Чешката компания ЧЕЗ е търсила възможност да напусне българския пазар

Чешката компания ЧЕЗ е търсила опция да напусне българския пазар още от 2010 година Това заяви Драгомир Димитров от Държавна организация „ Разузнаване “ (ДАР) по време на взаимно съвещание на Комисията по енергетика и Комисията за надзор на специфични разследващи средства към Народното събрание по договорката за активите на ЧЕЗ в България. Ислешването е в две елементи – обществена и закрита.

Според данните на ДАР в интервала 2010 година - 2012 година са водени договаряния с съветски холдинг с присъединяване на " Газпром ", както и американска компания, чието име не бе упоменато. Те обаче са се отказали по стопански аргументи. Към тези години оценката е била за активи от порядъка на 240 млн. евро, само че чешката страна е била подготвена на договорка и при цена от 200 млн. евро. Цената на активите, съгласно справката на организацията е, че те са мощно повишени.

Според думите на Драгомир Димитров, по преценка на ДАР, в случай че е, че в случай че договорка не е била подписана до края на 2017 година, което е обвързвано и с изборите в Чехия, покупател на активите по най-голяма възможност е щяла да бъде Енерего – Про.

Димитров съобщи също по този начин, че има данни за договорката, които обаче не могат да бъдат споделени в границите на обществено изслушане.

Председателят на ДАНС Димитър Георгиев сподели, че в организацията има информация за опити за продажба на активи от времето на 2014 година В частност е ставало въпрос за продажби на активите на съветска компания, българо-австрийско сдружение и турски вложител, както и продажбата на пакета акции през БФБ-София.

Желаещите за активите на ЧЕЗ се трансформират през 2017 година когато е оповестено публично желанието на ЧЕЗ за продажба на активите, изясни още шефа на ДАНС. Тогава измежду искащите се подреждат – предприемачът Николай Вълканов, команията на братя Бобокови " Приста ойл ", Христо Ковачки посредством " Топлоелектрическа централа " Бобовдол ", чешката Енерго-Про, румънската " Транс Електрика ", " Инерком " и две турски компании. Офертата на Ковачки е била в началото 302 млн. евро, а по-късно увеличена до 360 млн. евро, сочи информацията на ДАНС. Офертата на " Инерком " първоначално е била за 290 млн. евро, като след това е увеличена до сума от над 300 млн. евро, сподели още ръководителя на ДАНС Димитър Георгиев.

Председателят на ДАНС изясни също по този начин, че като стратегически обект от тази договорка е единствено мрежата за транспорт 110 киливолта, т.е. не става въпрос за стратегическа инфраструктура.

В рамките на чуването и в отговор на депутатски въпроси, притежателят на „ Инерком “ Гинка Върбакова съобщи изрично, че няма офшорни компании.

Консултантът по договорката Веселин Захариев от „ Мейн Кепитал “ изясни, че всяка една интернационална договорка се прави почти по един и същи метод - посредством личен капитал и дългово финансиране от една или няколко банки. „ Така се случват 99 % от покупко-продажбите в света. Самата договорка е по английскто право и съотвтно ние съблюдаваме няколко регламентации – част от финансирането е от личен капитал, а друга част посредством банков “, сподели той.

Собственият капитал варира сред 20 – 30 %, като зависи от това какво преценят банките като свое присъединяване. Самото финансиране няма да се случи на равнище ЧЕЗ България, а на равнището на CEZ Group. Активите на придобиваните сдружения няма да служат за поръчителство, защото това е категорично неразрешено от българското законодателство, напомни Захариев.

Самата конструкция „ Инерком “ счита да употребява личен капитал и в случай че се наложи да изиска заем с поръчителство на актвите на „ Инерком “, а не на ЧЕЗ и с този заем ще се заплати договорката за ЧЕЗ, сподели още Захариев. Той изясни, че сега се водят диалози с интернационалните банки за обезпечаване на финансирането по договорката. " Инерком " ще обезпечи личния капитал в договорката посредством парични средства, насъбрани през годините и със заем, обезпечен с бъдещи парични потоци и активите на компанията, разясни още финансовият съветник.