Британският бежанец: Бунгалата край Ахтопол се престъпление против туризма
Честит първи образователен ден guys!
Готови ли сте за тазгодишните претъпкани рейсове, задръстени улици, преливащи контейнери за отпадък с цветя, разплакани деца и тежко въздъхващи родители?
In other words подготвени ли сте за първия образователен ден.
Аз персонално не съм. Поне не душевен. Днес изпращаме нашата прелестна дъщеричка Baby Eva за пръв път на детска градина и съм изключително разчувствуван от това.
Детенцето ни, което от дълго време не е baby, а си има лични зъби, по-богат речник на български език от татко си и най-много мнение за всичко на света, което е подготвена да отстоява със същите тези зъби, за които загатнах първоначално, от през днешния ден отлита от фамилното огнище.
Yeah I know, евентуално ще си я вземем още на обяд, защото отхвърля да обядва, да спи и реве за майка си, само че все пак не мога да се отърва от чувството за опразнено фамилно гнездо.
Also, не мога да се отърся и от усещанията и възприятията, които ми донесе нашата къса почивка за края на летния сезон.
Знаеш mate, приказвам за този почивен ден към Съединението, който благодарение на малко заплатен отпуск може да се удължи до съвсем седмица почивка.
Нормалните хора употребяват тези дни, с цел да изпекат чушки, да сварят ракия и като цяло да заредят зимнина, а в доста случаи и дърва за идната зима.
Софиянците, които си нямат недодялан кей разполагаем, пък стартират да тупат килими, да вършат поправки, почистване и наложителното изпразване на изби. Сякаш има с какво да ги напълниш тези изби като си нямаш село.
За останалите мързели, включително и нашето космополитно семейство, тези почивни дни са мотив да забележим за финален път тази година морето.
Well, в случай че би трябвало да бъда почтен първоначално не мислехме да вървим съответно на море, а по-скоро си избирахме дестинация за по-дълго пътешестване.
Бяхме се насочили към някоя от прилежащите страни, с преимущество Македония.
Понеже като виждам по какъв начин вървят нещата там, скоро ще вкарат визи за българите.
Цялото ни избиране на дестинация внезапно завърши, когато наши другари ни описаха, че имат бунгало в Ахтопол и ни поканиха на „ последна “ лятна почивка за сезона.
Say no more! Аз доста от дълго време изпитвам увлечение към морска почивка на бунгала и съм напряко очарован от гръцките къмпинги.
Все си мисля, че и в България няма по какъв начин да няма някой прекрасен къмпинг, в някоя прохладна горичка до плажа.
С бунгала, които може и да не са супер първокласни, само че оферират естествени условия, при които едно рисковано семейство с дребни деца би отседнало.
До момента съм попадал единствено на разрушени коптри, рзвъдници на заболявания или на ултралуксозни дребни къщи издигнати на ръба на закона напряко върху плажа.
Нашите другари споделиха, че бунгалата в Ахтопол са с две стаи и баня, имат климатици и са на 200-300 метра от плажа.
Били, обаче много захабени и амортизирани със остарели мебели, само че пък били на много допустими цени.
Проверих ги в интернет – изглеждаха в действителност амортизирани, само че пък местоположението беше съвършена, а нощувката беше единствено 50 лева
Додо доори се обади да направи резервация, като изиска да ни запазят някое от прилежащите бунгала на това на нашите другари.Човекът се държал малко необичайно като й споделил, че за резервация би трябвало да му преведем капаро, само че в този момент нямало по какъв начин да му преведем капаро, само че пък той щял да ни резервира бунгало.После самичък се обадил още веднъж, с цел да каже, че няма да ни резервира бунгало, тъй като прилежащите бунгала щели да бъдат заети, само че да сме отидели на място и той въпреки всичко щял да ни резервира някое друго.
Fair enough! Нашите другари имат близнаци на възрастта на Ева и that’s why ние си представяхме по какъв начин децата ще си играят дружно, а ние вечер ще си пием мента със сода на верандата пред тяхното бунгало.
Пристигнахме късно вечерта преди деня за нашата резервация. Трябва да ви призная, че това беше едно от най-мъдрите решения, които съм вземал при пътешестване до Българското черноморие.
По цялата автомагистрала “Тракия ” беше полупразно в късната вечер, а по 80-те километра второразреден път от Бургас до Ахтопол единствените пасажери, които засякохме бяха две лисици и един чакал.
