Боил Банов, министър на културата, пред „Труд“: България обогатява не просто Лувъра, а световната култура
Чест прави на Вежди Рашидов, освен че съумя да сътвори тези взаимоотношения с френския музей, само че и да им придаде дълготраен темперамент
Боил Банов, министър на културата на България, и Жан-Люк Мартинез, президент-директор на Музея „ Лувър ”, подписаха на 16 ноември на публична гала в посолството ни в Париж нов контракт за организирането на реципрочни изложения сред България и международния музей. Министър Банов дефинира подписването като жест към страната ни, защото Лувърът е институция, която стои над страните. Договорът планува представянето следващата година на България в най-посещавания музей в света с нова галерия, като акцентът ще е интервалът на Първото Българско царство. През 2019 година пък ще покажем историята ни от XVI-XVII век. За всичко това, както и за провокациите пред културата беседваме с Боил Банов .
– Ако един анекдот стартира по този начин: „ В един бар след 10 ноември влизат четирима музиканти, трима историци, трима актьори, двама философи, един книжовник, един проектант, един ваятел и един режисьор “ (досегашните министри на културата, бел. авт.) – по какъв начин би трябвало да се споделя този бар?
– Бар „ Островът “.
– Към кого от вашите прародители в министерството храните персонални благосклонности?
– Не мога да разясня предходни сътрудници, всеки от тях има своите качества. Към доста от тях имам персонални благосклонности, с някои ме свързва другарство, само че не бих си разрешил да ги посоча поименно, с цел да не пропусна някого.
-А за какво?
– Личните благосклонности са нещо, което ти идва от вътрешната страна. Не мога да обясня за какво съм другар с някакви хора. Защото във всеки от тях ми е харесало нещо не просто в професионален проект, само че и в персонален. Като честност, като взаимоотношения, като метод на мислене, като визия – при всеки е друго.
– А има ли в действителност бар на „ Стамболийски “ 17? Ресторант или ведомствен стол?
– Бар и ресторант няма. Министерството на културата е било, в този момент е и ще бъде място, където се отстояват културни политики. В рамките на всичко, което се случва в страната, това е мястото, където се приказва единствено и само за просвета и изкуство.
– Иначе обичаното ви ядене е…?
– Яйца по панагюрски.
– Всъщност от актьорската колегия на министерския пост на културата у нас до момента сте четирима представители. Само музикантите са също толкоз. С какво тези специалности способстват за умения в администрацията и мениджмънта?
– С нищо.
– Всъщност, с цел да си министър кое е по-важно – да си админ или актьор?
– Да си админ – това е наложителното. Другото е бонус.
– Рейгън, Шварценегер – в Щатите артисти се оправят ослепително с високи държавни постове. Не е ли извънредно време и у нас да изберем актьор за държавен глава?
– Чак ослепително да се оправят, не знам, само че при всички случаи е забавно, когато актьори са по върховете. А когато младата ни народна власт стане стара народна власт, несъмнено ще пристигна и това време. Но то е много надалеч.
– А кой съгласно вас би се справил в сегашно време?
– Както споделих, това време е надалеч.
– Подписахте значими съглашения с най-големия музей в света – Лувъра, с което продължавате една прелестна традиция. Какво ще подари френската институция на българската просвета?
– По принцип тези директни взаимоотношения сред нашите културни институции и Лувъра сами по себе си са подарък. Не сме ние тези, които би трябвало да градираме музеите в света, само че Лувърът в действителност е институция в областта на културата и за всеки, който има достъп да работи с тях, това към този момент единствено по себе си е самопризнание. Няма по-голям конгрес, на който може да покажеш изкуство, да покажеш просвета. Чест прави на Вежди Рашидов, не просто че съумя да сътвори тези взаимоотношения, само че и да им придаде дълготраен темперамент. Това е извънредно достижение и ние в този момент сме длъжни да го продължим, да го развиваме. Дай боже във всички сфери, освен в културата, да имаме подобен изход и взаимоотношения със международни институции от сходна големина.
