Мръсната тайна за парите на партиите
" Черните каси " на партиите са решили не един и два избора в България, само че нито една институция не ги вижда. Нито законът има връзка с действителността, нито някой следи дейно за спазването му, написа Иван Бедров в коментар за Deutsche Welle .
Местен водач на Българска социалистическа партия в Бургас споделя в националния ефир, че упрекнатият в укривателство на Митьо Очите общински консултант Бенчо Бенчев е донор на партията: „ Дали са били 20, 30 или 50 (хиляди лева) не мога да ви кажа, само че е помагал, води се отчетност “. В обществения указател с донорите на партиите обаче подобен факт не е отразен. Националното управление на Българска социалистическа партия също публично отхвърля сходно подаяние. После обаче се обажда и самият Бенчев: „ Да, спонсорирал съм с пари Българска социалистическа партия. Много повече от това, което се приказва. Щом не могат да кажат тъкмо какъв брой съм дал, значи има черна каса”.
Не е изключено всички в тази история да споделят истината – и в локалната организация да са постъпвали такива дарения, и в формалните доклади това да не е отразено, а и самият донор да е давал повече, в сравнение с са стигали до локалната партийна каса. Най-вероятно тази история ще завърши без да научим освен това, тъй като всичко е ясно – да, по този начин се финансират предизборните акции в България и има доста елементарни пояснения за какво е тъкмо по този начин. Първо, разпоредбите са писани за някаква идеална обстановка, не регистрират действителността и „ плачат “ да бъдат прескачани. И второ, нарушаването на разпоредбите не води до никакви последствия – потвърдено е.
Изборният кодекс лимитира финансирането на партиите – и като размер, и като генезис. Не може на избори за парламент разноските на една партия да надвишават 3 милиона лв.. Не може на локални избори акцията да коства повече от 8 милиона за цялата страна, като в тези пари би трябвало да се вместят акциите за кметове и съветници във всичките 265 общини. В рамките на тези пари, не може и разноските за акцията за един консултант да надвишават 5 хиляди лв.. Сега си представете един кандидат-съветник, който приканва гласоподавателите да гласоподават за него с преференция и за задачата „ украси “ града с билбордове. Ясно е, че няма да стигнат 5 хиляди лв.. Разходите на огромните партии постоянно са повече от лимита и по тази причина част от парите въобще не се регистрират – това е така наречен черна каса.
Законът позволява дарения единствено от физически лица, само че не и от компании. Пари обаче нормално се генерират от икономическа активност, която се реализира от юридически лица. Затова даренията от бизнеса, каквито са множеството дарения, се постанова да „ се разхвърлят “ на физически лица, които да ги внесат публично в партийната каса. Всеки може да знае, че в града Х компанията Y спонсорира акцията на кмета, само че това няма по какъв начин да участва някъде черно на бяло. Има и още ограничавания – оптималният размер на едно подаяние от физическо лице е 10 хиляди лв.. Когато някой реши да подкрепи нечия предизборна акция с по-голяма сума, тези пари се разпределят на нужния брой хора, с цел да бъде спазен законът. Когато няма разполагаем подставени донори – отиват напряко в черната каса. Вероятно законодателят е приел рестриктивните мерки с положителни планове, само че практиката сочи, че прекомерно постоянно те са неприложими и партиите заобикалят закона.