Ахтопол mate, е последният град по черноморското крайбрежие преди границата с Турция. По на юг от него са единствено Синеморец и Резово.
Ние бяхме посещавали и двете села, само че в Ахтопол в никакъв случай не бяхме ходили. Онази вечер също не стигнахме до там.
След единствено 5 часа път от Овча купел до бунгала “Рай ”, видяхме табелата за Ахтопол и по предварителните инструкции на нашите домакини незабавно отбихме по пътя.
Озовахме се пред някаква полуразрушена бетонна сграда, свихме в ляво от нея по един черен път и по-късно лъкатушене из тъмната горичка минахме през ръждясал пoртал и спряхме на дребен паркинг.
Пред него на хълмчето се виждаха бунгалата.
Нашите другари ни приютиха за през нощта. Бунгалото, което по някаква неразбираема подялба на парцели в тяхната фамилия се оказа тяхно и на техни братовчеди, си беше в действителност старичко.
Плачеше за опреснителен ремонт и нямаше да му навредят по-нови мебели.
Имаше си обаче всичко, за което един скромен екскурзиант може да си мечтае. Спалня с три кревати, баня, лятна кухня и както би споделил поета “безброй звезди ”.
На другия ден отидохме на плаж и аз вечно безусловно се влюбих в Ахтопол.
По една дребна планинска пътечка, непосредствено от паркинга на бунгалата се озовахме на просторния хубав ахтополски плаж, който по една случайност не беше налазен от концесионери, а в това време и не беше замърсен.
Само да кажа, че тази пътечка беше толкоз къса, че Ева съумя единствено един път да се спъне, а близнаците едвам по два пъти си изгубиха плажните шапки в храстите.
А, който има 3-годишно зверче в къщи знае, че на него са му задоволителни тъкмо 30 секунди да успее да си загуби шапката, да се спъне, да си събуе обувките, да си омаже ръцете с тиня, да си натъпче устата с нещо и да дръпне котката за опашката.
При това, всичко това може да се случи даже да пътувате в асансьор.Whatever, плажът беше страховит.
Ние се намирахме в този завършек на плаж “Делфин ”, който граничи с Централния ахтополски плаж. Съответно виждахме презастроения къмпинг “Делдфин ” в далечината.
На хълмчето в отсрещния завършек на залива, безбройните необичайно подредени покриви oпиращи един в различен, напомняха поразително на бразилските фавели.
Това са противозаконните гета по стръмните крайбрежия край Rio de Janeiro, в който живеят най-бедните бразилци.
Well, на мен ми обясниха, че това е прсоловутият къмпинг “Делфин ”, където нощувките по никакъв начин не са евтини, а “фавелите ” в действителност са покривите на навесите на караваните,
които в желанието на техните притежатели да ги създадат по-големи и по-удобни бяха постигнали резултата отдалеко да наподобяват на един общ покрив на коптор от разноцветни дървени кръпки.
Meanwhile от другата страна на залива, на хълмчето където бяха нашите бунгала гледката беше тъкмо противоположната. На процедура това хълмче разделя плаж “Делфин ” от град Ахтопол.
Целият рид беше обраснал с гора. Буквално от пясъка се виеше красива пътечка, която свършва в гората и се оказа, че това е shortcut към бунгалата, който бил по-стръмен от нашите 200 метра, по които ние стигнахме до горския оазис.
Покриви, изобщо не се виждаха. Actually по нищо не си личеше, че в тази горичка има леглова база с потенциал от към 300 души!
Мястото в действителност е феноменално mate! Оказа се, че в границите на няколко часа можеш да излезеш от прохладната горичка, да се гмурнеш в морето, а след това в случай че желаеш с разходка по плажа да стигнеш до самия град.
И тук нашата приказка завърши.
На обяд взехме решение да се нанесем в бунгалото, което бяхме резервирали. Не, че това на нашите другари нямаше да ни събере, само че преценихме, че няма потребност да ги тормозим.
Имаме общо три деца, безчет играчки и багажи, а и на цена от 50лв. за нощувка можехме да си позволим да се ширим.
Нашият наемодател се оказа нещо като побългарен първообраз на Базил Фолти. I don’t know дали помните комедийния сериал Fawlty Towers с Джон Клийз.
Това е един от най-обичаните английски ситкоми, в който се разправя за дребен хотел на британската ривиера, в който всеки член на личния състав е по-голям глупак от другия.
