Къде е Ахилесовата пета на НАТО и задава ли се буря в Черно море?
Черно море дълго време не се числеше към горещите точки на света. Но през 2014 година това се промени. Днес в Черно море Русия твори свършени обстоятелства. А това визира и България. Дойче веле разгласява разбор на Фолкер Вагенер.
Черно море рядко се вълнува. И в геостратегическо отношение този по-скоро плитък воден басейн дълго време не се числеше към горещите точки на планетата. Всичко обаче се обърна наобратно, когато през 2014 година Русия анексира Крим. Путин си взе назад подаръка, който през 1954 Никита Хрушчов беше направил на Украйна, и стартира да трансформира Крим в " самолетоносач " на съветските ползи край югоизточния фланг на НАТО.
В Черно море Русия твори свършени обстоятелства. Само на Крим са ситуирани 28 000 съветски бойци. За десетина години военният бюджет на страната беше повишен съвсем двойно. Украинската минифлота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в хубавичко хватка на Путин. Според оценката на немския тинк-танк " Наука и политика " от 2008 година насам военното наличие на Русия в района систематично се уголемява.
Военният окръг " Запад " натрупа нови оръжия най-много в Черноморския басейн. Новите подводници и фрегати, оборудвани с крилати ракети с отдалечен обхват на деяние " Калибър ", са ясна проява на мощ пред членките на НАТО в района - най-много по адрес на България и Румъния.
Особено за тези две страни спешните сюжети в района са повече от тревожни. По руски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един миг се дръпна на отдалеченост, само че през днешния ден и двете страни са в НАТО - от другата страна на барикадата. И таман техните крайбрежия образуват дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.
Още преди анексирането на Крим Румъния неведнъж предупреждаваше, че Черно море не трябва да се трансформира в " домашно езерце " на Русия. Букурещ упорито приканва за по-активно наличие на НАТО в района, в това число и за интернационална флотилия.
България нерешително отхвърли това предложение: културните и прочувствени връзки с " огромния брат " към момента са тесни. А за НАТО това е уязвимо място.
Още повече, че в оръжейно отношение неувереният сътрудник от София към момента употребява част от руското завещание. Руските военни прекомерно добре познават, да вземем за пример, старите противовъздушни системи - и изключително техните дефекти. Призивът на Доналд Тръмп към страните от НАТО да положат повече старания за личната си сигурност въпреки всичко беше чут към този момент и в София. През лятото министър председателят Бойко Борисов разгласи, че в модернизирането на въоръжените сили ще бъдат вложени към 2 милиарда евро.
Да, югоизточният фланг на НАТО е неговата Ахилесова пета - това става изключително явно, когато погледнем към Турция. Ердоган към този момент от години повтаря, че Западът не желае същински да интегрира турците, а в този момент това разбиране се задълбочава в допълнение от запасите, които показва американският президент и на които самият Ердоган отвръща със същата монета.
Анкара към този момент от много време счита, че от позиция на стопанската система и на политиката за сигурност бъдещето ѝ така или другояче се намира на изток. Тъкмо Москва продаде на турската войска противоракетните системи С-400 - факт, който вътре в НАТО разсъни гневното съмнение, че Турция към този момент не е правилен съдружник.
Независимо от усиленото въоръжаване на руснаците на Крим турската флота (и изключително флотилията от подводници) към момента превъзхожда армията на Путин, само че политиката за сигурност на Турция наподобява по-скоро отбранителна. Русия не е евентуален зложелател, тя е по-скоро сътрудник по избрани планове.
Най-отчетливо това бе демонстрирано от Ердоган, когато посети Путин след свалянето на един съветски изтребител над Сирия, с цел да се извини и да обещае огромни компенсации за пострадалите. Разбира се, двете страни не са същински другари, само че въпреки всичко има разлика с времената през 19 век, когато те на няколко пъти водиха война една против друга таман поради Черноморския район.
