Черен враг унищожава българските череши и кайсии
Черната златка унищожава кайсиите и черешите
Българските овощари се приспособяват към климатичната рецесия
Климатичните промени към този момент не са нереална опасност – те трансформират образа на българското селско стопанство, и изключително – овощарството. От Русе до Сандански, фермери все по-често заменят обичайните череши, кайсии и сливи с култури като смокиня, райска ябълка, маслина и даже шамфъстък. Причината – измръзвания, суши, пролетни слани и нови вредители, които заплашват цели реколти, съобщи Дунав мост.
Смокинята се настанява в Североизточна България
" Засега няма проблем със смокинята. Тази зима имаше доста ниски температури и наземната част измръзна, само че смокинята е просвета, която ражда плод всяка година на новоизраснали клони и по тази причина измръзването не е проблем ", споделя овощар от село Сливо поле.
Това растение, познато до момента най-много в южните региони, към този момент се популяризира в Русенско, Силистренско и Търговищко. Смокинята е топлолюбива и сухоустойчива просвета, която се нуждае от минимални грижи и се оправя добре с климатичните аномалии. Допълнително преимущество е, че не изисква комплицирани и скъпи ограничения за растителна отбрана, което я прави желан избор за доста дребни производители.
Райската ябълка навлиза с движение
Фермери от Сливенско и Бургаско към този момент засаждат от ден на ден дървета от сорта " Фую " – райска ябълка с хрупкави плодове, която не се нуждае от обелване. Растението цъфти късно, което го защищава от пролетните слани – главен камшик за кайсиите и черешите в последните години.
" В момента доста навлиза сортът Фую. Плодовете са му хрупкави като ябълка и сладки като круша. Яде се напряко с кората ", споделя млад фермер от района.
За да дава положителни добиви, райската ябълка има потребност от напояване в края на лятото, по тази причина засаждането ѝ е съсредоточено в региони с останала или възобновена напоителна инфраструктура.
Черната златка унищожава кайсиевите и черешовите градини
Паралелно с климатичните провокации, овощарите се изправят и против сериозна опасност от вредителя Capnodis tenebrionis – черната златка. Това насекомо се загнездва в корените на костилковите овошки, като постоянно води до изсъхване на цели дървета.
" С това движение до три-четири години ще изгубим половината черешови насаждения в страната ", предизвестяват от сектора.
Проблемът се задълбочава от възбраната за потребление на някои ефикасни инсектициди в Европейския съюз. Оставащите препарати са скъпи, а при мощна популация на вредителя – постоянно незадоволително ефикасни.
Скъпата, само че работеща опция: череши в оранжерии
Някои производители към този момент намират опция – отглеждат череши в полиетиленови оранжерии. В Сливенско първите череши за сезона доближават до 50 лв. за кг, като се радват на интерес поради отличното си качество.
" Тези плодове по нищо не отстъпват на гледаните в градините. Те са едри, наситено червени, хрупкави, сочни ", описват фермери.
Оранжерийното произвеждане пази реколтата от слани, градушки и други прищявки на времето, само че изисква сериозна първична инвестиция – нещо, което дребните производители мъчно си разрешават.
В Югозападна България, където климатът припомня средиземноморския, се опитва с маслини и шамфъстък. Маслината доближава цялостно плододаване след десетата година, само че е извънредно устойчива на суша. Шамфъстъкът стартира да дава ядки още след третата година и е скромен към почвата.
Наблюдава се и интерес към бадеми, шафран, даже киви – култури, които до момента не са били част от обичайна земеделска карта на България, само че дават обещание по-голяма резистентност в изменящите се климатични условия.
Българското зарзаватчийство пред сложен избор
Традиционното зарзаватчийство към този момент не може да разчита на старите предписания за триумф. " Като не можем да се преборим с световното стопляне, ще би трябвало да се приспособяваме към него ", признават фермери от разнообразни краища на страната.
Засаждането на нови, по-устойчиви култури е не просто избор, а нужда. В противоположен случай цели райони рискуват да изгубят поминъка си, а България – да се трансформира от експортьор в вносител на плодове.