Управителят на хотела of course е най-големият moron, който освен това е пъклен недодялан и некултурен лицемер.
Базил Фолти е именит с презрението си към своите клиенти и това, че даже парите, които му заплащат, с цел да отседнат при него не могат да заглушат неговата мизантропия.
Е, нашият наемодател не беше двуметров мустакат кавгаджия, а шкембест плешив наглец. Но толкоз нахален, че даже Mr. Fawlty би се впечатлил от него.
Тъй като Додо беше заета да къпе Ева, ми връчи телефона аз да се обадя на хазяина.
Когато му се показах и му припомних диалога с жена ми за нашата резервация, а по-късно му оповестих, че сме пред бунгалото и го чакаме, той най-хладнокръвно ми изясни, че нямаме резервация.
Беше безапелационен, че няма по какъв начин да сме създали резервация, тъй като тя се правела единствено с капаро, а той сега не приемал капаро.
Аз му подсетих, че е заречен на Додо да ни резервира бунгало по опция наоколо до това на нашите другари и той без никаква пречка стартира да ми се кара, че нашата резервация (каквато единствено преди секунди ми беше споделил, че нямаме) в действителност била от идващия ден.
Тук, аз изцяло забравих дългогодишните уроци по български език и в устата ми стартира да се подрежда цялостен sequence от доста характерни британски изречения, които могат да се чуят в пъб по време на мач, когато противниковият тим е вкарал гол от явна засада и все пак съдията го е признал.
Слава богу, към този момент съм възрастен и уталожен човек и направих единственото вярно нещо, което всеки същински мъж може да направи в подобен миг – повиках брачната половинка си на помощ.
Пред очите ми Додо извърши своята магия, която постоянно ме оставя зинал, комплициран и със съществени подозрения за психологичното ми положение.
Тя напълно постепенно със спокоен звук повтори буквално същите неща, които единствено минута по рано аз бях споделил на Mr. Fawlty.
След това сподели единствено: “мхм ”, “добре ” и “чакаме ви ”. И след 10 минути хазяинът на бунгалата пристигна и ни настани в прилежащото бунгало, което сякаш нямало по какъв начин да е свободно.
Нали си спомняте mate, за бразилските фавели, за които загатнах по-рано. Well, мога да се закълна, че даже тяхните извънредно небогати и обезверени жители биха избягали с писъци от бунгалото, в което ни настаниха.
Ако си спомняте кино лентата Trainspotting, и иконичната сцена с младия Юън Макгрегър и “най-мръсната тоалетна в Англия ”, тъкмо по този метод би изглеждала онази тоалетна, в случай че беше бунгало. Изгнила, врата, паяжини, обелени тапети, мухлясали стени.
Тежка миризма на застояло и боклук. Вратата на банята изкъртена, а плочките изпопадали.
Малкото останали плочки се бяха надигнали, а грижовният собственик беше откъснал (да откъснал не изрязал) парче тапет и го беше залепил на мястото на изпадалите плочки. Тапетът естествено се беше олющил. Душът тече.
Казанчето на тоалетната изгнило и изкъртено, а вместо това тръбата на водопровода непосредствено забита в тоалетната с добавено ръждясало кранче, от което да пускаш и да спираш.
Аз гледах Додо учуден. Тя гледаше мен изумена. Ева гледаше в близост и след това гледаше нас, невярваща.
Неясно по каква причина с Додо се разбрахме с погледи, че въпреки всичко сме склонни на компромиса да останем.
Нашите другари бяха на близо. Локацията беше прелестна, а и бяхме единствено за 2 нощувки. Бяхме склонни да преглътнем мизерията, с цел да не си скапваме дребното време за плаж, с което разполагахме.
Хазяинът, обаче очевидно по някакви противоположни на пазарната стопанска система правила, печелеше пари, в случай че изгони клиентите си, а не в случай че се настанят при него.Проведе най-абсурдната презентация, сама по себе си почтена за комедиен сериал.
“Този прозорец е строшен. Няма да го пипате! Те предходните са го счупили и в този момент не може да се затваря ”.
Споглеждаме се с Додо. Аз изсумтявам, тя проронва примирително: “И без това не мислим да я употребяваме тази стая, а да спим в другата ”.
БГ Фолти не се отхвърля: “Климатикът не работи. Спрял съм го, тъй като харчи прекомерно доста ток ”.
Аз поемам оптимистичната роля от Додо, тъй като я виждам, че свива юмруци, а кокалчетата на ръцете й побеляват.