Особено в икономическо отношение Турция и Русия са по-близки, в сравнение с е по усета на Алианса. Миналата седмица Путин и Ердоган се договориха, че " Турски поток " ще влезе в употреба в края на 2019 година. Тоест, последваща газова тръба ще мине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна. Така Киев ще бъде лишен от солидните директни такси, а това ще затегне мъртвата хватка на Русия. От газопровода ще завоюват България, Сърбия, Унгария и Словакия, през които най-вероятно ще преминат тръбите от Босфора към Средна Европа. Но договарянията още не престават. Под линия остава: " Турски поток " също отслабва югоизточния фланг на НАТО.
Всичко това отслабва и Украйна. А Порошенко сега така или другояче не може да чака от Европейски Съюз и НАТО освен това от елементарна взаимност. Той прикани канцлерката Меркел да бъдат изпратени бойни кораби край Крим, само че този апел няма шансове за триумф. Украйна не членува в НАТО. Тя съставлява голям рисков фактор и Алиансът въобще не бърза да я приема.
Украйна, която е затънала до гуша в Донбаския проблем и е отслабена около загубата на Крим, очевидно ще си остане изолирана на изток. Вярно е, че дейностите на Русия на Крим, а в този момент и в Азовско море нарушават интернационалното право, само че Украйна просто е прекомерно слаба, с цел да наложи справедливия си интерес.
За разлика от Средиземноморския басейн или Балтийско море Черноморският район не е еднороден в историческо и в културно отношение. По време на Студената война тук минаваше границата сред Изток и Запад. А през днешния ден, безусловно посред намерено море, се сблъскват три силови фактора: Русия, Турция и Западът. И още веднъж става дума не за някакво хармонизиране, а за стабилизиране на личните сфери на въздействие. Ето ти изходна позиция за спор.
Черноморският спор ще бъде тематика и в диалозите сред външните министри на страните от НАТО на 4 и 5 декември в Брюксел. Едва ли обаче в отговор на съветския напън против югоизточния фланг на НАТО ще бъдат взети някакви други ограничения, с изключение на известно увеличение на дните, през които военноморски елементи на НАТО участват в Черно море.
Черно море рядко се вълнува. И в геостратегическо отношение този по-скоро плитък воден басейн дълго време не се числеше към горещите точки на планетата. Всичко обаче се обърна наобратно, когато през 2014 година Русия анексира Крим. Путин си взе назад подаръка, който през 1954 Никита Хрушчов беше направил на Украйна, и стартира да трансформира Крим в " самолетоносач " на съветските ползи край югоизточния фланг на НАТО.
В Черно море Русия твори свършени обстоятелства. Само на Крим са ситуирани 28 000 съветски бойци. За десетина години военният бюджет на страната беше повишен съвсем двойно. Украинската минифлота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в хубавичко хватка на Путин. Според оценката на немския тинк-танк " Наука и политика " от 2008 година насам военното наличие на Русия в района систематично се уголемява.
Военният окръг " Запад " натрупа нови оръжия най-много в Черноморския басейн. Новите подводници и фрегати, оборудвани с крилати ракети с отдалечен обхват на деяние " Калибър ", са ясна проява на мощ пред членките на НАТО в района - най-много по адрес на България и Румъния.
Особено за тези две страни спешните сюжети в района са повече от тревожни. По руски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един миг се дръпна на отдалеченост, само че през днешния ден и двете страни са в НАТО - от другата страна на барикадата. И таман техните крайбрежия образуват дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.
Още преди анексирането на Крим Румъния неведнъж предупреждаваше, че Черно море не трябва да се трансформира в " домашно езерце " на Русия. Букурещ упорито приканва за по-активно наличие на НАТО в района, в това число и за интернационална флотилия.
България нерешително отхвърли това предложение: културните и прочувствени връзки с " огромния брат " към момента са тесни. А за НАТО това е уязвимо място.
