модернизираме образованието, не значи, че би трябвало да унищожим нашите хубави обичаи “. Това съобщи пред Българска национална телевизия националният представител от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ проф. Анелия Клисарова.

Тя изясни, че Законът за предучилищното и учебното обучение от 2016г. към този момент е в действие една година. „ Какви са резултатите? За страдание няма разбор, нямаме оценка на въздействието. По-страшното  е, че с този закон вместо да разкриваме учебни заведения, ние закриваме “, сподели тя и добави, че това се дължи на обстоятелството, че 7 клас е станал главно обучение и след 8 клас децата би трябвало да отидат в гимназиалния клас, а училищата закриват, тъй като има малко деца. Според нея това е освен поради демографската рецесия, само че и следствие от това, че главните учебни заведения няма да станат обединени до 10 клас -  от 1257 учебни заведения единствено 56 стават обединени. „ Не бива да вършим промяна без да са готови учителите и учебниците. 130 хиляди възпитаници започнаха по нови образователни стратегии, за които нямаше учебници. Това, както и полемиката за учебници за небогати и богати, не би трябвало да се случва в нашето обучение “, безапелационна бе  проф. Клисарова. Тя изясни, че 2000 страници са били написани към закона като нормативна уредба. „ Кой преподавател може да прочете и да осмисли 2000 страници за няма и месец. Директорите демонстрираха подвиг и се оправиха, само че има още 500 страници, които би трябвало да добавят наредбите. Не може да стартира една образователна година с незавършени наредби. Това основава безпорядък в образованието “, изясни тя. По думите й 258 учебника е трябвало да бъдат тествани за няма и 50 дни, да бъдат осмислени, да се каже положителни ли са, дават отговор ли на образователните стратегии и има ли в тях неща, които не са разбираеми за учениците.  „ Важното е да има качествени учебници, по които да учат децата. Това се реализира посредством основаването на образователните стратегии, които да повдигнат равнището на просветителния развой “, разяснява тя.

На въпрос за модернизацията на образованието у нас, проф. Клисарова съобщи: „ През 2013г. разработихме в МОН Информационна и информационна тактика, която беше призната от Министерски съвет, която приготвяше дигитализацията в образованието. Незнайно за какво тази тактика не се разви, откакто за нея бяха отделени и средства “. По думите й е трябвало  поетапно да се развиват- от една страна дигиталзиацията във връзката с информацията, която минава през учители, шефове, районни инспекторати и министерството, а от другата страна - повишение качеството в просветителния развой, само че това не се е случило. /БГНЕС