Познавам брачната половинка си. Не ми се лежи в пандиза. Като им виждам бунгалата, не ми се мисли какви са им килиите. Репликирам, че то така и така към този момент е септември и не са чак такива жеги.
“А, детето има ли възможност да се изпусне през нощта?
Защото, в случай че е по този начин да донеса найлони да подложим на леглото ”.
Тук към този момент и двамата с Додо претърпяваме общ daydream, в който си представяме по какъв начин като братята Харди от “Кеч Мания ” вършим коронния им нмер с БГ Фолти – единият от нас го хваща през кръста и го ускорява към масата, а другият го хваща за главата и с неговото тяло чупим масата. С тази разлика, че проядената от дървеници маса в бунгалото може да се счупи и единствено, в случай че върху нея кацне някой по-охранен комар.
Процедихме единствено “Не! Няма потребност. ” и спасихме живота му.
В края на представянето индивидът беше очевидно учуден, че въпреки всичко наехме бунгалото и това очевидно му даде криле, тъй като когато го попитах какъв брой пари му дължа ми сподели, че ще ни направи отстъпка и ще ни вземе по 60 лева на нощувка.
Сам изясни, че “то в интернет информацията е остаряла и няма какво да гледаме там обявата. ” Поиска ни персоналните карти и ме прикани в неговия офис, с цел да попълним адресни карти.
Придружих го до “офиса му ”. Изумително беше какъв брой огромен е този къмпинг. Навътре в гората имаше още много бунгала.
Пак толкоз огромни и отново толкоз запуснати на външен тип. Никак не беше учудващо, че “офиса ” беше същият бордей като бунгалото. Човекът ме предложения да седна и ми връчи две бланки за попълване.
Аз седнах на трикракия стол, който е бил основан като четирикрак, обърсах с бланките трохите от застланата с пожълтялт вестник маса и попълних бланките. Платих му и той гордо ми подаде касова записка, на която се виждаше сума от 72 лева нощувка.
-Последно какъв брой ви дължа?
-Е, нали ви споделих, че ви върша отстъпка и по 60 лева е нощувката. Отговори ми със самочувствие той, очаквайки да се впечатля.
Мр. Фолти от Ахтопол очевидно беше уверен, че не знам по какъв начин действат касовите апарати и че по този начин издадена бележката е очевидно доказателство, че счетоводството му е изцяло незаконно.
На разлъка, този човек съвсем съумя да ме пречупи, признавам го.
-Само да запитвам нещо?
– Yes, кажете.
-Нали казахте, че другата спалня няма да я ползвате?
– Да, нали прозорецът е строшен.
-Защото до момента в който чистех забелязах и че крушката е изгоряла..
-?!?!?!
– Ако е проблем ще я сменя.
– Приятен ден мистър Фолти!
– Кой е мистър Фолти?
-…..
Тук за наше взаимно благополучие контактите ми с този човек завършиха уповавам се вечно. Два дни по-късно завърши и романса ни с бунгалата в Ахтопол.
Прекарахме си добре поради чудесната компания и прелестната природа. Когато се прибрахме в къщи преварихме облеклата си и се проверихме за въшки.
Ако щерка ми запомни нещо от мизерията в Ахтопол уповавам се това да я научи да цени обикновените битови условия, които и ние и всички хора сме привикнали да считаме за даденост.
Аз персонално съм влюбен в хубостта на Ахтопол, плажа, морето и очарователната горичка.
Ако в миналото се върна там, обаче евентуално ще е чак когато някой дебеловрат предприемач изкупи парцела на безценица, изрине бунгалата и построи голям противен хотел.
Винаги са ме отвращавали тези бетонни мастодонти изникнали по прелестните български плажове. Тези хора, които стопанисват бунгалата, обаче считам за безспорни нарушители.
Понеже този obviously остарял къмпинг е издигнат в естетика с природата и със напълно лек ремонт и по-усърдна поддръжка мястото може да се трансформира в райска дестинация притегателна за фамилии с деца и да съперничи на отвратителните хотелски комплекси унищожаващи природата.
Но бунгалата в Ахтопол mate, са чисто закононарушение против туризма.
Ако се чудите за какво в този текст няма нито ред за гибелта на Her Majesty кралица Елизабет II, пък аз нали съм англичанин. Това е тъй като тук пиша за България.
Английската кралица, God rest her soul, е британски въпрос и визира сърцето на всеки неин гражданин. Моето към момента е безмълвно.