Емблематична е акцията на „ България без цензура, ЗНС, Вътрешна македонска революционна организация и Гергьовден” за европейските избори през 2014 година По думите на прокурори по делото „ КТБ “, банкрутиралата банка е спонсорирала тази акция с „ 25-30 милиона “. Разходите тогава в действителност бяха впечатляващи, само че публично регистрираните бяха единствено 1 милион и 200 хиляди лв.. Малкото регистрирани пари са били превозени измежду нощ от банката в колите на притежаваната от Цветан Василев ТВ7, след което всеобщо са записвани идентични дарения – през днешния ден, да вземем за пример, 10 индивида в едно село подаряват по 1000 лв., на следващия ден в прилежащото село други 15 души подаряват по 10 хиляди лв. и така нататък
Местен водач на Българска социалистическа партия в Бургас споделя в националния ефир, че упрекнатият в укривателство на Митьо Очите общински консултант Бенчо Бенчев е донор на партията: „ Дали са били 20, 30 или 50 (хиляди лева) не мога да ви кажа, само че е помагал, води се отчетност “. В обществения указател с донорите на партиите обаче подобен факт не е отразен. Националното управление на Българска социалистическа партия също публично отхвърля сходно подаяние. После обаче се обажда и самият Бенчев: „ Да, спонсорирал съм с пари Българска социалистическа партия. Много повече от това, което се приказва. Щом не могат да кажат тъкмо какъв брой съм дал, значи има черна каса”.
Не е изключено всички в тази история да споделят истината – и в локалната организация да са постъпвали такива дарения, и в формалните доклади това да не е отразено, а и самият донор да е давал повече, в сравнение с са стигали до локалната партийна каса. Най-вероятно тази история ще завърши без да научим освен това, тъй като всичко е ясно – да, по този начин се финансират предизборните акции в България и има доста елементарни пояснения за какво е тъкмо по този начин. Първо, разпоредбите са писани за някаква идеална обстановка, не регистрират действителността и „ плачат “ да бъдат прескачани. И второ, нарушаването на разпоредбите не води до никакви последствия – потвърдено е.
Изборният кодекс лимитира финансирането на партиите – и като размер, и като генезис. Не може на избори за парламент разноските на една партия да надвишават 3 милиона лв.. Не може на локални избори акцията да коства повече от 8 милиона за цялата страна, като в тези пари би трябвало да се вместят акциите за кметове и съветници във всичките 265 общини. В рамките на тези пари, не може и разноските за акцията за един консултант да надвишават 5 хиляди лв.. Сега си представете един кандидат-съветник, който приканва гласоподавателите да гласоподават за него с преференция и за задачата „ украси “ града с билбордове. Ясно е, че няма да стигнат 5 хиляди лв.. Разходите на огромните партии постоянно са повече от лимита и по тази причина част от парите въобще не се регистрират – това е така наречен черна каса.
Законът позволява дарения единствено от физически лица, само че не и от компании. Пари обаче нормално се генерират от икономическа активност, която се реализира от юридически лица. Затова даренията от бизнеса, каквито са множеството дарения, се постанова да „ се разхвърлят “ на физически лица, които да ги внесат публично в партийната каса. Всеки може да знае, че в града Х компанията Y спонсорира акцията на кмета, само че това няма по какъв начин да участва някъде черно на бяло. Има и още ограничавания – оптималният размер на едно подаяние от физическо лице е 10 хиляди лв.. Когато някой реши да подкрепи нечия предизборна акция с по-голяма сума, тези пари се разпределят на нужния брой хора, с цел да бъде спазен законът. Когато няма разполагаем подставени донори – отиват напряко в черната каса. Вероятно законодателят е приел рестриктивните мерки с положителни планове, само че практиката сочи, че прекомерно постоянно те са неприложими и партиите заобикалят закона.
Емблематична е акцията на „ България без цензура, ЗНС, Вътрешна македонска революционна организация и Гергьовден” за европейските избори през 2014 година По думите на прокурори по делото „ КТБ “, банкрутиралата банка е спонсорирала тази акция с „ 25-30 милиона “. Разходите тогава в действителност бяха впечатляващи, само че публично регистрираните бяха единствено 1 милион и 200 хиляди лв.. Малкото регистрирани пари са били превозени измежду нощ от банката в колите на притежаваната от Цветан Василев ТВ7, след което всеобщо са записвани идентични дарения – през днешния ден, да вземем за пример, 10 индивида в едно село подаряват по 1000 лв., на следващия ден в прилежащото село други 15 души подаряват по 10 хиляди лв. и така нататък
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