– А с какво българската просвета ще обогати Лувъра занапред?
– Всичко, което демонстрираме там и което до момента сме посочили – и Тракия, и Първо Българско царство и отсега нататък нещата, които се възнамеряват и приготвят, обогатява не просто Лувъра, обогатява се международната просвета. И най-важното – дава опция голяма част от популацията да има достъп до нея, тъй като Лувър не е просто времето, в което стои една галерия. Публикациите, които съпътстват тази галерия, рекламата на най-високо равнище, това е в действителност огромният ключ.
– Силна културна стратегия ще съпътства председателството на България на Съвета на Евросъюза – кой е целта на министерството в този миг?
– 2018-а е Европейската година на културното завещание и това е веднъж да покажем и заявим още един път пред света нашето неповторимо културно завещание. Също по този начин да използваме годината на председателството, с цел да може, както прилича на страна с такова културно завещание, с такава история, да покажем и актуалния си взор върху света, върху развиването на културните процеси в Европа и освен. Двата ни съществени целта са културно завещание и модерно изкуство.
– Имате ли персонална визия за НДК – да стане културен магнит от ранга на „ Бобур “ в Париж или „ Барбикън “ в Лондон?
– НДК би трябвало да стане културен и конгресен център. Български. Не би трябвало да се съпоставя с никой – нито с Лондон, нито с Париж. НДК е емблема за развиването на българската просвета и нематериалност, мост сред времената, в които живяхме преди 25 години, и съвремието. И има доста направления за развиване, само че ключът е културен център и конгресен.
– Министерството на културата утвърждава процедура да разгласява онлайн видеозаписи от всички значими състезания в ресора. Не е ли това ненапълно като Биг брат на Оруел?
– Изключително основно е онлайн излъчването на състезанията. Голяма част от проблемите в работата на Министерството на културата от доста години насам, съгласно мен са свързани със затворения темперамент, в който министерството работи. Немалко качествени хора са минали от тук на политическо равнище, доста сериозна експертиза има в самото министерство. Въпросът е, че особено това министерство, може би важи и за всички други министерства, упованията са, че всяко решение, което взима, всяка политика, която стартира, всичко, което обмисля, проучва – то би трябвало да бъде публично притежание. Още повече, когато се избират шефове на културни институти, тъй като те задават темпоритъма, визията на културния институт за години напред. Така основна за нас е опцията всеки, който има интерес в сектора, жители, да могат да участват, да виждат конфликт на хрумвания и направления на развиване.
– Според разпоредбите за делегирания бюджет, признати през 2015 година, Софийската опера и балет, която е освен национална институция, само че и един от най-печелившите театри в страната, получава по 4 лева против 1 извоюван лев, наедно с пробни институти и театрално-музикални центрове. Останалите опери, музикално-балетни центрове, филхармониите и фолклорните ансамбли получават по 6 лева Смятате ли да коригирате това неравновесие?
– Смятам да го поправям, само че е въпрос на пари. Това е финансов модел и в случай че се резервира наклонността, както знаете, идната година ще имаме 10 млн. повече, в последна сметка ние като политики ще действаме по следния метод – ще подчертаваме върху качеството, върху сериозните институти и ще поддържаме тези, които дават визията. Не можем да вършим това към момента, тъй като с толкоз пари разполагаме и моделът е напълно финансов. Този модел е образуван по този начин, че Софийската опера и балет да не изпитва усложнения, да може да работи обикновено, да реинвестира, хората там получават съществени хонорари. Но това е математически модел. Ако подадем толкоз, колкото подаваме на другите опери, Софийската опера и балет ще изскочи със ужасно доста пари, които ние няма от кое място да осигурим. Но сигурно моделът, към който се стремим, ще бъде вложение в качеството, а несъмнено водеща е Софийската опера и балет, надалеч освен като местонахождение.