Готови ли сте за тазгодишните претъпкани рейсове, задръстени улици, преливащи контейнери за отпадък с цветя, разплакани деца и тежко въздъхващи родители?
In other words подготвени ли сте за първия образователен ден.
Аз персонално не съм. Поне не душевен. Днес изпращаме нашата прелестна дъщеричка Baby Eva за пръв път на детска градина и съм изключително разчувствуван от това.
Детенцето ни, което от дълго време не е baby, а си има лични зъби, по-богат речник на български език от татко си и най-много мнение за всичко на света, което е подготвена да отстоява със същите тези зъби, за които загатнах първоначално, от през днешния ден отлита от фамилното огнище.
Yeah I know, евентуално ще си я вземем още на обяд, защото отхвърля да обядва, да спи и реве за майка си, само че все пак не мога да се отърва от чувството за опразнено фамилно гнездо.
Also, не мога да се отърся и от усещанията и възприятията, които ми донесе нашата къса почивка за края на летния сезон.
Знаеш mate, приказвам за този почивен ден към Съединението, който благодарение на малко заплатен отпуск може да се удължи до съвсем седмица почивка.
Нормалните хора употребяват тези дни, с цел да изпекат чушки, да сварят ракия и като цяло да заредят зимнина, а в доста случаи и дърва за идната зима.
Софиянците, които си нямат недодялан кей разполагаем, пък стартират да тупат килими, да вършат поправки, почистване и наложителното изпразване на изби. Сякаш има с какво да ги напълниш тези изби като си нямаш село.
За останалите мързели, включително и нашето космополитно семейство, тези почивни дни са мотив да забележим за финален път тази година морето.
Well, в случай че би трябвало да бъда почтен първоначално не мислехме да вървим съответно на море, а по-скоро си избирахме дестинация за по-дълго пътешестване.
Бяхме се насочили към някоя от прилежащите страни, с преимущество Македония.
Понеже като виждам по какъв начин вървят нещата там, скоро ще вкарат визи за българите.
Цялото ни избиране на дестинация внезапно завърши, когато наши другари ни описаха, че имат бунгало в Ахтопол и ни поканиха на „ последна “ лятна почивка за сезона.
Say no more! Аз доста от дълго време изпитвам увлечение към морска почивка на бунгала и съм напряко очарован от гръцките къмпинги.
Все си мисля, че и в България няма по какъв начин да няма някой прекрасен къмпинг, в някоя прохладна горичка до плажа.
С бунгала, които може и да не са супер първокласни, само че оферират естествени условия, при които едно рисковано семейство с дребни деца би отседнало.
До момента съм попадал единствено на разрушени коптри, рзвъдници на заболявания или на ултралуксозни дребни къщи издигнати на ръба на закона напряко върху плажа.
Нашите другари споделиха, че бунгалата в Ахтопол са с две стаи и баня, имат климатици и са на 200-300 метра от плажа.
Били, обаче много захабени и амортизирани със остарели мебели, само че пък били на много допустими цени.
Проверих ги в интернет – изглеждаха в действителност амортизирани, само че пък местоположението беше съвършена, а нощувката беше единствено 50 лева
Додо доори се обади да направи резервация, като изиска да ни запазят някое от прилежащите бунгала на това на нашите другари.Човекът се държал малко необичайно като й споделил, че за резервация би трябвало да му преведем капаро, само че в този момент нямало по какъв начин да му преведем капаро, само че пък той щял да ни резервира бунгало.После самичък се обадил още веднъж, с цел да каже, че няма да ни резервира бунгало, тъй като прилежащите бунгала щели да бъдат заети, само че да сме отидели на място и той въпреки всичко щял да ни резервира някое друго.
Fair enough! Нашите другари имат близнаци на възрастта на Ева и that’s why ние си представяхме по какъв начин децата ще си играят дружно, а ние вечер ще си пием мента със сода на верандата пред тяхното бунгало.
Пристигнахме късно вечерта преди деня за нашата резервация. Трябва да ви призная, че това беше едно от най-мъдрите решения, които съм вземал при пътешестване до Българското черноморие.
По цялата автомагистрала “Тракия ” беше полупразно в късната вечер, а по 80-те километра второразреден път от Бургас до Ахтопол единствените пасажери, които засякохме бяха две лисици и един чакал.
Ахтопол mate, е последният град по черноморското крайбрежие преди границата с Турция. По на юг от него са единствено Синеморец и Резово.
