Горещите точки в Бюджет 2026: КНСБ иска облагане на свръхпечалбите на банки и хазарт
" Червената линия, от която няма да отстъпим е минималната работна заплата, защото тя е настоящо законодателство и има разпореждане на Министерски съвет. Обществото чака увеличение на минималната работна заплата ". Това съобщи в изявление за News.bg икономистът от КНСБ и преподавател в Катедра " Икономикс " в УНСС Любослав Костов.
По думите му идната алена линия на синдикатите е, че би трябвало да има политика по приходите отвън минималната работна заплата от 10%.
" Ако в частния бранш растежът на заплатата е 12-13%, то публичният надали ще може да си разреши толкоз поради огромния недостиг, само че там, където не са взели растеж, да има нарастване на заплатите, пък тези, които са взели растеж на приходите си, колкото е допустимо и в случай че е допустимо. Политиката по приходите, минималната работна заплата, да се резервира швейцарското предписание и растежът на пенсиите, оптималният застрахователен приход да пораства и като цяло може, в случай че не стигат пари, да се намерения за някой спомагателни налози, в това число облагане на свръхпечалбите на банковия и хазартния бранш ", предложи Любослав Костов.
Според него Данък добавена стойност в Бюджет 2026 не би трябвало да се пипа и да си остане на сегашните равнища. " Първият бюджет в еврозоната, би трябвало да носи непоклатимост и политически ангажимент за оптимално доста като публични групи. Най-голямата социална група са работещите, които са гръбнакът и създават Брутния вътрешен артикул на страната ", акцентира икономистът.
На въпрос, в случай че не се изпълнят настояванията за по-високи заплати на младите лекари в държавния бюджет, това ще породи ли нова вълна от митинги, Костов съобщи, че всички, които не взеха заплати през 2025 година, като се изключат растежите на заплатите в Министерство на вътрешните работи, Министерство на защитата и учителите, нито един от другите браншове не взе нарастване на заплатите.
" За учителите също би трябвало още финансиране, тъй като частният бранш движи заплатите с 12% нагоре. Една политика от 10-12% за всички би била рационална, уравновесена и би коствала по-малко, в сравнение с нарастването на заплатите единствено в два държавни бранша ", уточни икономистът.
Той открои, че би трябвало финансира и повече пари за публичните медии, опазването на здравето, земеделието, второстепенните разпоредители в Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието, както и пари в градския превоз и БДЖ. " Това са тези, които би трябвало да бъдат изведени пред скоби в Бюджет 2026 ", добави Любослав Костов.
Икономистът в резюме разяснява и мониторинга, който прави КНСБ на комерсиалните обекти. Синдикатите са създали и три съществени извода:
Първият извод е, че има разлика сред цените на едро и цените на дребно, които синдикатите следят. Разликата в цените сред цените на дребно и едро е от 30 до 90%.
Вторият извод е, че има разлика от 1 до 10% сред дребните и огромните търговски вериги.
Третият извод е, че има огромно разминаване в цената на храната сред районите в страната.
По думите му идната алена линия на синдикатите е, че би трябвало да има политика по приходите отвън минималната работна заплата от 10%.
" Ако в частния бранш растежът на заплатата е 12-13%, то публичният надали ще може да си разреши толкоз поради огромния недостиг, само че там, където не са взели растеж, да има нарастване на заплатите, пък тези, които са взели растеж на приходите си, колкото е допустимо и в случай че е допустимо. Политиката по приходите, минималната работна заплата, да се резервира швейцарското предписание и растежът на пенсиите, оптималният застрахователен приход да пораства и като цяло може, в случай че не стигат пари, да се намерения за някой спомагателни налози, в това число облагане на свръхпечалбите на банковия и хазартния бранш ", предложи Любослав Костов.
Според него Данък добавена стойност в Бюджет 2026 не би трябвало да се пипа и да си остане на сегашните равнища. " Първият бюджет в еврозоната, би трябвало да носи непоклатимост и политически ангажимент за оптимално доста като публични групи. Най-голямата социална група са работещите, които са гръбнакът и създават Брутния вътрешен артикул на страната ", акцентира икономистът.
На въпрос, в случай че не се изпълнят настояванията за по-високи заплати на младите лекари в държавния бюджет, това ще породи ли нова вълна от митинги, Костов съобщи, че всички, които не взеха заплати през 2025 година, като се изключат растежите на заплатите в Министерство на вътрешните работи, Министерство на защитата и учителите, нито един от другите браншове не взе нарастване на заплатите.
" За учителите също би трябвало още финансиране, тъй като частният бранш движи заплатите с 12% нагоре. Една политика от 10-12% за всички би била рационална, уравновесена и би коствала по-малко, в сравнение с нарастването на заплатите единствено в два държавни бранша ", уточни икономистът.
Той открои, че би трябвало финансира и повече пари за публичните медии, опазването на здравето, земеделието, второстепенните разпоредители в Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието, както и пари в градския превоз и БДЖ. " Това са тези, които би трябвало да бъдат изведени пред скоби в Бюджет 2026 ", добави Любослав Костов.
Икономистът в резюме разяснява и мониторинга, който прави КНСБ на комерсиалните обекти. Синдикатите са създали и три съществени извода:
Първият извод е, че има разлика сред цените на едро и цените на дребно, които синдикатите следят. Разликата в цените сред цените на дребно и едро е от 30 до 90%.
Вторият извод е, че има разлика от 1 до 10% сред дребните и огромните търговски вериги.
Третият извод е, че има огромно разминаване в цената на храната сред районите в страната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