Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни изследвания. Уникалната " безкислородна зона под 150 метра дълбочина " съхранява в извънредно положително положение потънали кораби, морски съдове и разнообразни материали, които другояче биха се разрушили в други водни басейни. Тази естествена специфичност трансформира Черно море в същински " подводен музей ", отварящ порти към забравени столетия.
В ефира на БНР доцент доктор Преслав Пеев, зам.-директор по интернационална активност в Института по океанология при Българска академия на науките, споделя любопитни обстоятелства за живота по българското крайбрежие през Средновековието.
Живот по крайбрежието – благосъстояние и развиване
Според доцент Пеев " българите в никакъв случай не са били известни като огромни мореплаватели ", нито са разполагали с мощна морска флотилия, сравнима с византийската. Въпреки това по Черноморското крайбрежие е кипял натоварен стопански и публичен живот.
Това е бил регион със доста икономическо развиване и плодородни земи, считани за най-богатите в страната. Търговията, производството и морските запаси привличали заселници, което проличава и от обстоятелството, че " повече от 30 обитаеми места са отбелязвани на западноевропейски средновековни карти ".
Риболовът – главен занаят
Риболовът е бил водещ поминък измежду крайбрежните общности. Археологическите разкопки разкриват огромно количество рибни кости, чиито типове са избрани благодарение на археоихтиолози. Това потвърждава, че локалното население е разчитало на богато и разнообразно морско меню.
Още по-интересно е откриването на черупки от стриди, което удостоверява, че " морските блага са били част от ежедневното хранене " на средновековните поданици.
Историческа реорганизация посредством нови източници
Освен археологията, фотографията от 19 и 20 век се употребява за реконструиране на живота по крайбрежието обратно във времето – даже с няколко века. На доста от фотосите се виждат локални хора, които подготвят обичайното сушено месо или риба, наричано " чурус ", както и риболовен лодки и принадлежности, непокътнати в националната памет.
