Ето колко ще струва баничката след влизането в еврозоната
Черен лист с търговци, които съзнателно нарушават разпоредбите за превръщане на цените от левове в евро или за закръгляване ще създадат откакто България влезе в еврозоната. Това е планувано в Националния проект за въвеждане на еврото в България.
Черният лист ще бъде оповестен на интернет страницата на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), а задачата е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.
Целта на държавното управление е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 година Едни месец откакто Съветът на Европейския съюз (ЕС) вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите би трябвало да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро би трябвало да стане по настоящия закрепен курс от 1,95583 лева за едно евро.
За закръгляването на цените също ще има предписание. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А в случай че третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се трансформира. Това значи, че в случай че една баничка коства 3 лева, при влизане в еврозоната цената й би трябвало да бъде 1,53 евро.
Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, т.е. цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-хубавия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или даже на 2 евро, прецизира " Труд ".
Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния лист. В този лист ще влиза единствено търговец, който не изпише вярно цените в левове и евро. Тоест, в случай че преди влизането ни в еврозоната поставя етикет 3 лева и 1,53 евро, а от януари 2025 година на етикета написа 1,80 евро и 3,52 лева, търговецът няма да е в нарушаване.
За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената голословно, единствено поради влизането ни в еврозоната, би трябвало да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги съпоставя с тези след 1 януари 2025 година Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен интервал от време, да вземем за пример баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време.
Например в България цените на доста артикули приключват на 99, т.е. те са 4,99 лева, 5,99 лева и по този начин нататък. Възможно е цените на тези артикули още веднъж да приключват на 99, само че в евро, което ще съставлява закръгляване нагоре.
За да се срещнат с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич. Той изясни, че в Хърватия са правили черен лист с неточни търговци, а цивилен организации за отбрана на потребителите са били доста дейни при наблюдението на цените.
Централната банка на Хърватия се е пробвала да следи измененията на всички цени. Но се оказало, че дребни магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица разбори демонстрират, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в заведения за хранене и в областта на услугите.
В Хърватия от 2022 година до първото тримесечие на 2023 година инфлацията е била висока, което е наложило слагането на таван на цените на някои съществени храни, изясни шефът на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич пред парламентарната Комисия по въпросите на Европейски Съюз, Шенгенското пространство и еврозоната.
Слагането на таван на цените не е повлияло на съществуването на питателните артикули в магазините, добави той. Според Борис Вуйчич влизането на Хърватия в еврозоната е довело до растеж на инфлацията единствено с 0,2%, а огромното покачване на цените е щяло да се случи по този начин или другояче, и без приемането на еврото. Но по какъв начин от Централната банка на Хърватия преценят дали някой търговец подвига цените поради еврото или по друга причина не стана ясно.
Борис Вуйчич изясни, че Държавният инспекторат е налагал санкции на търговци, които стигат до 5000 евро, което за дребен магазин или фризьорски салон е огромна сума. В началото на 2023 година, когато Хърватия влезе в еврозоната, локалните медии оповестиха, че Държавният инспекторат единствено за две-три седмици е наложил 151 санкции на обща стойност 234 хиляди евро на стопански оператори, които са прибегнали до нелоялни бизнес практики.
Но при чуването в българския парламент Борис Вуйчич не обясни тъкмо за какви нелоялни практики са налагани санкциите. В България към този момент няма план да бъдат налагани санкции при голословно повдигане на цените, а единствено в случай че търговецът не ги разгласи правилно в левове и евро.
На въпрос по какъв начин влизането в еврозоната се е отразило на непознатите вложения в Хърватия Борис Вуйчич сподели, че вложенията могат да бъдат оценени за къс интервал от време, макар че от влизането на страната в еврозоната мина повече от година. Но Вуйчич акцентира, че на вложителите от страни от еврозоната им харесва да оперират в лична валута.
Правителството на Хърватия вкара таван върху цените на някои съществени хранителни артикули - слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо три-четири месеца след приемане на еврото. От средата на септември предходната година броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше повишен до 30.
Интересното е, че при последното разширение на обсега имаше артикули, чиято пределна цена беше близо два пъти по-ниска от настоящата, като да вземем за пример ориз (от 4,92 само че 2,29 евро) и спагети (от 1,95 на 1,09 евро).
Слагането на таван на цените не е довело до изгубване на стоките от магазините, стана ясно от думите на шефа на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Но макар слагането на таван на някои скъпи, инфлацията в Хърватия е по-висока, в сравнение с в България. Годишната инфлация в страната ни, съгласно потребителската кошница на страните от Европейски Съюз, към края на януари е 4%, демонстрират данни на Евростат. А в Хърватия инфлацията е 4,8%. След влизането си в еврозоната Хърватия ни изпревари по равнище на инфлацията.
Преди рекордния растеж на цените през 2022 година инфлацията в Хърватия беше ниска и близка до междинната за Европейски Съюз. През 2022 година инфлацията в Хърватия набъбна, само че остана по-ниска в сравнение с у нас. Но няколко месеца след влизане в еврозоната, от юни 2023 година насам, инфлацията в Хърватия е трайно по-висока в сравнение с в България, демонстрират данните на Евростат.
Доц. Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания на Българска академия на науките:
България няма да получи позитиви от влизане в еврозоната, а единствено подтик за повишение на цените. Не мисля че шефът на Хърватската национална банка е показал същинските ограничения, които започнаха там, тъй като черните описи са единствено една част от истината. Тази, която е лицеприятна и добре изглеждаща пред публиката. Всъщност това, което направи тяхното държавно управление беше да вкара ценови предели, или с други думи тавани на цените.
