Черната овца“ на Ахат“, Давам всичко за теб“ на Графа,

„ Черната овца “ на „ Ахат “, „ Давам всичко за теб “ на Графа, „ Холивуд “ на Стефан Вълдобрев, „ Дъждостих “ и „ Защо “ на „ Б.Т.Р. “, „ Моите кафеви очи “ на „ Мастило “, „ Обсебен “ на Стенли. Това са част от песните, които звучат в новия български мюзикъл „ Кастинг “.

Сюжетът се базира на истории, свързани с фантазиите за триумф на младите актьори и техния конфликт с действителността. Обявен е кастинг за мюзикъл, на който всеки ще бъде провокиран на покаже скритата си страна. Любов, разлъка, упоритости, триумфи, провали... Дали пътят към триумфа е влакче на ужасите?... Дръжте се крепко, тъй като ще друса, споделят от екипа на спектакъла.

Идеята, сюжетът и разговорите са на Борис Лапшов, приключил Кралската музикална академия в Лондон с магистратура „ Мюзикъл “. Режисьор на „ Кастинг “ е Пенко Господинов. Вокалната режисура е на Василена Кънева. Хореографи са Александър Манджуков и Петя Георгиева, сценографи са Павел Илиев и Лиляна Петрова.

Участват Александър Танев, Ахмет Исмаил, Ванеса Пеянкова, Виктор Младенов, Даниел Кукушев, Иван Горанов, Йоана Димитрова, Катрин Гачева, Маргарита Лъчезарова, Михаела Гончева, Петар Андреев, Ралица Попова, Силвия Болярска, Хенри Ескелинен.

АВТОРЪТ БОРИС ЛАПШОВ: „ КАСТИНГ “ ДОСТИГА НИВОТО НА АКАДЕМИИТЕ В ЧУЖБ ИНА

Как се роди „ Кастинг “?

- Идеята се роди от съдействието ми с проф. Пенко Господинов и неговия клас. Първоначално подадох нещо като план в НАТФИЗ, и той беше индивидът, който хареса моя план, и ми предложи да създадем мюзикъл. Приех на драго сърце. Преди това не знаех, че въобще някой в България, изключително в университет, има интерес към нещо такова.

Винаги съм имал фантазия да направя мюзикъл тук, в България, автентичен български мюзикъл, който да е със злободневни, наши тематики. Започнахме да мислим какви благоприятни условия има за история. Аз бях измислил една история, която след това се промени...

Така се стигна до „ Кастинг “, който демонстрира по какъв начин едни млади български артисти се явяват на кастинг. Шегувахме се, че всички продукции у нас са по този начин – множеството хора отиват на кастинг, не знаят защо е кастингът, тъй като просто не им се споделя. В последна сметка се оказва, че продукцията даже не е финансирана, нито се знае каква е, и, в последна сметка, тя се проваля.

Тъй като аз съм бил очевидец на нещо такова, се заех да напиша тази драматургия, която има общо с действителността. Защото аз обичам да пиша неща, които съм претърпял или са ми разказани от някой, който ги е претърпял. Така написах този театър и започнахме да репетираме. Актьорите бяха извънредно въодушевени. Имаше дълъг репетиционен развой.

Много е занимателно, тъй като част от нещата, които споделям в този момент, действително са в текста на пиесата. Защото в всекидневието си непрестанно чуваме реплики, които са от представлението и то се получи безусловно като огледало на живота.

Как се сработихте с Пенко Господинов? Имаше ли конфликт на хрумвания?

- Влизайки в процеса на работа, Пенко Господинов в действителност взе нещата в свои ръце. И, дружно заедно с неговата асистентка Мирослава Гоговска, започнаха да прекрояват спектакъла. Той трябваше да се събере на тази сцена, защото аз, малко грандиозно, го бях написал за сцена с по-големи благоприятни условия. Не споделям, че сме понижили качеството. Просто, трябваше да го съобразим с това, което се случва в НАТФИЗ.

Александър Манджуков и Петя Георгиева съумяха да създадат доста хубава хореография, която да е съобразена с действието, съответно с текста. Самите студенти способстваха за доста огромна част от хореографиите. Казаха неща, които на тях им харесват, които са им комфортни, забавни и, по този метод, изградихме цялата тази идея. 

Някои от а ктьорите в мюзикъла към този момент са много известни , играят в спектакли на други театри. К ак подбрахте тъкмо този съста?

- Ние използваме 13 от 22 артисти, от класа на Пенко Господинов. Защото другите имат доста други задължения. Аз предложих текста и те сами показаха предпочитание да вземат участие.

Как бяха подбрахте песните , с цел да се получи един еднороден театър ?

- Това е нещо, което аз взех решение да избера, защото започнах да пиша спектакъла. Избрани са съгласно тези злободневни тематики и във всеки един миг, в който се стига до миг, където кулминационната точка в действителност стига до желанието за музика и изложение посредством ария. Тогава започнах да диря подобаващата музика, която би могла да обогати въпросната сцена. Дълго време слушах „ БГ радио “... 

Има общо 11 песни, като последната е моя авторска. Аз я написах особено за спектакъла. Първоначално имаше концепция за друго парче, само че не можахме да получим правата за него. Дълго време търсих друга позната българска ария и, в един миг, си споделих, че е най-добре аз да напиша нещо. Песента се споделя „ Отпусни се “. Тя в действителност не беше крайна ария, само че на професора толкоз доста му хареса песента, че пожела с нея да завърши спектакълът.

