Черноморската банка дава 22 млн. евро за подкрепа на малките и средните предприятия |
Черноморската банка за търговия и развиване (ЧБТР) отпусна 22 млн. евро за взаимна стратегия с Националния гаранционен фонд за помощ за дребните и междинните предприятия. Това съобщи Ивайло Московски, вицепрезидент " Операции " в ЧБТР, по време на конференция за представянето на тактиката на банката за интервала 2021-2030 година
Ръководството на ЧБТР е одобрило отпущането на средствата и следва окончателното завършване на програмата, добави Московски.
Дейността на банката в България
" Дейността на ЧБТР в България се усили доста през последните три години ", коментира Весела Маргаритова, старши банкер на ЧБТР за индустрията, превоза и туризма.
Към юли тази година банката е одобрила 15 интервенции на обща стойност от 418 милиарда евро, което ни слага на четвърто място измежду 11-те страни членки. Подписаните контракти са 14 на обща стойност 395 млн. евро, като по тях са отпуснати 254 млн. евро. Впечатление прави, че към същия интервал през 2018 година отпуснатите средства са били към 96 млн. евро.
Въпреки положителната позиция на страната в банката по отношение на планове и отпуснати средства, България има един главен проблем - неналичието на уравновесено портфолио от подкрепени планове. Ивайло Московски разяснява този проблем от позиция на участието ни в Европейски Съюз и неналичието на еластичност при избрани планове, най-често инфраструктурни, които най-често се финансират от европейски финансови институции.
По време на конференцията стана ясно още, че ЧБРТ е направила опит да започва взаимни стратегии с ББР. От българската институция обаче не са показали интерес към приемането на в допълнение финансиране по общи планове с Черноморската банка за търговия и развиване.
Сред най-големите стратегии на ЧБРТ в страната са договорката с " Еврохолд " и концесията на Летище " София ".
По плана за Летище " София " банката ще отпусне към 55 млн. евро, макар че в началото е била утвърдена доста по-висока сума, уточни Маргаритова. Причината е включването на други огромни финансови институции. Тя разяснява още, че досега са отпуснати към 50 млн. евро.
Друг план на банката в страната е построяването на първия хотел " Marriott ". Проектът е на стойност 32 млн. евро, от които са усвоени към 6 млн. евро.
Мисията и цели на ЧБТР
В Черноморската банка за търговия и развиване членуват 11 страни от района - Армения, Албания, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна. България е от така наречен " междинни акционери ", дружно с Румъния и Гърция - с по 13,5%. Сред огромните са Турция, Гърция и Русия с по 16,5%. (Бел.ред. - портфолиото на страната подхожда на акционното ѝ присъединяване.)
Капиталът на банката е 3,45 милиарда евро. За 2020 година чистата облага възлиза на 14,2 млн. евро.
Основната цел на Черноморската банка за търговия и развиване е да насърчи икономическото развиване на страните членки посредством финансиране на планове на частни и държавни компании в разнообразни браншове. Банката дава корпоративно, планово и комерсиално финансиране, като включително влиза и финансирането на компании, занимаващи се с импорт и експорт. Целта е да бъде поощрен стокообменът сред страните членки.
ЧБТР издава и банкови гаранции. Кредитният рейтинг на банката е по-висок от този на опериращите в страната ( " А2 " - Stabile от Moody`s и " A- " Positive от Standard&Poors), което значи, че ЧБТР е една от най-високооценените институции в черноморския район.
Основен приоритет на банката е увеличението на капитала с 250 млн. евро. Окончателното решение за това дали нарастването ще пристигна от средства от страните членки ще стане ясно през септември.
Към момента банката цели да се разшири. Водят се договаряния за участие със Сърбия и Северна Македония. Основният проблем пред Белград и Скопие обаче са високите депозити към банката.