– Догодина изтича мандатът на шефа на Софийската опира и балет акад. Пламен Карталов. Имате ли поради различен претендент, или смятате да подкрепите маестро Карталов?
– Аз никого не мога да поддържа. Такъв е редът – има комисии, по тази причина ги предаваме онлайн тези състезания, с цел да може да се случи конфликт на хрумвания, конфликт на трендове, на визии за развиване, краткосрочни и дълготрайни. Така че аз мога само да кажа все още, че в работата на акад. Карталов се вижда извънредно равнище и визионерство.
– По-скоро фен на операта или на оперетата сте вие персонално?
– Аз разделям изкуството само по симптом качество. Любител съм на всички изкуства, нямам по-любимо. Това, което ме вълнува, е качественият артикул.
– Вие сте шахматист, министър председателят Борисов също е изкушен от безконечната игра. Имали ли сте партия с него на шахматната дъска?
– Не, не съм имал, само че тъй като сигурно ще победя, евентуално няма и да имам. Някак не е комфортно да си биеш премиера.
– Коментар на отхвърли на премиера от двубой с Карпов, поради изявлението на съветския състезател за писмеността?
– Аз съм извънреден обожател на Карпов като жанр, като стратегическо мислене в шаха. В най-хубавите си години той го изведе на нови равнища. Със сигурност политиката не е неговото най-хубаво качество.
– Един-два лично-артистични въпроса, в случай че разрешите. Кои книги са сега на нощното Ви шкафче?
– Новата лирика на Елин Рахнев „ Зелда “ и „ Стогодишният дъртак, който скочи през прозореца и изчезна “ на Юнас Юнасон.
– А трите Ви обичани книги?
– Много неща са ми били обичани във времето. Като дете ужасно обичах Ремарк, всичко на Дюма. След това доста разнообразни неща са ме предизвикали. Не ми се желае да категоризирам. В последна сметка на министъра на културата не му е работа да споделя кое му е обичано, тъй като автоматизирано това значи, че наскърбява някого. Работата му е да насърчава всички.
– Слушате ли музика в колата на дълъг път? Каква?
– Обикновено остарели рок балади.
– Как разпускате след извънредно тежък, изнурителен ден на работното място?
– Играя шах. Мозъкът ми по този начин си почива най-добре – засилва се в напълно друга посока и не помня всичко останало.
– А имало ли е моменти, когато сте желал да зарежете всичко и да останете самичък и на тишина?
– Редовно.
– Бюджетът на Министерството на културата – може ли, по кое време и по какъв начин да нарасне?
– Той нараства в последните три години и най-важното е, че това се случва систематично. Много неща се направиха в моделите на финансиране и на театралните изкуства, и на музеите и галериите. Най-важна е наклонността, че в държавното управление има схващане, че от ден на ден пари в културата би трябвало да се дават за планове – за новаторски, разнообразни решения. Във всички сфери на културата на планов принцип да се подкрепят модерни, разнообразни от общоприетото решения.
– За край – без този въпрос в арт средите тези дни не може – гледахте ли „ Възвишение “?
– Гледах „ Възвишение “ на премиерата и извънредно се развълнувах. Историята е прелестна, доста добър филм е изработен. Това е кино, което си заслужава да се гледа, и освен в България.
Нашият посетител
Боил Банов е роден на 26 май 1971 година в София. Син е на известния артист Васил Банов. Завършва 7-o СУ „ Свети Седмочисленици ” през 1989 година, а по-късно – „ Режисура за трагичен спектакъл ” в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”. Следва и културология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Режисьор е на постановки в разнообразни театри в страната – Народен спектакъл „ Иван Вазов ”, Сатиричен спектакъл, „ Сълза и смях ”, Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов ” – Хасково и други В продължение на 15 години е шеф на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов ” – Хасково. Сред известните му постановки са „ В полите на Витоша ” и „ Когато гръм удари ” от Пейо Яворов, „ Вампир ” от Антон Страшимиров, „ Сако от велур ” от Станислав Стратиев и други Назначен е за заместник-министър на културата в служебното държавно управление на Георги Близнашки на 14 август 2014 година Избран за министър на културата на 4 май 2017 г.
