Черешова задушница през 2023 година се пада в съботата преди

Черешова задушница през 2023 година се пада в съботата преди Петдесетница, един от огромните ни храмови празници и тази година това е 3 юни.

Тя се разграничава от останалите задушници с това, че на нея се раздават първите за сезона череши.

За тази задушница се знае поверието, че тогава се прибират душите на умрелите, които са останали свободни след Велики четвъртък.

На този ден се отслужва особено свещенодействие във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този метод живите измолват амнистия от Бог за скъпите им хора, които към този момент не са измежду нас.

Какво се прави на Черешова задушница

На Черешова задушница, както на всяка друга задушница, околните на умрелите вървят на гробищата, с цел да почетат паметта им.

Важно е да се знае, че на гроба се върви от предния ден, преди задушницата, след което и в самата събота рано сутринта.

Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино – знак на Христовата кръв.

Задължително е преливането да се направи под формата на кръст. На някои места в страната с изключение на с вино, се прелива и с вода, още веднъж под формата на кръст.

Оставят се свежи цветя и се носи коливо – варено жито, което е приготвено от предходния ден и което е знак на Възкресението. Разчупва се и самун, който символизира тялото Христово. От хляба и житото се раздават подавки за „ Бог да елементарни “, като към тях са прибавени и първите за сезона пресни череши, откъдето в действителност тази задушница е получила името си.

В днешни дни доста хора прибавят към подавките и дребни сладки. Освен на гробищата, те се носят и в църквата и се дават даже и на непознати хора за „ Бог да елементарни “.

Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга задушница, се поставят общи трапези като наложително първата глътка и хапка се оставят на земята, с цел да „ хапнат “ и „ пийнат “ и мъртвите.

Старо вярване гласи, че в случай че прелети пеперуда, до момента в който хората на общата софра се хранят, значи душата на мъртвия си е пристигнала за малко на земята, с цел да навести околните си.

Затова доста хора оставят празен стол на масата, с цел да има място за умрелия. На доста места в България от обредното жито се дава първо на кокошките, с цел да не почине различен човек от фамилията.

В някои райони на страната на Черешова задушница, също като на Великден, се боядисват червени яйца. Те се поставят в подавките, които не трябва да се оставят на гробищата, защото са предопределени не за мъртвите, а за живите, с цел да се молят за помилван на греховете на умрелите си близки.

Важно е да се знае, че на Черешова задушница се върви на гробищата или рано сутринта, незабавно след изгрева на слънцето, или вечерта, тъкмо преди то да залезе.

Преди да тръгнат от вкъщи си, опечалените близки би трябвало да оставят прозорците отворени, с цел да не останат душите на умрелите им близки там.

След като се тръгне за гробищата, не трябва никой да продумва и дума, с цел да не бъде смущаван покоят на душите на мъртвите.

Освен подавки, свещи и вино, на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този бит е обвързван с настъпващата на идващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.

Неговата символика не е по никакъв начин инцидентна и носи бездънен смисъл. От антични времена се има вяра, че орехът е медиатор сред двата свята – този на живите и този на мъртвите.

Шумата се носи на гробищата от дами, които я разстилат на гробовете на умрелите си близки. Като с тези си дейности те вършат сянка на мъртвите си близки в отвъдното.

Орехова шума се разстила и на пода на църквата като вярващите коленичат върху нея и се молят за душите на умрелите, наложително със затворени очи.

Мнозина считат, че това е моментът, в който могат още веднъж да зърнат, въпреки и за малко, обичаните си покойници.

Инфо: За Жената