Търси се баланс между политиките в рибарството и околната среда в Черно море
Черно море, като вътрешно море, е едно от най-изолираните от Световния океан. То е обвързвано със Средиземно море посредством Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – посредством Керченския пролив. Подобно на всеки различен морски басейн и то има екологични проблеми, провокирани от човешката активност, и доколкото то е много изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени спрямо отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.
Именно по тази причина извънредно значимо е да се откри верният баланс сред политиките в региона на рибарството и околната среда в Черно море. Нужни са общи начинания и старания от всичките шест черноморски страни за намаляване на отрицателните резултати от човешката активност и изменението на климата. „ Несъмнено съгласуваност на районно равнище ще бъде надалеч по-ефективна от самостоятелните дейности на всяка страна. “ Такова мнение е изразил заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев по време на съвещание на Управителния съвет на Консултативния съвет за Черно море, което се организира с присъединяване на представители на България, Румъния и Европейската комисия. Според него, с помощта на взаимните старания досега, устойчивостта на рибарството в района продължава да нараства.
Черно море е населявано от към 180 типа риба, измежду тях: скумрия, черноморска акула, попче, риба змей, калкан, морска лястовица и делфини.
Ключови цели на България за бъдещето на риболова и аквакултурите в Черно море са повишението на научните познания и развиването на изследователския потенциал. Според заместник-министър Събев е основно гарантирането на равни условия за използване на признатите районни ограничения от всички крайбрежни страни и нулевата приемливост към противозаконния, недеклариран и нерегулиран лов на риба. Важно е в тази връзка още идентифицирането на ограничения за справяне с неподходящите последствия от климатичните промени и намаляването на въздействието върху сензитивните типове и местообитания, изяснява Георги Събев. Те въздействат директно и за реализиране на стабилно риболовство в Черно море.
Консултативният съвет за Черно море, който е основан през 2015 година с централа във Варна, и има за цел да осведоми Европейската комисия и страните членки за трендовете и проблемите, свързани с ръководството и социално-икономическите аспекти на рибарството и аквакултурите в своята географска зона.
Замърсяване
Замърсяването е един от най-сериозните проблеми, което влияее върху живота в Черно море – и на морските жители, и на хората към него.
Изчислено е, че 70% от общото количество боклуци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези боклуци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат изход на Черно море) се вливат в Черно море посредством Дунав. Като се прибави неналичието на огромни течения, незадоволителната циркулация на водата и огромните количества вливащи се хранителни субстанции, екологичното положение на Черно море от ден на ден се утежнява.
Отчитайки сериозното утежняване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която съставлява правна и дипломатическа платформа за взаимни дейности.
Именно по тази причина извънредно значимо е да се откри верният баланс сред политиките в региона на рибарството и околната среда в Черно море. Нужни са общи начинания и старания от всичките шест черноморски страни за намаляване на отрицателните резултати от човешката активност и изменението на климата. „ Несъмнено съгласуваност на районно равнище ще бъде надалеч по-ефективна от самостоятелните дейности на всяка страна. “ Такова мнение е изразил заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев по време на съвещание на Управителния съвет на Консултативния съвет за Черно море, което се организира с присъединяване на представители на България, Румъния и Европейската комисия. Според него, с помощта на взаимните старания досега, устойчивостта на рибарството в района продължава да нараства.
Черно море е населявано от към 180 типа риба, измежду тях: скумрия, черноморска акула, попче, риба змей, калкан, морска лястовица и делфини.
Ключови цели на България за бъдещето на риболова и аквакултурите в Черно море са повишението на научните познания и развиването на изследователския потенциал. Според заместник-министър Събев е основно гарантирането на равни условия за използване на признатите районни ограничения от всички крайбрежни страни и нулевата приемливост към противозаконния, недеклариран и нерегулиран лов на риба. Важно е в тази връзка още идентифицирането на ограничения за справяне с неподходящите последствия от климатичните промени и намаляването на въздействието върху сензитивните типове и местообитания, изяснява Георги Събев. Те въздействат директно и за реализиране на стабилно риболовство в Черно море.
Консултативният съвет за Черно море, който е основан през 2015 година с централа във Варна, и има за цел да осведоми Европейската комисия и страните членки за трендовете и проблемите, свързани с ръководството и социално-икономическите аспекти на рибарството и аквакултурите в своята географска зона.
Замърсяване
Замърсяването е един от най-сериозните проблеми, което влияее върху живота в Черно море – и на морските жители, и на хората към него.
Изчислено е, че 70% от общото количество боклуци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези боклуци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат изход на Черно море) се вливат в Черно море посредством Дунав. Като се прибави неналичието на огромни течения, незадоволителната циркулация на водата и огромните количества вливащи се хранителни субстанции, екологичното положение на Черно море от ден на ден се утежнява.
Отчитайки сериозното утежняване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която съставлява правна и дипломатическа платформа за взаимни дейности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