Боил Банов, министър на културата на България, и Жан-Люк Мартинез, президент-директор на Музея „ Лувър ”, подписаха на 16 ноември на публична гала в посолството ни в Париж нов контракт за организирането на реципрочни изложения сред България и международния музей. Министър Банов дефинира подписването като жест към страната ни, защото Лувърът е институция, която стои над страните. Договорът планува представянето следващата година на България в най-посещавания музей в света с нова галерия, като акцентът ще е интервалът на Първото Българско царство. През 2019 година пък ще покажем историята ни от XVI-XVII век. За всичко това, както и за провокациите пред културата беседваме с Боил Банов .
– Ако един анекдот стартира по този начин: „ В един бар след 10 ноември влизат четирима музиканти, трима историци, трима актьори, двама философи, един книжовник, един проектант, един ваятел и един режисьор “ (досегашните министри на културата, бел. авт.) – по какъв начин би трябвало да се споделя този бар?
– Бар „ Островът “.
– Към кого от вашите прародители в министерството храните персонални благосклонности?
– Не мога да разясня предходни сътрудници, всеки от тях има своите качества. Към доста от тях имам персонални благосклонности, с някои ме свързва другарство, само че не бих си разрешил да ги посоча поименно, с цел да не пропусна някого.
-А за какво?
– Личните благосклонности са нещо, което ти идва от вътрешната страна. Не мога да обясня за какво съм другар с някакви хора. Защото във всеки от тях ми е харесало нещо не просто в професионален проект, само че и в персонален. Като честност, като взаимоотношения, като метод на мислене, като визия – при всеки е друго.
– А има ли в действителност бар на „ Стамболийски “ 17? Ресторант или ведомствен стол?
– Бар и ресторант няма. Министерството на културата е било, в този момент е и ще бъде място, където се отстояват културни политики. В рамките на всичко, което се случва в страната, това е мястото, където се приказва единствено и само за просвета и изкуство.
– Иначе обичаното ви ядене е…?
– Яйца по панагюрски.
– Всъщност от актьорската колегия на министерския пост на културата у нас до момента сте четирима представители. Само музикантите са също толкоз. С какво тези специалности способстват за умения в администрацията и мениджмънта?
– С нищо.
– Всъщност, с цел да си министър кое е по-важно – да си админ или актьор?
– Да си админ – това е наложителното. Другото е бонус.
– Рейгън, Шварценегер – в Щатите артисти се оправят ослепително с високи държавни постове. Не е ли извънредно време и у нас да изберем актьор за държавен глава?
– Чак ослепително да се оправят, не знам, само че при всички случаи е забавно, когато актьори са по върховете. А когато младата ни народна власт стане стара народна власт, несъмнено ще пристигна и това време. Но то е много надалеч.
– А кой съгласно вас би се справил в сегашно време?
– Както споделих, това време е надалеч.
– Подписахте значими съглашения с най-големия музей в света – Лувъра, с което продължавате една прелестна традиция. Какво ще подари френската институция на българската просвета?
– По принцип тези директни взаимоотношения сред нашите културни институции и Лувъра сами по себе си са подарък. Не сме ние тези, които би трябвало да градираме музеите в света, само че Лувърът в действителност е институция в областта на културата и за всеки, който има достъп да работи с тях, това към този момент единствено по себе си е самопризнание. Няма по-голям конгрес, на който може да покажеш изкуство, да покажеш просвета. Чест прави на Вежди Рашидов, не просто че съумя да сътвори тези взаимоотношения, само че и да им придаде дълготраен темперамент. Това е извънредно достижение и ние в този момент сме длъжни да го продължим, да го развиваме. Дай боже във всички сфери, освен в културата, да имаме подобен изход и взаимоотношения със международни институции от сходна големина.
– А с какво българската просвета ще обогати Лувъра занапред?
