Честит ден на Народните будители! Днес честваме паметта и делото

Честит ден на Народните будители! Днес честваме паметта и делото на тези, поради чиито незабравим труд се крепи и запази българщината - историята, културата и науката. 

Светлите персони, борили се за идеали, които живеят надалеч, откакто краят на земните им дни е настъпил. Но чиито труд е дал и дава сили на цели генерации.

Будителите, които увековечиха страданията на народа си в думи, написаха историята му, описаха терзанията своите сънародници. На учителите, писателите, духовниците и обществениците -  всички, чиито живот и завет се бори за празненство на знанието. Почитаме и техните събратя – всички незнайни, незабележими, които подкрепяха делото им и на собствен ред го предадоха на близките.

Честваме също  апостолите и революционерите, събудили един народ срещу битка с тиранията. 

Денят на националните будители – 1 ноември, има дълбоки корени в българската история и нематериалност. За първи път той е маркиран в Пловдив през 1909 година, когато на тази дата по остарял жанр се е чествал Денят на Св. Иван (Йоан) Рилски.

През 1922 година Народното събрание публично афишира 1 ноември за празник на всички „ заслужили българи “ – писатели, просветители и революционери, които със своя труд и слово приготвят народа за битката за независимост и държавност.
Инициативата за това идва от тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, който предлага в Министерския съвет да бъде одобрен специфичен ден за респект към националните будители.

Празникът се ражда в сложните години след Първата международна война, когато България претърпява духовна и морална рецесия. В това време на обезверяване българите се обръщат обратно – към делото на възрожденците, които със своето слово и хрумвания са поддържали жив националния дух.

Още преди формалното му одобряване, българският народ непринудено е почитал своите будители, увековечавайки имената им в учебни заведения, читалища и улици. От 1922 до 1945 година Денят на националните будители е общонационален празник, отдаден на духовните водачи на нацията.

Историята на празника е и увещание за устрема към култура – неслучайно първият закон на новоосвободена България е законът за наложителното начално обучение, а още през 1869 година е основано Българското книжовно сдружение, предходник на днешната Българска академия на науките.

След 1945 година честването на Деня на будителите е прекъснато, само че традицията е възобновена през 1992 година по самодейност на Петър Константинов, ръководител на съдружие „ Мати Болгария “. Така, след съвсем половинвековно спиране, България още веднъж отдава самопризнание на тези, които със познание, слово и дух са пробуждали народа си.

Едва ли може да се направи в действителност цялостен лист на всички, които през столетията са " будили " народа ни, съхранявайки културата му, водейки го към по-достойно бъдеще със своя жар. 

От светите братя Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Васил Априлов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов, Димитър Талев и безчет други пламенни персони. 

 Нека посрещнем празника с благопожелание, че ще си спомняме за идеалите им освен в един ден, а ще държим заветите им живи с интереса към делата им всекидневно.