Бургас е история, в която всеки от нас може да напише своето изречение
Честит Никулден!
Има нещо в Бургас, което не може да бъде разказано напълно.
Нещо като тънък послевкус от отлежало пиво или приглушена мелодия, която продължава да звучи в мозъка ти дълго откакто е стихнала.
Не е единствено морето, което те дърпа в себе си като остаряла държанка, знаеща тъкмо кои думи да произнесе, с цел да забравиш за какво изобщо си се опитвал да си тръгнеш. Това море, което ухае на сол, независимост и малко горест. Което не е просто пейзаж, а участник – от време на време спокоен наблюдаващ, от време на време непоколебим преподавател, само че постоянно наличие.
Не са единствено мистичните котки, които извиват тил и отъркват опашка в крайници ти в някой задремал следобяд, с цел да изтрият паниките ти с една-единствена нежна дъга. Те са като дребните духове на града – безмълвни, само че премъдри, постоянно на точното място, когато ти би трябвало увещание, че светът не е толкоз тежък.
Не са единствено гларусите, чийто жизнен вик звучи като самобитна градска мантра. Те като че ли упорстват, че няма ужасно. Че каквото и да се случва, животът ще откри своя път. И в този гръмък оптимизъм има нещо безпределно утешително.
Не са единствено моряците, които отпътуват за дълги месеци, а след това се връщат вкъщи – изтощени, посивели от соления вятър, само че с очи, цялостни с хоризонти. Те носят дарове и разкази за далечното, само че най-ценното, което връщат, е доказателството, че където и да стигнат, Бургас остава техният ориентир.
Не са единствено писателите, художниците, актьорите и всички хора на изкуството, които трансформират града в сцена, в изложба, в книга, в жив организъм, който диша посредством своите създатели.
Не са единствено умните деца на Бургас с любопитните им очи и заразителните усмивки, които могат да трансформират света, в случай че решат. Те са обещанието, че градът има бъдеще. Че то към този момент се случва – безшумно, естествено, с силата на младостта.
Има нещо в този град. Нещо, което събира всички тези фрагменти и ги трансформира в целокупност.
Нещо, което не може да бъде измерено или претеглено.
Нещо, което усещаш надълбоко в себе си, когато вървиш по мократа улица „ Богориди “ след дъжд, когато вдъхваш мириса на водорасли, или когато гледаш по какъв начин слънцето се разлива по повърхността на морето като златно заричане.
Има доста аргументи да избереш да останеш тук. И най-важната от тях е, че Бургас не е просто място. Той е история, в която всеки от нас може да напише своето изречение.
Честит Никулден!
Има нещо в Бургас, което не може да бъде разказано напълно.
Нещо като тънък послевкус от отлежало пиво или приглушена мелодия, която продължава да звучи в мозъка ти дълго откакто е стихнала.
Не е единствено морето, което те дърпа в себе си като остаряла държанка, знаеща тъкмо кои думи да произнесе, с цел да забравиш за какво изобщо си се опитвал да си тръгнеш. Това море, което ухае на сол, независимост и малко горест. Което не е просто пейзаж, а участник – от време на време спокоен наблюдаващ, от време на време непоколебим преподавател, само че постоянно наличие.
Не са единствено мистичните котки, които извиват тил и отъркват опашка в крайници ти в някой задремал следобяд, с цел да изтрият паниките ти с една-единствена нежна дъга. Те са като дребните духове на града – безмълвни, само че премъдри, постоянно на точното място, когато ти би трябвало увещание, че светът не е толкоз тежък.
Не са единствено гларусите, чийто жизнен вик звучи като самобитна градска мантра. Те като че ли упорстват, че няма ужасно. Че каквото и да се случва, животът ще откри своя път. И в този гръмък оптимизъм има нещо безпределно утешително.
Не са единствено моряците, които отпътуват за дълги месеци, а след това се връщат вкъщи – изтощени, посивели от соления вятър, само че с очи, цялостни с хоризонти. Те носят дарове и разкази за далечното, само че най-ценното, което връщат, е доказателството, че където и да стигнат, Бургас остава техният ориентир.
Не са единствено писателите, художниците, актьорите и всички хора на изкуството, които трансформират града в сцена, в изложба, в книга, в жив организъм, който диша посредством своите създатели.
Не са единствено умните деца на Бургас с любопитните им очи и заразителните усмивки, които могат да трансформират света, в случай че решат. Те са обещанието, че градът има бъдеще. Че то към този момент се случва – безшумно, естествено, с силата на младостта.
Има нещо в този град. Нещо, което събира всички тези фрагменти и ги трансформира в целокупност.
Нещо, което не може да бъде измерено или претеглено.
Нещо, което усещаш надълбоко в себе си, когато вървиш по мократа улица „ Богориди “ след дъжд, когато вдъхваш мириса на водорасли, или когато гледаш по какъв начин слънцето се разлива по повърхността на морето като златно заричане.
Има доста аргументи да избереш да останеш тук. И най-важната от тях е, че Бургас не е просто място. Той е история, в която всеки от нас може да напише своето изречение.
Честит Никулден!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