Заемите
Заемите, които отпуска банката, могат да доближат до 83 млн. евро (ако планът е обществен и има някаква държавна гаранция, сумата може да е доста по-висока), като минимумът е 10 млн. евро (по правилник минимумът е 5 млн. евро, само че по-скоро се финансират планове над 10 млн. евро). Максималното присъединяване на ЧБТР за корпоративни заеми е сред 80 и 100%, а за вложения " на зелено " - до 35%. Лихвеният % е с надбавка над EURIBOR или LIBOR, като най-често като валути се употребяват еврото или щатските долари. Срокът на заема е от 7 до 12 години, с гратисен интервал от 2 години. Погасяването става или на 6 месеца, или на три.
Зелена тактика
Банката промени своята дълготрайна политика при започване на годината с приемането на Стратегията за климатичните проблеми.Така ЧБТР измести и фокуса си от инфраструктурните планове към зелените " вложения ". В тактиката е заложено още, че с приоритет ще се финансират планове, които подтикват ограничението на въглеродни излъчвания и стимулирането на зелената сила.
Проблемите
Едно от главните провокации пред банката е стремежът към финансиране на разнообразни планове и респективно - основаването на уравновесено портфолио.
Тук обаче се появява и казусът с другите потребности на другите страни, който довежда и до финансирането на сходни планове. Така да вземем за пример страните в Европейски Съюз като България, Румъния и Гърция нямат потребност от финансиране на инфраструктурни планове, което обаче не е по този начин за по-малките страни като Армения, Молдова и Азербайджан.
Друг проблем е неналичието на взаимни планове от районна значимост за страните членки на банката. Причината са двудържавните политически връзки, които пречат на взаимната работа. (Например Русия и Украйна, Армения и Азербайджан, Армения и Турция.)
В този смисъл " районният аспект работи по-скоро за частни компании, които и вземат участие по-активно ", заключи Московски. Според него би трябвало да се вземе политическо решение да не се пречи на планове от районна значимост. Към момента обаче това е труднопостижимо.
Той посочи и още един проблем на банката - мъчно ѝ е да се конкурира с локалните търговски банки, макар че лихвите не са доста по-различни. В устава на ЧБТР попада и правилото банката да не се конкурира с локалните банки.
Ръководството на ЧБТР е одобрило отпущането на средствата и следва окончателното завършване на програмата, добави Московски.
Дейността на банката в България
" Дейността на ЧБТР в България се усили доста през последните три години ", коментира Весела Маргаритова, старши банкер на ЧБТР за индустрията, превоза и туризма.
Към юли тази година банката е одобрила 15 интервенции на обща стойност от 418 милиарда евро, което ни слага на четвърто място измежду 11-те страни членки. Подписаните контракти са 14 на обща стойност 395 млн. евро, като по тях са отпуснати 254 млн. евро. Впечатление прави, че към същия интервал през 2018 година отпуснатите средства са били към 96 млн. евро.
Въпреки положителната позиция на страната в банката по отношение на планове и отпуснати средства, България има един главен проблем - неналичието на уравновесено портфолио от подкрепени планове. Ивайло Московски разяснява този проблем от позиция на участието ни в Европейски Съюз и неналичието на еластичност при избрани планове, най-често инфраструктурни, които най-често се финансират от европейски финансови институции.
По време на конференцията стана ясно още, че ЧБРТ е направила опит да започва взаимни стратегии с ББР. От българската институция обаче не са показали интерес към приемането на в допълнение финансиране по общи планове с Черноморската банка за търговия и развиване.
Сред най-големите стратегии на ЧБРТ в страната са договорката с " Еврохолд " и концесията на Летище " София ".
По плана за Летище " София " банката ще отпусне към 55 млн. евро, макар че в началото е била утвърдена доста по-висока сума, уточни Маргаритова. Причината е включването на други огромни финансови институции. Тя разяснява още, че досега са отпуснати към 50 млн. евро.
