Влиянието на цветовете върху човешкия характер
Червеният цвят е обвързван с правилото на Любовта.
Той доставя индивида най-вече със сурова, неорганизирана сила.
Въздействието на аления цвят от цъфтящи цветя, кристали, багри в ситуацията, цветове на облеклата и прочие би трябвало да се употребява за подсилване на жизнеността и при лечение на анемия.
Употребен обаче прекомерно, той разсънва в индивида най-низшите пристрастености, прави го раздразним, невъздържан и хаотичен, експлозивен, заядлив и хулиган.
Оранжевият или слънчевият цвят, използван умерено, прави индивида независим и самонадеян, индивидуалист, автентичен, систематичен, избран, непрекъснат, прецизен, трудолюбив, плодороден и постоянно
стремящ се към творчество. Когато организмът е лишен от силите на този цвят, липсват тези качества.
Чрезмерното струпване на сили от оранжевия цвят поражда следните негативни качества: пренебрежителност, горделивост, равнодушие, студенина; липса на характерност, на неизменност, на креативен блян и самородност и загуба на религия в разумността.
Жълтият цвят е обвързван с правилото на Мъдростта.
Следователно, когато силите на жълтия цвят са умерени в човешкия организъм, това прави основния мозък и човешкия разум дейни, работоспособни, плодовити, дава положително здраве и равновесие на силите в нервно-мозъчната система.
В този случай човек се интересува от просвета и може да има триумф в коя и да е нейна област.
Ако въздействието на жълтия цвят в индивида е чрезмерно, централната нервна система е в напрежение, човек е припрян, прибързан и упорит, мозъкът му е накривен към негативното и дребнавото в живота.
Липсата на сили от жълтия цвят дава изнемощялост на нервната система и в резултат на това – по-голямо или по-малко изтощение за умствена активност и равнодушие към науката.
Яснозеленият цвят има отношение към Надеждата.
Когато неговите сили в организма са умерени, човек се усеща жизнеспособен, постоянно е окуражен, витален и устойчив; има мощна воля и изпълнителни способности; сръчен, умел и удобен е и има триумф в материалните работи.
Прекаленото струпване на сили от зеления цвят дава лакомия, неучтивост, нарцисизъм и сребролюбие. Когато в индивида липсват силите на зеления цвят, той губи вяра, елементарно се обезсърчава, волята му отслабва, обърква
материалните си работи.
Ясносиният цвят се свързва с правилото на Истината и със свободата.
Умереното въздействие на ясносиния цвят в индивида го прави истинолюбив, набожен, здравомислещ, мечтател, доблестен, търпелив, самостоятелен, обективен, свободомислещ, спокоен, добре ситуиран, удовлетворен, признателен, радостен, доброжелателен, добродетелен, застъпнически, несметен.
Прекаленото въздействие на ясносиния цвят прави индивида пустославен, празнословец, демонстративен, блажен, жаден за почести, популярност, удоволствия и развлечения, леден, апатичен, неискрено благосклонен.
Слабото въздействие на ясносиния цвят демонстрира загуба на Любов към Истината и свободата, загуба на достойнство, сериозност, правдивост и т. н.
Тъмносиният цвят е обвързван с Добродетелта, която е основа за развиването на всички способности и качества.
Умереното, хармонично въздействие на тъмносиния цвят дава на индивида блян към добротворство; прави го спокоен, мирен, гальовен, общителен, миролюбив, отстъпчив, приспособяващ се, с добра обхода, с обич към реда, чистотата, честността, нравствеността, хармонията и красотата; прави го отзивчив, разговорлив, влюбчив, съчувствен и доброжелателен.
Когато силите на тъмносиния цвят доминират, тогава се получава несъразмерна активност на възприятията, претрупаност в чувствените преживявания, разхайтеност, лековерие, несериозност, липса на схващане за отговорност и дълг, преситеност, досада, изтощеност, въобще – неразграничаване на Доброто от злото.
Недостатъчното въздействие на тъмносиния цвят прави индивида мръсен, непорядъчен, лишен от естетичност, благост и вежливост, неприветлив, неприветлив и несъстрадателен.
Виолетовият цвят е обвързван с Правдата.
Когато неговото въздействие е умерено и хармонично, човек е самоуверен, съдбоносен, смел, справедлив; има обич към публичния ред, към публичната активност, към съблюдаване на законите; прави го доста автентичен, деятелен, прозорлив, подсъзнателен, прозрителен в полето на Истината, талантлив, прометеевски добродетелен.
Когато въздействието на виолетовия цвят е чрезмерно, това подготвя индивида към самовластие, принуждение, към загуба на публични влечения, към дребнавост, фанатизъм, безчувственост, безчовечност, тираничност и ненавист.
Слабото въздействие на виолетовия цвят прави индивида мекушав, безпринципен, неустановен, непредприемчив, нерешителен, колеблив, апатичен към живота на околната среда.
Влиянието на черния цвят се демонстрира в индивида тогава, когато в него отслабне въздействието на аления, жълтия и ясносиния цвят, т. е. когато той направи редица нарушавания по отношение на правилата на Любовта (червения цвят), на Мъдростта (жълтия цвят) и на Истината (синия цвят).
В този случай човек се лишава от жизнедателните сили на аления, от светлината на жълтия и от благословението на ясносиния цвят.
Черният цвят е резултат от устрема на индивида да скрие своите неточности.
Иван Антонов, „ Астрология – просвета за звездите “
