Черноморските страни от ЕС, сред които България и Румъния, имат

Черноморските страни от Европейски Съюз, измежду които България и Румъния, имат всички предпоставки сами да слагат на дневен ред основните тематики за сигурността, икономическото развиване, климатичните политики и опазването на околната среда в района, без да разчитат само на начинания от Брюксел. Това акцентира във Варна специалистът по климатична и енергийна политика Юлиян Попов по време на конференция " От Констанца до Варна ", отдадена на стратегическия метод на Европейски Съюз към Черноморския район. Тя се организира в Икономически университет – Варна.

По думите му новата европейска визия за Черно море е знак, че както европейските институции, по този начин и страните от района стартират да осъзнават смисъла на този геополитически и стопански кулоар. Макар тактиката да е добре завършена концептуално, тя към момента не е подкрепена с съответни финансови механизми и наложителни задължения, което към този момент поражда рецензии. Според Попов точно това оставя пространство черноморските страни сами да бъдат по-активни и да търсят общи решения.

Като една от значимите благоприятни условия той уточни развиването на офшорната вятърна енергетика. Според него Черноморският район разполага със сериозен капацитет, а вятърната сила може сполучливо да добавя производството от слънчеви мощности. Особено огромни благоприятни условия в това отношение имат Украйна и Молдова. За да се осъществя сходна промяна обаче, ще са нужни политическа поредност, рационализация на електропреносната инфраструктура и по-добра административна подготовка.

Попов подчертава и върху екологичните проблеми в Черно море, което съгласно него е измежду моретата, затоплящи се най-бързо в света. Той предизвести, че това основава риск за морските екосистеми и биоразнообразието. По думите му характерната конструкция на морето, разграничено от леден пласт сред живите и мъртвите води, към този момент демонстрира признаци на нарушение, което постанова съществени научни проучвания.

Като спомагателен проблем беше посочено и неконтролираното тралене, което заплашва подводното археологическо завещание в района.

„ Разполагаме с готови учени, само че е належащо доста по-добро съгласуване на научните старания и насърчаване на научна дипломация, тъй като знанието за Черно море има значение както за стопанската система, по този начин и за сигурността “, съобщи Попов.