– Всичко, което демонстрираме там и което до момента сме посочили – и Тракия, и Първо Българско царство и отсега нататък нещата, които се възнамеряват и приготвят, обогатява не просто Лувъра, обогатява се международната просвета. И най-важното – дава опция голяма част от популацията да има достъп до нея, тъй като Лувър не е просто времето, в което стои една галерия. Публикациите, които съпътстват тази галерия, рекламата на най-високо равнище, това е в действителност огромният ключ.
– Силна културна стратегия ще съпътства председателството на България на Съвета на Евросъюза – кой е целта на министерството в този миг?
– 2018-а е Европейската година на културното завещание и това е веднъж да покажем и заявим още един път пред света нашето неповторимо културно завещание. Също по този начин да използваме годината на председателството, с цел да може, както прилича на страна с такова културно завещание, с такава история, да покажем и актуалния си взор върху света, върху развиването на културните процеси в Европа и освен. Двата ни съществени целта са културно завещание и модерно изкуство.
– Имате ли персонална визия за НДК – да стане културен магнит от ранга на „ Бобур “ в Париж или „ Барбикън “ в Лондон?
– НДК би трябвало да стане културен и конгресен център. Български. Не би трябвало да се съпоставя с никой – нито с Лондон, нито с Париж. НДК е емблема за развиването на българската просвета и нематериалност, мост сред времената, в които живяхме преди 25 години, и съвремието. И има доста направления за развиване, само че ключът е културен център и конгресен.
– Министерството на културата утвърждава процедура да разгласява онлайн видеозаписи от всички значими състезания в ресора. Не е ли това ненапълно като Биг брат на Оруел?
– Изключително основно е онлайн излъчването на състезанията. Голяма част от проблемите в работата на Министерството на културата от доста години насам, съгласно мен са свързани със затворения темперамент, в който министерството работи. Немалко качествени хора са минали от тук на политическо равнище, доста сериозна експертиза има в самото министерство. Въпросът е, че особено това министерство, може би важи и за всички други министерства, упованията са, че всяко решение, което взима, всяка политика, която стартира, всичко, което обмисля, проучва – то би трябвало да бъде публично притежание. Още повече, когато се избират шефове на културни институти, тъй като те задават темпоритъма, визията на културния институт за години напред. Така основна за нас е опцията всеки, който има интерес в сектора, жители, да могат да участват, да виждат конфликт на хрумвания и направления на развиване.
– Според разпоредбите за делегирания бюджет, признати през 2015 година, Софийската опера и балет, която е освен национална институция, само че и един от най-печелившите театри в страната, получава по 4 лева против 1 извоюван лев, наедно с пробни институти и театрално-музикални центрове. Останалите опери, музикално-балетни центрове, филхармониите и фолклорните ансамбли получават по 6 лева Смятате ли да коригирате това неравновесие?
– Смятам да го поправям, само че е въпрос на пари. Това е финансов модел и в случай че се резервира наклонността, както знаете, идната година ще имаме 10 млн. повече, в последна сметка ние като политики ще действаме по следния метод – ще подчертаваме върху качеството, върху сериозните институти и ще поддържаме тези, които дават визията. Не можем да вършим това към момента, тъй като с толкоз пари разполагаме и моделът е напълно финансов. Този модел е образуван по този начин, че Софийската опера и балет да не изпитва усложнения, да може да работи обикновено, да реинвестира, хората там получават съществени хонорари. Но това е математически модел. Ако подадем толкоз, колкото подаваме на другите опери, Софийската опера и балет ще изскочи със ужасно доста пари, които ние няма от кое място да осигурим. Но сигурно моделът, към който се стремим, ще бъде вложение в качеството, а несъмнено водеща е Софийската опера и балет, надалеч освен като местонахождение.
– Догодина изтича мандатът на шефа на Софийската опира и балет акад. Пламен Карталов. Имате ли поради различен претендент, или смятате да подкрепите маестро Карталов?
