Уникално упражнение: чужд предприемач разказва за живота си в България
Чешкият бизнесмен Ян Скварил има персонален опит и забавна позиция за демографските проблеми в България: " Много бизнесмени тук ми се оплакват, че все по-трудно намират личен състав за своите предприятия. В същото време като че ли не подхващат нищо, с цел да задържат наличните си служащи и чиновници ", споделя Ян Скварил от консултантската компания " Next Consult ".
" Българската просветителна система за нищо не става "
Преди 15 години Скварил основава своя компания в България и даже основава семейство с две деца. Предприемачът твърди, че има голяма разлика сред излизащите в този момент на трудовия пазар млади генерации и по-старата генерация на заетите в стопанската система и ръководството. Неговият биографичен опит в Чехия бил напълно друг: " Когато навърших 18, моите родители ми споделиха: Отивай в Прага да си изкарваш самичък парите за висше обучение. Наложи се да работя като строител, с цел да импортирам семестриалните такси. Днес в България виждам " деца " на по 30-35 години, чиито родители още ги гушкат. Идват в моята компания за изявление и се оказва, че не могат да си напишат автобиографията, не знаят по какъв начин се провежда среща или по какъв начин се обобщава казаното на нея. А това значи, че българската просветителна система не става за нищо. Напредък има само в образованието по непознати езици, тъй като преди 15 години тук ме разбираха по-добре на чешки, в сравнение с британски. Ненормално е обаче стойностните млади българи да не престават да учат до 30-годишна възраст, без да получават практическа подготовка. Те бързо трансферират 40-те, до момента в който стартират работа, която би им разрешила да основат семейство и да имат деца ", обобщава Скварил.
Социоложката Елица Димитрова от Българска академия на науките цитира едно ново национално проучване, което открива доста разминаване сред желанието на младите българки да имат деца и крайната реализация на тези планове. Анкетираните отдават най-голямо значение на парите в брой, които получават от работодателите и от страната за развъждането на децата. В същото време те подлагат на критика държавните институции и общините поради неналичието на бърза и ефикасна помощ за обезпечаване тук-там в детски градини, положителни образователни заведения и извънкласни занимания. В България делът на записаните в детските ясли и градини, който е от голямо значение за възпитанието на младите генерации и изключително за ориста на децата от ромските квартали, е с една трета по-нисък от съответния индикатор за Европейския съюз като цяло.
" Българската просветителна система за нищо не става "
Преди 15 години Скварил основава своя компания в България и даже основава семейство с две деца. Предприемачът твърди, че има голяма разлика сред излизащите в този момент на трудовия пазар млади генерации и по-старата генерация на заетите в стопанската система и ръководството. Неговият биографичен опит в Чехия бил напълно друг: " Когато навърших 18, моите родители ми споделиха: Отивай в Прага да си изкарваш самичък парите за висше обучение. Наложи се да работя като строител, с цел да импортирам семестриалните такси. Днес в България виждам " деца " на по 30-35 години, чиито родители още ги гушкат. Идват в моята компания за изявление и се оказва, че не могат да си напишат автобиографията, не знаят по какъв начин се провежда среща или по какъв начин се обобщава казаното на нея. А това значи, че българската просветителна система не става за нищо. Напредък има само в образованието по непознати езици, тъй като преди 15 години тук ме разбираха по-добре на чешки, в сравнение с британски. Ненормално е обаче стойностните млади българи да не престават да учат до 30-годишна възраст, без да получават практическа подготовка. Те бързо трансферират 40-те, до момента в който стартират работа, която би им разрешила да основат семейство и да имат деца ", обобщава Скварил.
Социоложката Елица Димитрова от Българска академия на науките цитира едно ново национално проучване, което открива доста разминаване сред желанието на младите българки да имат деца и крайната реализация на тези планове. Анкетираните отдават най-голямо значение на парите в брой, които получават от работодателите и от страната за развъждането на децата. В същото време те подлагат на критика държавните институции и общините поради неналичието на бърза и ефикасна помощ за обезпечаване тук-там в детски градини, положителни образователни заведения и извънкласни занимания. В България делът на записаните в детските ясли и градини, който е от голямо значение за възпитанието на младите генерации и изключително за ориста на децата от ромските квартали, е с една трета по-нисък от съответния индикатор за Европейския съюз като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