Червен светофар на столичен булевард. Стоя си аз в колата

Червен светофар на столичен бул.. Стоя си аз в колата добродушно, слушайки музика, очаквайки да продължа напред по пътя си. Изведнъж нещо облива предното стъкло. Дали стартира да вали? Та нали допреди малко нямаше даже и едно облаче в небето? А и от кой момент дъждът е пяна с аромат на на ниска цена сапун? Докато се усетя, едно младо момче сапунисва старателно предното стъкло на колата. " Уффф, отново ли, та нали стъклото ми е чисто. " – споделям си. Поклащам пръст в символ на противоречие и си мисля " Не на мене тия. От мен пари няма да вземеш! ". Момчето ме вижда. Усмихва се лукаво и продължава да сапунисва стъклото. Старае се. Бърз е. Движението е отработвано хиляди пъти. Само 20 секунди по-късно стъклото ми свети и мирише на лавандула, а момчето към този момент е до прозореца ми със свита в шепа ръка. Очаква заплащане за труда, който е положил, и вероятно си мисли: " Айде, бате, имаш пари. Дай малко и на мен. "

 Правя недоволна физиономия и му давам един лев. Вътрешно се обосновавам, че момчето е доста добър маркетолог – продава ти нещо, от което нямаш потребност, дава ти го, преди да платиш, и предизвика в теб възприятието, че си му длъжен. Цената – една-две монети от тези, които седят в държачката за кафе. Давам един лев с лека принуда. Чувствам се заставен и някак си ми е мъчно да му откажа. Секунда по-късно зеленото светва и би трябвало да продължа напред с един лев по-малко, по-чисто стъкло и един загнезден въпрос в главата... Няколкостотин метра по-надолу по пътя към момента се запитвам за какво ми бе толкоз мъчно да му кажа " НЕ, няма да ти дам пари! ", когато не съм изискал нищо? Може би се опасявам, че ще си намерения, че съм следващият гъз, който се вози в скъпо возило, само че се стиска за един лев? Може би не желая да ме " нахрани " с цветущи прилагателни? Или пък просто не съм добър в казването на думата НЕ?

 Не ми би трябвало доста време и дълбока мисъл, с цел да стигна до отговора. Да отказваш постоянно е умеене, присъщо на малко на брой! Повечето от нас са цялостни дилетанти в отказването и казването на думата НЕ. И по този начин в съвсем всеки аспект на живота си. Не можем да откажем на шефа за новите отговорности, които той е планувал за нас, макар че това ще увеличи напрежението и ще намали качеството на работата ни, а оттова - и облагите на компанията. Не можем да откажем на някой остарял другар да се забележим " за по кафе ", макар че знаем, че час и нещо ще си приказваме празни приказки и че най-вероятно ще има хейт и недоволство. Не желаеме да изглеждаме груби... а и по-лесно е да му кажем " Да несъмнено! Къде и в какъв брой? " Не можем да откажем на нов огромен клиент, който чука на нашата врата и споделя " Млъкни и ми вземи парите! ", макар че просто не можем да поемем повече работа. Нямаме нужното време и запаси, с цел да създадем максимума.

 Това ни аматьорство ни коства ужасно доста. Коства ни един по-богат, по-спокоен и по-балансиран живот, изпълнен с доста задоволство. Всяко едно решение, което взимаме в нашия живот, има своя опция. Казвайки НЕ на светофарния чистач, аз бих имал с един лев повече. Един лев, който бих могъл да даря като СМС за някоя добра идея, един лев, с който да си купя електронна книга в Амазон. Един лев, който да похарча за себе си или да спестя. Във всеки един миг ние имаме правото на избор. Във всеки миг от нашия живот имаме правото да вземем решение по-един или различен метод. Твърдо ДА или НЕ, безмълвно единодушие или противоречие. И до какво води взимането нa решение? До ликвидиране. До убийството на друга опция. Коренът на британската дума за " вземам решение " (decide) – " cid " безусловно преведен значи " умъртвявам ".

 Всеки един миг е цялост от решенията, които сме взели. Решения с кого да споделим времето, което имаме разполагаем. Решения за кого да работим, за какъв брой пари, в каква бизнес сфера, какви книги да четем и от кое място ще се осведомяваме. Решения, които сами избираме. Решения, които трансформират посоката на нашия живот. Огромният проблем в обществото, в което живеем през днешния ден, е, че решенията, които би трябвало да взимаме, са доста, доста повече в сравнение с преди 20 години:

– да си виждам телефона или да си приказвам с непознати?
– да си виждам телефона или да дам цялото си внимание на индивида насреща?
– Skype, FaceTime, Email или среща онлайн?
– Ebook или хартиен вид?
– dnes.bg, offnews, 24 часа?
– телевизия, Интернет или списания?
– протеинова диета, високо мазнинна или високо въглехидратна?
– кросфит, плуване, фитнес, бягане или колоездене?...

 Можем ли да кажем ДА на всичко това по едно и също време и да не се побъркаме? За да ви оказа помощ да си отговорите на този въпрос, дано за момент си представим, че мозъкът ни е като една стая, претъпкана с всевъзможни неща, които сами сме носили в продължение на дълго време:

– облекла и движимости, които не носим и използваме от дъжд на вятър (пълни гардероби);
- безсмислени срещи с хора, които не ни зареждат и не ни вършат по-добри. Хора, с които водим безсмислени диалози за политика, които свършват с " не е добре работата, ще се махам от България, тъй като по този начин е най-лесно и бързо " ;
– безсмислени другарства във Фейсбук досега, в който не познаваш множеството от хората;
– недобри бизнес планове, които носят всичко друго, само че не и персонална удовлетвореност;
– клиенти, които не харесваме и куп други сходни.

