Богове на смъртта, унищожението, тъмнината и подземния свят в различните култури
Чернобог
Сред всички славянски божества, Чернобог е може би този, от който всички се страхували най-вече. Той е богът на нощта, хаоса, нещастието и зимата, който събира всички несгоди по света. Хората вярвали, че неговата мощност била най-голяма със започването на зимното слънцестоене, когато нощите са най-дълги и понижава, когато пуква пролетта и властта отива в ръцете на Белобог – богът на светлината, положителното и лятото.
Чернобог и Белобог се преглеждат като противоположни божества, въпреки че се вярвало, че светът е основан, с помощта на общите им старания. Макар олицетворяващ тъмнината, Чернобог никога не бил по-малко уважаван от славяните, защото на гибелта, хаоса и нещастието се гледало като нещо, което е част от всекидневието.
Коатликуе
За да разберем по-добре богинята Коатликуе, би трябвало да разгледаме по-обстойно метода, по който ацтеките гледали на света. Те вярвали, че Земята е в своята пета епоха. За да могат ерите да не престават да се сменят напред и дните да минават, Слънцето имало потребност от жертвоприношения. Това е и повода, заради която испанците гледали на ацтеките като на диваци и кръвожадни варвари, почитащи демони.
Според легендата, преди зората на петата епоха Коатликуе била богиня на земята, обитаваща храма на върха на планината Коатепек, когато от небето паднало едно перо. Това довежда до нейното зачеване и раждането на могъщия господ на войната и слънцето – Хуитцилопочтли (Huitzilopochtli).
Чувайки това, дъщерята на Коатликуе – Coyolxauhqui (символизираща Луната) събира 400-те си братя (символизиращи звездите в небето), с цел да убият Коатликуе. За благополучие един от братята се смилява над майка им и я предизвестява за офанзивата. Тогава Хуитцилопочли се ражда изцяло пораснал и с меч в ръка, и убива атакуващите, в това число сестра си като това символизира успеха на Слънцето над Луната и звездите.
Сехмет
Сехмет е египетската богиня на войната и разрушението, която имала лъвска глава. Тя се появява, откакто богът на слънцето Ра бил толкоз неудовлетворен от непокорността и злината на човечеството, че изважда окото си и го хвърля към хората. Окото се трансформира в Сехмет, която в яростта си стартира да убива хора и да пие кръвта им. Когато Ра вижда това, той взема решение, че би трябвало да успокои Сехмет и трансформира р. Нил в примес от бира и плодови сокове – тъй че да наподобява на кръв и примамва Сехмет да пие от нея.
Сехмет се опиянява и заспива. Тогава Ра я трансформира в по-добрата богиня Хатор. Хората били признателни на Ра и организирали фестивали в негова чест, само че трябвало да правят свещени ритуали пред статуята на Сехмет по два пъти на ден всеки ден, с цел да я омилостивят.
Хел
В скандинавската митология Хел е богинята на подземния свят и евентуално името ѝ идва от думата Hell, която значи пъкъл. Викингите вярвали, че тя е пазителка на подземното царство и отговаряла за тези, които умирали от болест или от напреднала възраст. Хел била щерка на Локи и Ангрбода, а братята ѝ са вълкът Фенрир и змията Йормунганд. Половината от тялото на Хел е живо, а другата мъртво. Хората вярвали, че с нейното раждане на света пристигнали и заболяванията.
Мориган
В келтската митология Мориган е богинята на войната, борбите, съперничеството и плодородието. Според някои източници тя е била един господ, а съгласно други Мориган има три лица – нейните сестри богини – Бадб (гарван), Мача (суверенитет) и Неман (ярост).
Вярвало се, че Мориган (сама или със сестрите си) се явявала преди борба и измивала бронята и оръжията на тези, които ще бъдат убити в идното стълкновение. Затова постоянно се свързва с Валкириите, които хвърляли пера към тези, чиито живот скоро щял да завърши. Валкириите пренасяли душите на починалите в идващия свят – Мориган също правела това.
Елрик
Елрик е първото творение на Улген – богът основател, уважаван от тюрските, монголските и хунските нации. Елрик се свързва със основаването на света, само че той е и този, който учи хората нa грехове, а по-късно е одобряван като господ на подземното царство, тъмнината и е арбитър на мъртвите.
Един ден Улген видял парче тиня в океана и решил да му вдъхне живот. Така се появил Елрик, само че тяхната връзка била невероятна, тъй като Елрик бил управителен от горделивост. Той желал да бъде еднакъв със своя основател.
Според една от легендите, до момента в който Улген създавал хората от глина, той осъзнал, че не може да им вдъхне живот и отива при всемогъщия Кудай, с цел да изиска помощ. Той оставил едно „ голо “ куче (без козина) като надзирател. Тогава Елрик подкупва кучето, обещавайки му златна четина и стартира да плюе върху „ бездушните “ хора като по този метод ги осквернява. Когато се връща и вижда стореното, Улген обръща глинените части назад – по тази причина хората имат слюнка вътре в себе си, а не извън.