Не е ли малко рисковано , че звучат единствено известни песни? 

- Не, тъй като задачата на този театър беше да покаже, че в България можем да създадем мюзикъл, който е чисто наш. Тъй като продукциите, които идват тук, и които се играят, са задгранични. В тях самите проблеми са задгранични. И, когато преведеш мюзикъл, самата музика не постоянно звучи добре и не постоянно я усещаме.

Исках първият мюзикъл, който върша, да е с известна музика, с цел да се види по какъв начин тези текстове, които ние всички знаем и пеем, в едни условия трансформират повода за написването на текста на тези песни. По този метод, самото деяние и потребността за произнасяне на тези думи, е повлияно от живота на героите в мюзикъла.

А какв стана с хореографа от Бродуей, който трябваше да работи по „ Кастинг “?

- За страдание, бюджетът не стигна за това. Иначе, това е моята преподавателка Карън Рабиноуиц. Трябваше да създадем мюзикъл с бюджета, който дава академията, и с който разполага класът на професора.

Вие самият сте пял по едни от най-големите подиуми в света. Това, което прави те тук и в този момент , в НАТФИЗ, к ак стои на фона на всичко, което познаваме като мостри ?  

- Нивото е много по-добро от това, което си мислех, че би могло да бъде. Класът е в действителност извънредно надарен, студентите са доста схватливи, доста работливи. Получи се много добра и красива продукция, тъй като това е концепцията на мюзикъла.

Мюзикълът е най-висшата форма на театрално изкуство, защото там детайлите танц, пеене и актьорско майсторство са в такава симбиоза, че съвсем забравяме, че тези хора в действителност пеят. Ние започваме да гледаме на тях като хора, които се показват посредством ария. Както ние, в живота. Понякога просто си пееш, без причина, и даже може да не пееш някаква ария, а ти да си измисляш някаква мелодия. Просто, това е част от живота и това е най-красивото на мюзикъла…

Нещата не могат да се съпоставят. Една продукция на „ Бродуей “ и „ Уест енд “ коства 17 милиона $, и това е единствено за една пиеса. Тук бюджетите не минават 20 000 лева Така че няма по какъв начин да чакаме същия резултат.

За студентска продукция и дипломен театър, „ Кастинг “ безусловно доближава  нивото, което е в чужбина – на академиите там.

Искрено имам вяра, че „ Кастинг “ доста ще развълнува хората и се надявам да има по-голяма публичност и повече хора да стартират да идват в театъра на НАТФИЗ, защото тук има доста забавни, хубави и качествени продукции, които си костват гледането.

Успяхте ли да гледате другата премира на български мюзикъл тази година – „ Книгата на фантазиите “?

- Да. Грандиозен мюзикъл, добре изработен, добре издигнат. Това е доста красива продукция, направена с извънредно доста труд.

Когато хората, които вършат мюзикъл, не са закърмени с това, то не постоянно има резултатът, който би трябвало да има. Аз доста мога да приказвам, само че моето, по този начин наречено, експертно мнение се базира на неща, които са направени за напълно други мащаби. За мащаба на нашата страна „ Книгата на фантазиите “ е един прелестен театър, един доста добър опит за нещо същинско, българско, автентично.

Как си обяснявате този взрив на мюзикълите у нас през последните 10-15 години?

- Предполагам, че е по този начин, тъй като животът в България се развива по различен метод. Тъй като мюзикълът е нещо, с което хората на запад са закърмени.

Видя се капацитет в мюзикъла, видя се хубостта в мюзикъла. Вече е доста по-лесно да се купят права. Предполагам, че и това е причина в  последните няколко години да има в действителност необикновен напор на мюзикъли.

Но, както споделих, всички те са все задгранични. А ще е хубаво да стартират да се вършат повече български мюзикъли. Първите опити, най-вероятно, ще са несполучливи или най-малко по-лоши – с цел да може, малко по малко, да се изисква по-високо равнище, по-добра технология на правене на целия развой, и хората да гледат нещо, което е стойностно.

Аз, може би, нямаше да знам нищо за мюзикъла, в случай че не го бях видял, когато бях на шест години, на „ Бродуей “. Тогава гледах „ Котките “. Това беше през 1996 година и тогава душата ми остана на тази сцена. Аз не можах да допускам, че една  театрална режисура може да наподобява по този метод и да има подобен необикновен мащаб.

Самият Вие не се ли изкушавате да пеете в мюзикъл и на българска сцена ?

- Достатъчно съм пял... В момента съм почнал да пиша различен мюзикъл, в който ще вземам участие аз и той е доста, доста по-малък от „ Кастинг “. Няма да бъде с толкоз доста души на сцената. Най-вероятно, ще бъде по-семпла пиеса с четири настоящи лица.

Да, желая да изляза на сцената и да върша тези неща. Но за това има време. В момента съм в ролята на учител и човек, който основава нещо. Искам това, което научих в чужбина, да мога да го предам, по някакъв метод, тук. Тъй като методологията, по която аз учих и това, което аз знам и съм натрупал като опит и качества, са неща, които не всички познават в България. И в действителност, в академиите не се преподават тези неща. И те не се продават, не тъй като една академия е неприятна. Просто, когато не знаеш нещо,  няма по какъв начин да го преподаваш...