Друг план на банката в страната е построяването на първия хотел " Marriott ". Проектът е на стойност 32 млн. евро, от които са усвоени към 6 млн. евро.
Мисията и цели на ЧБТР
В Черноморската банка за търговия и развиване членуват 11 страни от района - Армения, Албания, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна. България е от така наречен " междинни акционери ", дружно с Румъния и Гърция - с по 13,5%. Сред огромните са Турция, Гърция и Русия с по 16,5%. (Бел.ред. - портфолиото на страната подхожда на акционното ѝ присъединяване.)
Капиталът на банката е 3,45 милиарда евро. За 2020 година чистата облага възлиза на 14,2 млн. евро.
Основната цел на Черноморската банка за търговия и развиване е да насърчи икономическото развиване на страните членки посредством финансиране на планове на частни и държавни компании в разнообразни браншове. Банката дава корпоративно, планово и комерсиално финансиране, като включително влиза и финансирането на компании, занимаващи се с импорт и експорт. Целта е да бъде поощрен стокообменът сред страните членки.
ЧБТР издава и банкови гаранции. Кредитният рейтинг на банката е по-висок от този на опериращите в страната ( " А2 " - Stabile от Moody`s и " A- " Positive от Standard&Poors), което значи, че ЧБТР е една от най-високооценените институции в черноморския район.
Основен приоритет на банката е увеличението на капитала с 250 млн. евро. Окончателното решение за това дали нарастването ще пристигна от средства от страните членки ще стане ясно през септември.
Към момента банката цели да се разшири. Водят се договаряния за участие със Сърбия и Северна Македония. Основният проблем пред Белград и Скопие обаче са високите депозити към банката.
Заемите
Заемите, които отпуска банката, могат да доближат до 83 млн. евро (ако планът е обществен и има някаква държавна гаранция, сумата може да е доста по-висока), като минимумът е 10 млн. евро (по правилник минимумът е 5 млн. евро, само че по-скоро се финансират планове над 10 млн. евро). Максималното присъединяване на ЧБТР за корпоративни заеми е сред 80 и 100%, а за вложения " на зелено " - до 35%. Лихвеният % е с надбавка над EURIBOR или LIBOR, като най-често като валути се употребяват еврото или щатските долари. Срокът на заема е от 7 до 12 години, с гратисен интервал от 2 години. Погасяването става или на 6 месеца, или на три.
Зелена тактика
Банката промени своята дълготрайна политика при започване на годината с приемането на Стратегията за климатичните проблеми.Така ЧБТР измести и фокуса си от инфраструктурните планове към зелените " вложения ". В тактиката е заложено още, че с приоритет ще се финансират планове, които подтикват ограничението на въглеродни излъчвания и стимулирането на зелената сила.
Проблемите
Едно от главните провокации пред банката е стремежът към финансиране на разнообразни планове и респективно - основаването на уравновесено портфолио.
Тук обаче се появява и казусът с другите потребности на другите страни, който довежда и до финансирането на сходни планове. Така да вземем за пример страните в Европейски Съюз като България, Румъния и Гърция нямат потребност от финансиране на инфраструктурни планове, което обаче не е по този начин за по-малките страни като Армения, Молдова и Азербайджан.
Друг проблем е неналичието на взаимни планове от районна значимост за страните членки на банката. Причината са двудържавните политически връзки, които пречат на взаимната работа. (Например Русия и Украйна, Армения и Азербайджан, Армения и Турция.)
В този смисъл " районният аспект работи по-скоро за частни компании, които и вземат участие по-активно ", заключи Московски. Според него би трябвало да се вземе политическо решение да не се пречи на планове от районна значимост. Към момента обаче това е труднопостижимо.
Той посочи и още един проблем на банката - мъчно ѝ е да се конкурира с локалните търговски банки, макар че лихвите не са доста по-различни. В устава на ЧБТР попада и правилото банката да не се конкурира с локалните банки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