Струва ли си изобщо пазаруването на Черния петък?
Черният петък от дълго време не е празник на преференциалните покупко-продажби, а по-скоро проява на това какъв брой елементарно можем да бъдем подведени от звук, ярки надписи и нападателна реклама. Всяка година следя по какъв начин хората се хвърлят в „ огромното извършване на покупки “, а в действителност най-шумните предложения са просто ловко поднесена заблуда. Честно казано, към този момент стартирам да виждам на този ден не като на опция, а като на следващия маркетингов капан, в който непринудено влизаме.
Не мога да се отърва от чувството, че Черният петък е трансфорат в спектакъл. Един ден сякаш е, след това става седмица, след това месец… Търговците по този начин комфортно разтягат „ празника “, че той губи смисъл. По витрините се появяват „ невиждани “ оферти, само че в множеството случаи зад тях стои едно и същостока, която не е помръднала от месеци, просто облечена в нов етикет. Това не е понижение, а опит да ни убедят, че е моментът да купим нещо, което до през вчерашния ден даже не ни е хрумнало.
Най-абсурдното е, че навръх Черния петък хората най-вече купуват неща, които не са им нужни. Телефони, които няма да употребяват пълноценно. Уреди, които имат аналог у дома. Дрехи, които в никакъв случай няма да облекат. Количките се пълнят импулсивно, като че ли самото деяние дава някакво чувство за победа. А в действителност победа има,но тя рядко е на страната на клиента.
Черният петък основава подправено възприятие за неотложност. Ако не купиш в този момент, като че ли нещо ще изпуснеш. Търговците разчитат навръх товаче суматохата прави повече работа от всяка реклама. Вместо да си зададем елементарния въпрос „ Нуждая ли се от това? “, ние се поддаваме на най-стария трик в маркетинга: „ Вземи го, до момента в който го има “.
Да, има покупки, които човек може да обмисли авансово. Понякога е рационално да се възползваме от по-добра цена,но за мен същинската стойност се крие в спокойствието да не се оставяш да бъдеш бутан, побутван и манипулиран. В концепцията да не участваш в всеобщата нервност, когато виждаш какъв брой празна е в действителност.
Моето мнение е просто: Черният петък у нас се е трансформирал в шумна рекламна акция, която печели главно от нашата наивност. Най-смислената „ покупка “, която можем да създадем, е да си запазим сериозното мислене. Понякога най-хубавият избор е просто да не купуваме нищо.
Не мога да се отърва от чувството, че Черният петък е трансфорат в спектакъл. Един ден сякаш е, след това става седмица, след това месец… Търговците по този начин комфортно разтягат „ празника “, че той губи смисъл. По витрините се появяват „ невиждани “ оферти, само че в множеството случаи зад тях стои едно и същостока, която не е помръднала от месеци, просто облечена в нов етикет. Това не е понижение, а опит да ни убедят, че е моментът да купим нещо, което до през вчерашния ден даже не ни е хрумнало.
Най-абсурдното е, че навръх Черния петък хората най-вече купуват неща, които не са им нужни. Телефони, които няма да употребяват пълноценно. Уреди, които имат аналог у дома. Дрехи, които в никакъв случай няма да облекат. Количките се пълнят импулсивно, като че ли самото деяние дава някакво чувство за победа. А в действителност победа има,но тя рядко е на страната на клиента.
Черният петък основава подправено възприятие за неотложност. Ако не купиш в този момент, като че ли нещо ще изпуснеш. Търговците разчитат навръх товаче суматохата прави повече работа от всяка реклама. Вместо да си зададем елементарния въпрос „ Нуждая ли се от това? “, ние се поддаваме на най-стария трик в маркетинга: „ Вземи го, до момента в който го има “.
Да, има покупки, които човек може да обмисли авансово. Понякога е рационално да се възползваме от по-добра цена,но за мен същинската стойност се крие в спокойствието да не се оставяш да бъдеш бутан, побутван и манипулиран. В концепцията да не участваш в всеобщата нервност, когато виждаш какъв брой празна е в действителност.
Моето мнение е просто: Черният петък у нас се е трансформирал в шумна рекламна акция, която печели главно от нашата наивност. Най-смислената „ покупка “, която можем да създадем, е да си запазим сериозното мислене. Понякога най-хубавият избор е просто да не купуваме нищо.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




