Най-рядката риба в света се завръща
Червената риба Thymichthys politus е позната единствено от две дребни рифови петна край крайбрежията на Тасмания, за които се счита, че са дом на към 100 възрастни екземпляра. Деградацията на местообитанията и изменението на климата заплашват типа с изгубване.
Това е вторият път, в който алените риби сe развъждат сполучливо в плен, и дава началото на ново потомство, което съставлява 1/4 от дивата им популация. Майките се грижат за яйцата си, до момента в който те се излюпят след към 50 дни.
Целта? Да се пуснат тези бебета в природата и да се укрепи популацията им. Преди обаче да могат да плуват в огромната вода, те би трябвало да завършат учебно заведение за рибки.
„ Училището за рибки е самодейност, финансирана от нашите поддръжници от Фондацията за най-застрашените типове в Австралия, и има за цел да развие „ улични “ умения у рибките, които са отглеждани в плен “, споделят специалистите от Университета на Тасмания доктор Джемина Стюарт-Смит и доктор Андрю Тротър.
„ Това включва въвеждането на по-сложни местообитания, други типове и условия, с които те евентуално ще се сблъскат в природата. Всъщност това е интервал на адаптация, който дава опция на рибите да научат естествено държание, като да вземем за пример намиране на храна, търсене на леговище, взаимоотношение с други типове и насочване в морето. Целта е да се усилят възможностите им за оцеляване след стартирането. “
Дори да се стигне до стадия с хайвера, това е комплицирана задача за екипа, защото към момента има доста неща, които не знаем за най-рядката риба в света. Например, едвам неотдавна научихме по какъв начин да разграничаваме мъжките и женските екземпляри, което – както можете да си визиите – е потребно да се знае, когато се опитваме да сдвоим вероятни сътрудници. Също по този начин не е ясно какви тъкмо признаци от околната среда употребяват тези риби, с цел да схванат по кое време е размножителният интервал, само че все пак екипът е станал очевидец на две сполучливи размножавания в плен.
Трудностите не свършват и след излюпването на дребните. Когато се появят като изцяло завършени 10-милиметрови рибки, храненето и грижите за тях са предизвикателство сами по себе си.
С общителното подпомагане на Тайсън Бесел
По думите на Стюарт-Смит и Тротър те имат и страхотни характери: „ Те са чудати дребни същества, които наподобява са много обществени – постоянно се срещат дружно в дивата природа. Освен това те ловуват от засада, т.е. „ седят и чакат “ на морското дъно, тъй че прекарват по-голямата част от времето си в неподвижно положение. Но също по този начин употребяват плавници за връзка, която постоянно е ориентирана към нас, хората, макар че не разбираме какво се пробват да ни кажат! “
Възстановяването на типа няма да е елементарно, защото в случай че не се възвърне морското му местообитание, от което се нуждаят, с цел да се развъждат, типът ще остане уязвим. Въпреки това, увеличението на дивата популация с новобранци от програмата е стъпка към връщането на алената морска риба от ръба на пропастта.
„ Червените риби съставляват част от естествената екосистема и са ендемични за Тасмания “, заключават Стюарт-Смит и Тротър, „ тъй че загубата им би означавала загуба на част от нашите неповторими естествени полезности и биоразнообразие. “