Ние бяхме посещавали и двете села, само че в Ахтопол в никакъв случай не бяхме ходили. Онази вечер също не стигнахме до там.
След единствено 5 часа път от Овча купел до бунгала “Рай ”, видяхме табелата за Ахтопол и по предварителните инструкции на нашите домакини незабавно отбихме по пътя.
Озовахме се пред някаква полуразрушена бетонна сграда, свихме в ляво от нея по един черен път и по-късно лъкатушене из тъмната горичка минахме през ръждясал пoртал и спряхме на дребен паркинг.
Пред него на хълмчето се виждаха бунгалата.
Нашите другари ни приютиха за през нощта. Бунгалото, което по някаква неразбираема подялба на парцели в тяхната фамилия се оказа тяхно и на техни братовчеди, си беше в действителност старичко.
Плачеше за опреснителен ремонт и нямаше да му навредят по-нови мебели.
Имаше си обаче всичко, за което един скромен екскурзиант може да си мечтае. Спалня с три кревати, баня, лятна кухня и както би споделил поета “безброй звезди ”.
На другия ден отидохме на плаж и аз вечно безусловно се влюбих в Ахтопол.
По една дребна планинска пътечка, непосредствено от паркинга на бунгалата се озовахме на просторния хубав ахтополски плаж, който по една случайност не беше налазен от концесионери, а в това време и не беше замърсен.
Само да кажа, че тази пътечка беше толкоз къса, че Ева съумя единствено един път да се спъне, а близнаците едвам по два пъти си изгубиха плажните шапки в храстите.
А, който има 3-годишно зверче в къщи знае, че на него са му задоволителни тъкмо 30 секунди да успее да си загуби шапката, да се спъне, да си събуе обувките, да си омаже ръцете с тиня, да си натъпче устата с нещо и да дръпне котката за опашката.
При това, всичко това може да се случи даже да пътувате в асансьор.Whatever, плажът беше страховит.
Ние се намирахме в този завършек на плаж “Делфин ”, който граничи с Централния ахтополски плаж. Съответно виждахме презастроения къмпинг “Делдфин ” в далечината.
На хълмчето в отсрещния завършек на залива, безбройните необичайно подредени покриви oпиращи един в различен, напомняха поразително на бразилските фавели.
Това са противозаконните гета по стръмните крайбрежия край Rio de Janeiro, в който живеят най-бедните бразилци.
Well, на мен ми обясниха, че това е прсоловутият къмпинг “Делфин ”, където нощувките по никакъв начин не са евтини, а “фавелите ” в действителност са покривите на навесите на караваните,
които в желанието на техните притежатели да ги създадат по-големи и по-удобни бяха постигнали резултата отдалеко да наподобяват на един общ покрив на коптор от разноцветни дървени кръпки.
Meanwhile от другата страна на залива, на хълмчето където бяха нашите бунгала гледката беше тъкмо противоположната. На процедура това хълмче разделя плаж “Делфин ” от град Ахтопол.
Целият рид беше обраснал с гора. Буквално от пясъка се виеше красива пътечка, която свършва в гората и се оказа, че това е shortcut към бунгалата, който бил по-стръмен от нашите 200 метра, по които ние стигнахме до горския оазис.
Покриви, изобщо не се виждаха. Actually по нищо не си личеше, че в тази горичка има леглова база с потенциал от към 300 души!
Мястото в действителност е феноменално mate! Оказа се, че в границите на няколко часа можеш да излезеш от прохладната горичка, да се гмурнеш в морето, а след това в случай че желаеш с разходка по плажа да стигнеш до самия град.
И тук нашата приказка завърши.
На обяд взехме решение да се нанесем в бунгалото, което бяхме резервирали. Не, че това на нашите другари нямаше да ни събере, само че преценихме, че няма потребност да ги тормозим.
Имаме общо три деца, безчет играчки и багажи, а и на цена от 50лв. за нощувка можехме да си позволим да се ширим.
Нашият наемодател се оказа нещо като побългарен първообраз на Базил Фолти. I don’t know дали помните комедийния сериал Fawlty Towers с Джон Клийз.
Това е един от най-обичаните английски ситкоми, в който се разправя за дребен хотел на британската ривиера, в който всеки член на личния състав е по-голям глупак от другия.
Управителят на хотела of course е най-големият moron, който освен това е пъклен недодялан и некултурен лицемер.
