Честит Димитровден – ден на строителя! Празникът на строителя честват

Честит Димитровден – ден на строителя! Празникът на строителя празнуват архитекти, проектанти, строителни инженери и всички работещи в областта на строителството.
 
В националните обичаи Свети Димитър се счита за настойник на зимата и студа. Според поверието, от Димитровден започва зимата - светецът " яхва белия си кон " и " поръсва първия сняг ". Празникът бележи края на дейния селскостопански сезон.

Димитровден е огромен християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, наследник на градоначалник, надълбоко набожен християнин. По това време управляващите преследвали християнството, по тази причина фамилията пазело в загадка религиозната си принадлежност.

Според църковните текстове, Св. Димитър е роден с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и старателно се молели на своя Бог да им изпрати правоприемник.
 
Синът, който им се родил, бил талантлив с изключителни качества. Получил положително обучение, красивият юноша също станал ревнив християнин. Загинал страдалчески поради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали дребна черква. Още преди този момент прислужникът на Св. Димитър направил безчет чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на дребния храм през днешния ден има превъзходна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър.
 
В българския фолклор на Св. Димитър е отредено особено място, а името на октомври е " Димитровски месец ”.

В българските национални приказки Св. Димитър има и неземни духовни сили. Образът му припомня на прабългарските жреци, на именитите лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – по тази причина народът ни има вяра, че в случай че времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден /6 май/.
 
На Димитровден се чака първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – съгласно поверието, в случай че на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината.
 
Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи против пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са цялостни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са правилни. А може да са просто следващият мост сред познатата действителност и непознатото, което от епохи слага индивида в очакване, неопределеност и вяра за положително и протекция.
 
Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му се зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги.

После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент.
 
Името на Св. Димитър е обвързвано и с българската история. На 26 октомври 1185г, на храмовия празник на Св. Димитър, в издигнат от братята Асен и Петър храм, те афишират завършек на двувековното византийско иго. Вярва се, че закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност до сполучлив край и напролет на 1187г, след несполучлива блокада на Ловеч, византийския император признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така стартира Второто българско царство.

Според националните предания от този ден стартира зимният интервал. Като предвестител на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите задушници.

Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна – цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите.

На Димитровден се прави обичаят " полазване " – старинна процедура да се гадае в този ден по първия посетител в дома. Вярва се, че в случай че в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, умел и заможен човек, годината ще е здрава, богата и сполучлива.

Времето от Димитровден до Никулден народът назовава " Сиромашко лято ”.

Ритуали и традиции за Димитровден
Ритуалите и обичаите за Димитровден се дефинират от това, че празникът е на границата сред лятото и зимата. По тази причина в този ден се вършат голям брой гадания. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Поверието гласи, че в нощта против Димитровден небето се отваря и сбъдва най-съкровените стремежи. Не пропускайте да отправите молба към Бога в среднощ. Ако сте правоверен, молбата ще бъде изпълнена.

Характерното за празника е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.

Ако в навечерието на Димитровден луната е цялостна, това значи, че през зимата ще има доста сняг и посевите ще бъдат на топло, плодородна година и цялостни кошери с мед.

На Димитровден стартира подготовката за по този начин наречените " миши празници ", които са на идващия ден. Жените не би трябвало да подхващат никаква домакинска работа, с цел да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, направено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете.

В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен. На празника в православните храмове в страната се отслужва празнични литургии.

Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. По тази причина този ден е празник на строителя.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце.

Празникът на строителя, който е с дълбоки исторически корени е възобновен през 1996г. когато Министерският съвет с разпореждане разгласи 26 октомври за Ден на строителя.

На 26 октомври – Димитровден имен ден честват доста именници, които носят името на светеца: Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димитра, Димитрана, Димана и производните им имена.

По остарял бит на имен ден се върви натрапен. На Димитровден се носят бели цветя за именника, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден трапезата е богата. Готви се петел за именника или кокошка за именницата. На масата би трябвало да има доста месо. Приготвя се курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Сервират се зеленчуци. Също се поставя варена царевица и пестил.

Честит Димитровден на всички!