Какво се случва в Чернобил: 180 души решиха да се върнат, но не очакваха, че животните
Чернобил е най-тежката нуклеарна злополука в човешката история. Сутринта на 26 април 1986 година е началото на покруса, която се случва за секунди. Експлозията на четвъртия реактор на електроцентралата озари небето с пламъци, а по-късно над Северна Украйна се издигна радиоактивен облак, който скоро се популяризира в прилежащите републики и даже стигна до Швеция.
Десетилетия по-късно отчуждената зона на Чернобил се трансформира в привлекателно място за туристи, търсачи на адреналин и откриватели, които малко по малко се пробват да възстановят картината на тези събития. Въпреки годините Чернобил към момента крие доста секрети. Историята на бедствието наподобява ясна, само че има повече слепи петна, в сравнение с наподобява на пръв взор.
1. В атомната централа нямаше отбрана за такива случаи
Катастрофата в атомната електроцентрала в Чернобил разкри доста сериозни неверни калкулации и дефекти, които доведоха до тежки последствия. Един от главните фактори беше неналичието на съществени защитни ограничения в множеството атомни електроцентрали в света.
За разлика от актуалните реактори, Чернобилската централа няма куполна стоманобетонна обвивка, която служи като преграда сред дейната зона на реактора и външната среда. Тази защитна конструкция може да съдържа артикули на разделяне при положение на повреда, предотвратявайки разпространяването на радиоактивни материали. В Чернобил обаче такава система просто не съществуваше и когато реакторът избухна, нищо не попречи на нуклеарните частици да избягат, разпространявайки се на стотици километри.
2. Характеристики на реактора
Вторият съдбовен аспект беше самият реактор RBMK-1000. Този вид реактор употребява графит за контролиране на реактивността, което към този момент се смяташе за несъвършено и остаряло решение. Водата, която в множеството реактори оказва помощ да се забави реакцията и да се предотврати прегряване, играе друга роля тук – нейната задача е да я нагрява и да основава пара, която да върти турбините.
В оня драматичен ден чиновниците организираха тест за сигурност, с цел да видят дали електроцентралата може да издържи на ненадейно спиране на електрозахранването. Въпреки това, вместо постоянна реакция, системата мина в режим на неконтролирано отопление. Това създава непотребна пара, което покачва реактивността. Персоналът е бил безпомощен пред токовия удар, довел до първата опустошителна детонация.
3. Експлозията не е причина за гибелта, а радиацията
Самата детонация умъртви единствено двама души, които работеха през нощта на случая, само че същинският смут се случи през идващите седмици и месеци. Хората, които са взели участие в почистването, както и тези, които са били покрай епицентъра на бедствието, са получили смъртоносни дози радиация. Радиационната болест унищожи пожарникари, инженери, лекари и елементарни поданици, които не осъзнаха незабавно сериозността на случилото се.
Изследванията демонстрират, че две десетилетия след случая единствено 19 души са умряли от радиация, което съгласно Forbes е в границите на естествената смъртност от рак при възрастни. Но макар тези числа, Чернобил остава увещание за това какъв брой нежен е човешкият живот пред лицето на софтуерни неправилни калкулации и подценени опасности.
4. Излагането на радиация е предизвикало увеличение на рака на щитовидната жлеза
Катастрофата в Чернобил остави след себе си една от най-тревожните следи в историята на медицината – внезапно повишаване на случаите на рак на щитовидната жлеза. Това изключително мощно засегна децата и юношите, чийто организъм беше най-чувствителен към въздействието на радиацията. Само пет години след злополуката бяха докладвани повече от 20 000 случая и броят им продължи да пораства.
Йод-131, освободен вследствие на детонацията, се натрупва в щитовидната жлеза, което води до увеличение на заболеваемостта. Родителите, страхувайки се за здравето на децата си, се пробваха да лимитират контакта със инфектирана храна и вода, само че това не беше задоволително.
Въпреки плашещите числа обаче, смъртността от рак и други последици е по-ниска от плануваната. Оценките за броя на жертвите варират доста. Чернобилският конгрес дефинира цифрата от 4 000 преждевременни смъртни случаи от рак, до момента в който екологичната организация Грийнпийс споделя, че общият брой на смъртните случаи е 93 000.
Въпросите за връзката сред радиацията и други болести, като левкемия и сърдечни болести, остават обект на деен спор в научните среди.
5. Щетите от бедствието са по-големи от атомните детонации в Япония
Въпреки че атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, убиха десетки хиляди хора, те бяха по-малко разрушителни във връзка с радиоактивното замърсяване от повредата в Чернобил. Бомбата " Little Boy " съдържа единствено 64 кг уран, от които единствено 700 грама са употребявани при детонацията. За съпоставяне, блоковете на атомната електроцентрала в Чернобил съдържаха 180 тона уран.
Ядрените детонации в Япония се случиха във въздуха, което разреши на радиоактивните частици да се разпилян и множеството от тях не доближиха повърхността. В Чернобил детонацията е станала на земята, което е довело до замърсяване на големи площи, в това число почва, вода и растителност.
6. Погрешно разбиране, че децата на инфектирани хора имат наследствени разновидности
Един от най-мрачните аспекти на бедствието беше суматохата, че потомците на изложените ще наследят генетични разновидности. Но актуалните проучвания не демонстрират повишен брой вродени недостатъци.
7. Живот в неразрешената зона
Въпреки рисковете 180 души се върнаха по домовете си. Животът се завръща, само че зоната ще бъде рискова за епохи напред.