Още повече, че в оръжейно отношение неувереният сътрудник от София към момента употребява част от руското завещание. Руските военни прекомерно добре познават, да вземем за пример, старите противовъздушни системи - и изключително техните дефекти. Призивът на Доналд Тръмп към страните от НАТО да положат повече старания за личната си сигурност въпреки всичко беше чут към този момент и в София. През лятото министър председателят Бойко Борисов разгласи, че в модернизирането на въоръжените сили ще бъдат вложени към 2 милиарда евро.
Да, югоизточният фланг на НАТО е неговата Ахилесова пета - това става изключително явно, когато погледнем към Турция. Ердоган към този момент от години повтаря, че Западът не желае същински да интегрира турците, а в този момент това разбиране се задълбочава в допълнение от запасите, които показва американският президент и на които самият Ердоган отвръща със същата монета.
Анкара към този момент от много време счита, че от позиция на стопанската система и на политиката за сигурност бъдещето ѝ така или другояче се намира на изток. Тъкмо Москва продаде на турската войска противоракетните системи С-400 - факт, който вътре в НАТО разсъни гневното съмнение, че Турция към този момент не е правилен съдружник.
Независимо от усиленото въоръжаване на руснаците на Крим турската флота (и изключително флотилията от подводници) към момента превъзхожда армията на Путин, само че политиката за сигурност на Турция наподобява по-скоро отбранителна. Русия не е евентуален зложелател, тя е по-скоро сътрудник по избрани планове.
Най-отчетливо това бе демонстрирано от Ердоган, когато посети Путин след свалянето на един съветски изтребител над Сирия, с цел да се извини и да обещае огромни компенсации за пострадалите. Разбира се, двете страни не са същински другари, само че въпреки всичко има разлика с времената през 19 век, когато те на няколко пъти водиха война една против друга таман поради Черноморския район.
Особено в икономическо отношение Турция и Русия са по-близки, в сравнение с е по усета на Алианса. Миналата седмица Путин и Ердоган се договориха, че " Турски поток " ще влезе в употреба в края на 2019 година. Тоест, последваща газова тръба ще мине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна. Така Киев ще бъде лишен от солидните директни такси, а това ще затегне мъртвата хватка на Русия. От газопровода ще завоюват България, Сърбия, Унгария и Словакия, през които най-вероятно ще преминат тръбите от Босфора към Средна Европа. Но договарянията още не престават. Под линия остава: " Турски поток " също отслабва югоизточния фланг на НАТО.
Всичко това отслабва и Украйна. А Порошенко сега така или другояче не може да чака от Европейски Съюз и НАТО освен това от елементарна взаимност. Той прикани канцлерката Меркел да бъдат изпратени бойни кораби край Крим, само че този апел няма шансове за триумф. Украйна не членува в НАТО. Тя съставлява голям рисков фактор и Алиансът въобще не бърза да я приема.
Украйна, която е затънала до гуша в Донбаския проблем и е отслабена около загубата на Крим, очевидно ще си остане изолирана на изток. Вярно е, че дейностите на Русия на Крим, а в този момент и в Азовско море нарушават интернационалното право, само че Украйна просто е прекомерно слаба, с цел да наложи справедливия си интерес.
За разлика от Средиземноморския басейн или Балтийско море Черноморският район не е еднороден в историческо и в културно отношение. По време на Студената война тук минаваше границата сред Изток и Запад. А през днешния ден, безусловно посред намерено море, се сблъскват три силови фактора: Русия, Турция и Западът. И още веднъж става дума не за някакво хармонизиране, а за стабилизиране на личните сфери на въздействие. Ето ти изходна позиция за спор.
Черноморският спор ще бъде тематика и в диалозите сред външните министри на страните от НАТО на 4 и 5 декември в Брюксел. Едва ли обаче в отговор на съветския напън против югоизточния фланг на НАТО ще бъдат взети някакви други ограничения, с изключение на известно увеличение на дните, през които военноморски елементи на НАТО участват в Черно море.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