Базил Фолти е именит с презрението си към своите клиенти и това, че даже парите, които му заплащат, с цел да отседнат при него не могат да заглушат неговата мизантропия.
Е, нашият наемодател не беше двуметров мустакат кавгаджия, а шкембест плешив наглец. Но толкоз нахален, че даже Mr. Fawlty би се впечатлил от него.
Тъй като Додо беше заета да къпе Ева, ми връчи телефона аз да се обадя на хазяина.
Когато му се показах и му припомних диалога с жена ми за нашата резервация, а по-късно му оповестих, че сме пред бунгалото и го чакаме, той най-хладнокръвно ми изясни, че нямаме резервация.
Беше безапелационен, че няма по какъв начин да сме създали резервация, тъй като тя се правела единствено с капаро, а той сега не приемал капаро.
Аз му подсетих, че е заречен на Додо да ни резервира бунгало по опция наоколо до това на нашите другари и той без никаква пречка стартира да ми се кара, че нашата резервация (каквато единствено преди секунди ми беше споделил, че нямаме) в действителност била от идващия ден.
Тук, аз изцяло забравих дългогодишните уроци по български език и в устата ми стартира да се подрежда цялостен sequence от доста характерни британски изречения, които могат да се чуят в пъб по време на мач, когато противниковият тим е вкарал гол от явна засада и все пак съдията го е признал.
Слава богу, към този момент съм възрастен и уталожен човек и направих единственото вярно нещо, което всеки същински мъж може да направи в подобен миг – повиках брачната половинка си на помощ.
Пред очите ми Додо извърши своята магия, която постоянно ме оставя зинал, комплициран и със съществени подозрения за психологичното ми положение.
Тя напълно постепенно със спокоен звук повтори буквално същите неща, които единствено минута по рано аз бях споделил на Mr. Fawlty.
След това сподели единствено: “мхм ”, “добре ” и “чакаме ви ”. И след 10 минути хазяинът на бунгалата пристигна и ни настани в прилежащото бунгало, което сякаш нямало по какъв начин да е свободно.
Нали си спомняте mate, за бразилските фавели, за които загатнах по-рано. Well, мога да се закълна, че даже тяхните извънредно небогати и обезверени жители биха избягали с писъци от бунгалото, в което ни настаниха.
Ако си спомняте кино лентата Trainspotting, и иконичната сцена с младия Юън Макгрегър и “най-мръсната тоалетна в Англия ”, тъкмо по този метод би изглеждала онази тоалетна, в случай че беше бунгало. Изгнила, врата, паяжини, обелени тапети, мухлясали стени.
Тежка миризма на застояло и боклук. Вратата на банята изкъртена, а плочките изпопадали.
Малкото останали плочки се бяха надигнали, а грижовният собственик беше откъснал (да откъснал не изрязал) парче тапет и го беше залепил на мястото на изпадалите плочки. Тапетът естествено се беше олющил. Душът тече.
Казанчето на тоалетната изгнило и изкъртено, а вместо това тръбата на водопровода непосредствено забита в тоалетната с добавено ръждясало кранче, от което да пускаш и да спираш.
Аз гледах Додо учуден. Тя гледаше мен изумена. Ева гледаше в близост и след това гледаше нас, невярваща.
Неясно по каква причина с Додо се разбрахме с погледи, че въпреки всичко сме склонни на компромиса да останем.
Нашите другари бяха на близо. Локацията беше прелестна, а и бяхме единствено за 2 нощувки. Бяхме склонни да преглътнем мизерията, с цел да не си скапваме дребното време за плаж, с което разполагахме.
Хазяинът, обаче очевидно по някакви противоположни на пазарната стопанска система правила, печелеше пари, в случай че изгони клиентите си, а не в случай че се настанят при него.Проведе най-абсурдната презентация, сама по себе си почтена за комедиен сериал.
“Този прозорец е строшен. Няма да го пипате! Те предходните са го счупили и в този момент не може да се затваря ”.
Споглеждаме се с Додо. Аз изсумтявам, тя проронва примирително: “И без това не мислим да я употребяваме тази стая, а да спим в другата ”.
БГ Фолти не се отхвърля: “Климатикът не работи. Спрял съм го, тъй като харчи прекомерно доста ток ”.
Аз поемам оптимистичната роля от Додо, тъй като я виждам, че свива юмруци, а кокалчетата на ръцете й побеляват.
