Сатовча се превърна в музей на открито
„ Чешмата е живот. А животът тук извира отвред. “ Така споделят жителите на община Сатовча, която публично влезе в Книгата на върховете на Гинес като мястото с най-вече чешми с питейна вода в света.
Община Сатовча е ситуирана в Югозападните Родопи и обгръща елементи от долината на река Места и от Югоизгочната част на Дъбрашкия дял. На изток граничи с община Доспат, на запад с община Гърмен, на север с община Велинград, а на юг с Република Гърция и част от община Хаджидимово. Родопчани към този момент берат плодовете от десетилетна традиция и старания. За локалните хора построяването на чешма е акт на духовно завещание и милосърдие – знак на религия, признателност и родова памет.
Тази традиция – да се издигат чешми в памет на близки и за благословия на рода – трансформира региона в жив музей под намерено небе. По пътя към Сатовча всяка крачка води до нов извор – зидани каменни чешми, украсени с надписи, мраморни плочи и дребни беседки за отдих.
„ Тази чешма е от дядо ми и баба ми. Намерили са вода и са я построили. Аз я подкрепям и направих беседка, с цел да може хората да седнат, да си починат, да си пийнат водичка и да опекат нещо на барбекюто “, споделя Асан Хаджиев от село Осина пред Нова телевизия.
Всички чешми са построени с персонални средства и труд на локалните хора. Именно това въодушевява общината да подаде кандидатура до „ Гинес “. Подобни обичаи има в Турция и Индия, само че на никое място по света не се среща такава плътност на извори с питейна вода на толкоз дребна територия.
Любопитен миг от процедурата била неточност в превода – комисията в началото очаквала „ фонтани “, а не „ изворни чешми “. След уточнението, че става дума за настоящи извори с питейна вода, инспекцията минала сполучливо.
„ Екипът на Гинес избра няколко номера – 28, 300, 500 – и ревизира на място дали чешмите съществуват и текат. Казаха, че в случай че даже една липсва, върхът няма да бъде приет. Всички бяха наред “, споделят уредниците.
За жителите на Сатовча всяка чешма е знак на живот и признателност. Вярва се, че в случай че даже една птичка отпие вода, желанието на донора се сбъдва. Сред най-известните майстори са починалият Агуш Джалев от село Кочен, построил над 40 чешми, и Асанзия Инелев от Сатовча – с повече от 60.
„ Цяло лято беше цялостно по чешмите – идват туристи, снимат се, слушат легендите. Водата е изворна, изследвана и отлична за пиянство “, описват локалните. От 2012 година насам, всяка първа събота на юли, Сатовча отбелязва Деня на чешмата и фамилията – празник, който събира локални поданици, родове и посетители от цялата страна.
Община Сатовча е ситуирана в Югозападните Родопи и обгръща елементи от долината на река Места и от Югоизгочната част на Дъбрашкия дял. На изток граничи с община Доспат, на запад с община Гърмен, на север с община Велинград, а на юг с Република Гърция и част от община Хаджидимово. Родопчани към този момент берат плодовете от десетилетна традиция и старания. За локалните хора построяването на чешма е акт на духовно завещание и милосърдие – знак на религия, признателност и родова памет.
Тази традиция – да се издигат чешми в памет на близки и за благословия на рода – трансформира региона в жив музей под намерено небе. По пътя към Сатовча всяка крачка води до нов извор – зидани каменни чешми, украсени с надписи, мраморни плочи и дребни беседки за отдих.
„ Тази чешма е от дядо ми и баба ми. Намерили са вода и са я построили. Аз я подкрепям и направих беседка, с цел да може хората да седнат, да си починат, да си пийнат водичка и да опекат нещо на барбекюто “, споделя Асан Хаджиев от село Осина пред Нова телевизия.
Всички чешми са построени с персонални средства и труд на локалните хора. Именно това въодушевява общината да подаде кандидатура до „ Гинес “. Подобни обичаи има в Турция и Индия, само че на никое място по света не се среща такава плътност на извори с питейна вода на толкоз дребна територия.
Любопитен миг от процедурата била неточност в превода – комисията в началото очаквала „ фонтани “, а не „ изворни чешми “. След уточнението, че става дума за настоящи извори с питейна вода, инспекцията минала сполучливо.
„ Екипът на Гинес избра няколко номера – 28, 300, 500 – и ревизира на място дали чешмите съществуват и текат. Казаха, че в случай че даже една липсва, върхът няма да бъде приет. Всички бяха наред “, споделят уредниците.
За жителите на Сатовча всяка чешма е знак на живот и признателност. Вярва се, че в случай че даже една птичка отпие вода, желанието на донора се сбъдва. Сред най-известните майстори са починалият Агуш Джалев от село Кочен, построил над 40 чешми, и Асанзия Инелев от Сатовча – с повече от 60.
„ Цяло лято беше цялостно по чешмите – идват туристи, снимат се, слушат легендите. Водата е изворна, изследвана и отлична за пиянство “, описват локалните. От 2012 година насам, всяка първа събота на юли, Сатовча отбелязва Деня на чешмата и фамилията – празник, който събира локални поданици, родове и посетители от цялата страна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