Станислав Почекански: Нашето положение е - вода газят, жадни ходят
Честата промяна на държавните управления в България ни слага пред извънредно предизвикателство да започваме с всяко ново управление на Министерството на културата от начало, но безусловно от начало. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус " ръководителят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански.
" До такава степен, че проблемите на нашия отрасъл, а той е един от най-многобройните в региона на креативните промишлености, един от най-многобройните и като съюзи сме в Съюза на българските музикални и танцови дейци. И неотдавна, дори измежду синдикалните организации, и освен нашите в Съюза бяхме създали статистика, оказа се, че един голям 5%, % от брутния вътрешен артикул се генерира точно от тези креативен промишлености. За страдание обаче, както споделят, тъй като започнахме с български поговорки, бих загатнал и една същинска национална мъдрост “Вода газят, жадни вървят ", това е нашето състояние. Тук, несъмнено, казусът би трябвало да бъде разделен сред това кой финансира, дали страната за държавните културни институти в региона на музикално-сценичните изкуства, или напълно страната е абдикирала и е трансферирала една огромна част от нашите музикални и танцови сформира, оркестри, камерната опера в Благоевград на общините ", сподели още той.
Ако най-сериозният проблем пред бранша е не дофинансирането, бихте ли ни обяснили в какво се състои?
" Отново споделям има разлика. Но ще съм къс, в случай че мога по този начин илюстративно да опиша къде са проблемите. А точно в музикално-сценичните, несъмнено, и театъра, в театралните изкуства, които се финансират от страната работи една особена система, която е единствена, доколкото на мен, а и на сътрудниците ми е известна в целия свят. Тази система третира всички креативен сформира и културни институти, като самофинансиращи се и надали не самоосигуряващи своята креативна претовареност организации. Нещо, което в действителност е неповторимо, с негативен знак още веднъж в България. Със Закона за протекция и развиване на културата, член 23А е въведена една методика, един механизъм, който през много от годините към този момент, в които работи потвърди своята неефективност, и продължава да я потвърждава. А точно новите данни, които Отрасловият съвет за тристранно съдействие на 21 ноември ни бяха показани. Само от предходната година до в този момент, съвсем всички музикално-сценични, виждам, че и театрите са по този начин, само че музикално-сценичните институти към този момент са със знак минус в бюджета. Тоест, те са, както ние обичаме да споделяме “на алено ", изразходили са повече, изразходват повече в сравнение с е могло да им се даде. Именно тези минусови преходни останки и тяхното разширение, може би един или два института виждам, че не са излезли на алено, точно това потвърждава за следващ път неефективността. Като прибавим и това, че не се регистрират и редица специфики, да вземем за пример районната специфичност, използването на сградния фонд, който е друг за обособените културни институти, и най-много, че тази методика регистрира количество брой продадени билети и постъпленията от тях ", разяснява още ръководителят на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Цоня СЪБЧЕВА
" До такава степен, че проблемите на нашия отрасъл, а той е един от най-многобройните в региона на креативните промишлености, един от най-многобройните и като съюзи сме в Съюза на българските музикални и танцови дейци. И неотдавна, дори измежду синдикалните организации, и освен нашите в Съюза бяхме създали статистика, оказа се, че един голям 5%, % от брутния вътрешен артикул се генерира точно от тези креативен промишлености. За страдание обаче, както споделят, тъй като започнахме с български поговорки, бих загатнал и една същинска национална мъдрост “Вода газят, жадни вървят ", това е нашето състояние. Тук, несъмнено, казусът би трябвало да бъде разделен сред това кой финансира, дали страната за държавните културни институти в региона на музикално-сценичните изкуства, или напълно страната е абдикирала и е трансферирала една огромна част от нашите музикални и танцови сформира, оркестри, камерната опера в Благоевград на общините ", сподели още той.
Ако най-сериозният проблем пред бранша е не дофинансирането, бихте ли ни обяснили в какво се състои?
" Отново споделям има разлика. Но ще съм къс, в случай че мога по този начин илюстративно да опиша къде са проблемите. А точно в музикално-сценичните, несъмнено, и театъра, в театралните изкуства, които се финансират от страната работи една особена система, която е единствена, доколкото на мен, а и на сътрудниците ми е известна в целия свят. Тази система третира всички креативен сформира и културни институти, като самофинансиращи се и надали не самоосигуряващи своята креативна претовареност организации. Нещо, което в действителност е неповторимо, с негативен знак още веднъж в България. Със Закона за протекция и развиване на културата, член 23А е въведена една методика, един механизъм, който през много от годините към този момент, в които работи потвърди своята неефективност, и продължава да я потвърждава. А точно новите данни, които Отрасловият съвет за тристранно съдействие на 21 ноември ни бяха показани. Само от предходната година до в този момент, съвсем всички музикално-сценични, виждам, че и театрите са по този начин, само че музикално-сценичните институти към този момент са със знак минус в бюджета. Тоест, те са, както ние обичаме да споделяме “на алено ", изразходили са повече, изразходват повече в сравнение с е могло да им се даде. Именно тези минусови преходни останки и тяхното разширение, може би един или два института виждам, че не са излезли на алено, точно това потвърждава за следващ път неефективността. Като прибавим и това, че не се регистрират и редица специфики, да вземем за пример районната специфичност, използването на сградния фонд, който е друг за обособените културни институти, и най-много, че тази методика регистрира количество брой продадени билети и постъпленията от тях ", разяснява още ръководителят на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