– Аз никого не мога да поддържа. Такъв е редът – има комисии, по тази причина ги предаваме онлайн тези състезания, с цел да може да се случи конфликт на хрумвания, конфликт на трендове, на визии за развиване, краткосрочни и дълготрайни. Така че аз мога само да кажа все още, че в работата на акад. Карталов се вижда извънредно равнище и визионерство.
– По-скоро фен на операта или на оперетата сте вие персонално?
– Аз разделям изкуството само по симптом качество. Любител съм на всички изкуства, нямам по-любимо. Това, което ме вълнува, е качественият артикул.
– Вие сте шахматист, министър председателят Борисов също е изкушен от безконечната игра. Имали ли сте партия с него на шахматната дъска?
– Не, не съм имал, само че тъй като сигурно ще победя, евентуално няма и да имам. Някак не е комфортно да си биеш премиера.
– Коментар на отхвърли на премиера от двубой с Карпов, поради изявлението на съветския състезател за писмеността?
– Аз съм извънреден обожател на Карпов като жанр, като стратегическо мислене в шаха. В най-хубавите си години той го изведе на нови равнища. Със сигурност политиката не е неговото най-хубаво качество.
– Един-два лично-артистични въпроса, в случай че разрешите. Кои книги са сега на нощното Ви шкафче?
– Новата лирика на Елин Рахнев „ Зелда “ и „ Стогодишният дъртак, който скочи през прозореца и изчезна “ на Юнас Юнасон.
– А трите Ви обичани книги?
– Много неща са ми били обичани във времето. Като дете ужасно обичах Ремарк, всичко на Дюма. След това доста разнообразни неща са ме предизвикали. Не ми се желае да категоризирам. В последна сметка на министъра на културата не му е работа да споделя кое му е обичано, тъй като автоматизирано това значи, че наскърбява някого. Работата му е да насърчава всички.
– Слушате ли музика в колата на дълъг път? Каква?
– Обикновено остарели рок балади.
– Как разпускате след извънредно тежък, изнурителен ден на работното място?
– Играя шах. Мозъкът ми по този начин си почива най-добре – засилва се в напълно друга посока и не помня всичко останало.
– А имало ли е моменти, когато сте желал да зарежете всичко и да останете самичък и на тишина?
– Редовно.
– Бюджетът на Министерството на културата – може ли, по кое време и по какъв начин да нарасне?
– Той нараства в последните три години и най-важното е, че това се случва систематично. Много неща се направиха в моделите на финансиране и на театралните изкуства, и на музеите и галериите. Най-важна е наклонността, че в държавното управление има схващане, че от ден на ден пари в културата би трябвало да се дават за планове – за новаторски, разнообразни решения. Във всички сфери на културата на планов принцип да се подкрепят модерни, разнообразни от общоприетото решения.
– За край – без този въпрос в арт средите тези дни не може – гледахте ли „ Възвишение “?
– Гледах „ Възвишение “ на премиерата и извънредно се развълнувах. Историята е прелестна, доста добър филм е изработен. Това е кино, което си заслужава да се гледа, и освен в България.
Нашият посетител
Боил Банов е роден на 26 май 1971 година в София. Син е на известния артист Васил Банов. Завършва 7-o СУ „ Свети Седмочисленици ” през 1989 година, а по-късно – „ Режисура за трагичен спектакъл ” в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”. Следва и културология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Режисьор е на постановки в разнообразни театри в страната – Народен спектакъл „ Иван Вазов ”, Сатиричен спектакъл, „ Сълза и смях ”, Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов ” – Хасково и други В продължение на 15 години е шеф на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов ” – Хасково. Сред известните му постановки са „ В полите на Витоша ” и „ Когато гръм удари ” от Пейо Яворов, „ Вампир ” от Антон Страшимиров, „ Сако от велур ” от Станислав Стратиев и други Назначен е за заместник-министър на културата в служебното държавно управление на Георги Близнашки на 14 август 2014 година Избран за министър на културата на 4 май 2017 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