Познавам брачната половинка си. Не ми се лежи в пандиза. Като им виждам бунгалата, не ми се мисли какви са им килиите. Репликирам, че то така и така към този момент е септември и не са чак такива жеги.
“А, детето има ли възможност да се изпусне през нощта?
Защото, в случай че е по този начин да донеса найлони да подложим на леглото ”.
Тук към този момент и двамата с Додо претърпяваме общ daydream, в който си представяме по какъв начин като братята Харди от “Кеч Мания ” вършим коронния им нмер с БГ Фолти – единият от нас го хваща през кръста и го ускорява към масата, а другият го хваща за главата и с неговото тяло чупим масата. С тази разлика, че проядената от дървеници маса в бунгалото може да се счупи и единствено, в случай че върху нея кацне някой по-охранен комар.
Процедихме единствено “Не! Няма потребност. ” и спасихме живота му.
В края на представянето индивидът беше очевидно учуден, че въпреки всичко наехме бунгалото и това очевидно му даде криле, тъй като когато го попитах какъв брой пари му дължа ми сподели, че ще ни направи отстъпка и ще ни вземе по 60 лева на нощувка.
Сам изясни, че “то в интернет информацията е остаряла и няма какво да гледаме там обявата. ” Поиска ни персоналните карти и ме прикани в неговия офис, с цел да попълним адресни карти.
Придружих го до “офиса му ”. Изумително беше какъв брой огромен е този къмпинг. Навътре в гората имаше още много бунгала.
Пак толкоз огромни и отново толкоз запуснати на външен тип. Никак не беше учудващо, че “офиса ” беше същият бордей като бунгалото. Човекът ме предложения да седна и ми връчи две бланки за попълване.
Аз седнах на трикракия стол, който е бил основан като четирикрак, обърсах с бланките трохите от застланата с пожълтялт вестник маса и попълних бланките. Платих му и той гордо ми подаде касова записка, на която се виждаше сума от 72 лева нощувка.
-Последно какъв брой ви дължа?
-Е, нали ви споделих, че ви върша отстъпка и по 60 лева е нощувката. Отговори ми със самочувствие той, очаквайки да се впечатля.
Мр. Фолти от Ахтопол очевидно беше уверен, че не знам по какъв начин действат касовите апарати и че по този начин издадена бележката е очевидно доказателство, че счетоводството му е изцяло незаконно.
На разлъка, този човек съвсем съумя да ме пречупи, признавам го.
-Само да запитвам нещо?
– Yes, кажете.
-Нали казахте, че другата спалня няма да я ползвате?
– Да, нали прозорецът е строшен.
-Защото до момента в който чистех забелязах и че крушката е изгоряла..
-?!?!?!
– Ако е проблем ще я сменя.
– Приятен ден мистър Фолти!
– Кой е мистър Фолти?
-…..
Тук за наше взаимно благополучие контактите ми с този човек завършиха уповавам се вечно. Два дни по-късно завърши и романса ни с бунгалата в Ахтопол.
Прекарахме си добре поради чудесната компания и прелестната природа. Когато се прибрахме в къщи преварихме облеклата си и се проверихме за въшки.
Ако щерка ми запомни нещо от мизерията в Ахтопол уповавам се това да я научи да цени обикновените битови условия, които и ние и всички хора сме привикнали да считаме за даденост.
Аз персонално съм влюбен в хубостта на Ахтопол, плажа, морето и очарователната горичка.
Ако в миналото се върна там, обаче евентуално ще е чак когато някой дебеловрат предприемач изкупи парцела на безценица, изрине бунгалата и построи голям противен хотел.
Винаги са ме отвращавали тези бетонни мастодонти изникнали по прелестните български плажове. Тези хора, които стопанисват бунгалата, обаче считам за безспорни нарушители.
Понеже този obviously остарял къмпинг е издигнат в естетика с природата и със напълно лек ремонт и по-усърдна поддръжка мястото може да се трансформира в райска дестинация притегателна за фамилии с деца и да съперничи на отвратителните хотелски комплекси унищожаващи природата.
Но бунгалата в Ахтопол mate, са чисто закононарушение против туризма.
Ако се чудите за какво в този текст няма нито ред за гибелта на Her Majesty кралица Елизабет II, пък аз нали съм англичанин. Това е тъй като тук пиша за България.
Английската кралица, God rest her soul, е британски въпрос и визира сърцето на всеки неин гражданин. Моето към момента е безмълвно.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