 Когато нашата стая е претъпкана, не можем да забележим къде са прозорците. Не можем да забележим какъв е светът отвън нея. Тогава започваме да усещаме, че животът не е задоволително добър. Чувстваме се лутащи, изгубени, неудовлетворени. С две думи – усещаме се нещастни. Парадоксът е, че колкото повече ненужни неща имаме в живота си, толкоз повече неща ни липсват. А това, което най-вече ни липсва, е пространство. Пространство, което да ни помогне да забележим стаята си по различен метод. Пространство, в което да забележим прозореца в стаята и невероятната панорама, която той ни открива. Пространство, в което да забележим къде тъкмо е вратата за излаз към живота, за който мечтаем. Колкото повече пространство имаме в нашия разум, толкоз повече място има за прелестните неща в живота.

Как да си осигурим пространство в две стъпки:

1. Елиминирайте.

 За да позволим на нещо грандиозно да влезе в живота ни, би трябвало да му създадем място. Трябва да разчистим. Хората и дейностите, които не са от първостепенна значимост за качеството на вашия живот, са първото нещо, върху което би трябвало да работим всеки ден:

– малко другари, само че качествени. Такива, с които забравяш за времето и които те вършат по-добър човек;
– малко клиенти или бизнес, само че с огромен потенциал;
– малко диалози, само че дълбоки и весели;
– малко облекла, само че качествени;
– малко храна, само че качествена;
– малко думи, само че на място;
– малко дейности, само че когато би трябвало.

 В началото ще ви е мъчно да изоставите това, с което толкоз дълго сте живяли – другари, гаджета, работа, привички, мисли, вярвания в своите благоприятни условия и тези на хората към вас. Ще ви се коства, че това е част от вас, която би трябвало да загърбите. Но знайте, че с цел да станем по-добра версия на себе си, ние наложително би трябвало да " убиваме " с решения старите версии на себе си. Старата версия, която си губи времето си във Фейсбук, вместо да сътвори нещо, което оказва помощ на хиляди хора. Старата версия, която желае да се вижда с доста хора, тъй като я е боязън да остане сама със себе си и да се изправи против проблемите, които сама е донесла. Старата версия, която я е боязън да се промени, тъй като не е сигурна какво тъкмо ще се случи, в случай че го направи.

 Когато решим да понижим количеството и разчистим своята стая от ненужното в нея, качеството ни на живот се покачва съвсем мигновено. Изведнъж стаята ни се коства по-голяма, по-красива. Изведнъж виждаме прозореца, прелестната панорама, която той разкрива, както и вратата, която води до нея.

2. Научете се да казвате най-могъщата дума на света по-често.

 Веднъж, откакто сме изчистили стаята от ненужното, би трябвало да изградим нов табиет, който ще ни оказва помощ да я държим чиста, спретната и просторна. Всеки ден някоя нова опция ще звъни на вратата ни и ще ни убеждава да я пуснем в нашата стая. Възможност, от която в действителност нямаме особена потребност. Чистене на предното стъкло, втори бизнес за повече пари, среща с някой остарял другар, на която ще си говорите празни приказки, още облекла, нова по-скъпа кола и така нататък

Кажете НЕ на всичко това, което не прави живота ви по-смислен.

 Това, което има значение, е, че когато пристигна някой или нещо в живота ни, което е в действителност значимо за нас в този момент, ние няма да имаме място къде да го сложим. Няма да имаме пространство, тъй като ни е било боязън да кажем НЕ и да премахнем нещо или някой или пък сме сантиментални към това, което е било потребно и прелестно за нас в предишното, само че към този момент не е. Парадоксът тук е, че качеството на нашия живот е директно обвързвано с умеенето ни да споделяме НЕ по-често.

Казах НЕ на доста високоплатена работа за петролна компания и основах ZapoMedia. Сега вършим маркетинг на международно равнище с някои от най-хубавите бизнесмени в Съединени американски щати, Канада и България.

Казах НЕ на 60-часова работна седмица за закрепена заплата и в този момент имам свободата да реша дали да отида да карам сноуборд в сряда заран, да върша нашите клиенти по-успешни, или да пиша тази публикация.

Казах НЕ на неприятните хранителни привички и отслабнах с 20 кг, с цел да вляза в най-хубавата си физическа форма.

Казах НЕ на Телевизията преди 4 години и от този момент прочетох над 200 книги.

Казах НЕ на някои остарели другари, с цел да имам повече време, което да извозвам с хора, които ме въодушевяват. Хора, от които изучавам доста и които са по-успели и щастливи от мен.

 Преди години не можех да споделям НЕ, само че с времето ставам все по-добър. На финансовите пазари има една сентенция:  " Да нямаш позиция също е позиция. " Дори когато не споделяме НЕ, а премълчаваме, ние в действителност вършим избор. Избор нещата да останат такива, каквито са. Ако откакто прочетете тази публикация, вие не кажете НЕ на непотребното и не освободите пространство за най-хубавото в живота си, то вие косвено се съгласявате животът ви да продължи подобен, какъвто е в този момент. Избере в този момент три неща, от които ще се освободите още през днешния ден. Три неща на които ще кажете НЕ. Три неща, които не са от първостепенна значимост за вас и бъдещото ви АЗ. Всеки миг ние вършим избори. Избори, които дефинират посоката и качеството на нашия живот. Избори, които дефинират какви ще бъдем на следващия ден.

 Благодаря ви, че през днешния ден избрахте да прочетете това! А в този момент е време да изберете на какво да кажете НЕ в живота си, с цел да имате по-добро на следващия ден.

Инфо: www.gnezdoto.net