Точно както в годините на социализма, когато у нас действаше Комитет по цените и определяше по административен ред кое, какъв брой ще коства. С други думи Хърватия се оправи с инфлационния напън като блокира пазарните механизми. Като анулира пазарната стопанска система.
Буквално 3 или 4 дни след въвеждането на еврото, още в първите работни дни на 2023 година министърът на стопанската система Давор Филифович събра представителите на огромните търговски вериги, на която публицисти не бяха позволени, само че в мненията пред медиите по-късно той загатна за черни описи и надзор на цените.
Малко по-късно, напролет, беше въведен надзор върху цените на 7 от главните артикули. През септември се оказа, че това не е задоволително и цените в Хърватия не престават да нарастват. Тогава броят на стоките с контролирани цени беше повишен до 30, като при някои от тях таваните бяха с 30-40 % под цената, на която се предлагаха в магазина.
На второ място би трябвало да се каже, че черни описи за неточните търговци фактически имаше, само че контролираните цени в стопанска система, която претендира за пазарна, имплицитно дефинира всички като неточни. Въвеждането на надзор на цените значи, че държавното управление слага отвън закона всеки търговец, който опита да продава на цената, която да покрие цената на доставка и обвързваните разноски за продажбата на даден артикул. Това е несъвместимо с разбиранията за свободен пазар.
Трето, казусът с цените въобще не е нещо, което може да бъде основано и решено в границите на няколко месеца. В случая с България има нещо, което учтиво се заобикаля в мненията по тематиката, а точно огромният размер на ликвидните буфери, които ще бъдат освободени от първия ден на вкарване в еврозоната. За разлика от Хърватия, у нас коефициентът на минималните наложителни запаси е 12% и откакто България влезе, този % ще падне до 1.
Това значи, че банките внезапно ще се окажат с обилие от ликвидни остатъци, които ще би трябвало да налеят някъде в стопанската система. Всъщност, това е един от главните фактори, които ще доведат до мощен инфлационен напън, който няма да изчезне за няколко месеца, а ще въздейства дълго върху динамичността на цените.
Четвърто, когато се разяснява еврозоната, по принцип се дава за образец Германия, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, само че географски и ментално България е много по-близо до Гърция. От тази позиция приказваме за вероятен и евентуален сюжет, персонално аз не съм податлив да чакам нито естонски, нито хърватски, нито пък немски сюжет. За да се изразя допустимо най-меко, бих споделил че при нас нещата ще бъдат с много по-негативна багра.
Трябва да се означи също, че откакто Хърватия беше призната в еврозоната, тя стартира да се възползва и от облагите на приемането на страната в Шенгенското пространство, което пък внесе прочут подтик на стопанската система. Но при нас резултатът надалеч няма да е същият.
Все още не е ясно дали влизането в еврозоната и Шенген ще стане по едно и също време, а и даже това да се случи, България ще има надалеч по-малки облаги от тези, които имаше Хърватия.
Това ще значи много по-слаб пиедестал за икономическо развиване и при съществуването на мощен инфлационен подтик ще ни изправи пред обстановка, в която влизането в еврозоната няма да донесе на България нищо с изключение на негативи.
Любопитен факт, който би трябвало да отбележим за всички, които към момента имат вяра, че еврозоната е самобитен пенкилер за справяне със сивата стопанска система и т. н. е, че министър Филипович, който подхвана борбата с неточните търговци и високите цени, беше уволнен напълно неотдавна. Заради корупция.
Черният лист ще бъде оповестен на интернет страницата на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), а задачата е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.
Целта на държавното управление е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 година Едни месец откакто Съветът на Европейския съюз (ЕС) вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите би трябвало да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро би трябвало да стане по настоящия закрепен курс от 1,95583 лева за едно евро.
За закръгляването на цените също ще има предписание. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А в случай че третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се трансформира. Това значи, че в случай че една баничка коства 3 лева, при влизане в еврозоната цената й би трябвало да бъде 1,53 евро.
Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, т.е. цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-хубавия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или даже на 2 евро, прецизира " Труд ".
Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния лист. В този лист ще влиза единствено търговец, който не изпише вярно цените в левове и евро. Тоест, в случай че преди влизането ни в еврозоната поставя етикет 3 лева и 1,53 евро, а от януари 2025 година на етикета написа 1,80 евро и 3,52 лева, търговецът няма да е в нарушаване.
За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената голословно, единствено поради влизането ни в еврозоната, би трябвало да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги съпоставя с тези след 1 януари 2025 година Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен интервал от време, да вземем за пример баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време.
Например в България цените на доста артикули приключват на 99, т.е. те са 4,99 лева, 5,99 лева и по този начин нататък. Възможно е цените на тези артикули още веднъж да приключват на 99, само че в евро, което ще съставлява закръгляване нагоре.
За да се срещнат с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич. Той изясни, че в Хърватия са правили черен лист с неточни търговци, а цивилен организации за отбрана на потребителите са били доста дейни при наблюдението на цените.
Централната банка на Хърватия се е пробвала да следи измененията на всички цени. Но се оказало, че дребни магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица разбори демонстрират, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в заведения за хранене и в областта на услугите.
В Хърватия от 2022 година до първото тримесечие на 2023 година инфлацията е била висока, което е наложило слагането на таван на цените на някои съществени храни, изясни шефът на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич пред парламентарната Комисия по въпросите на Европейски Съюз, Шенгенското пространство и еврозоната.
Слагането на таван на цените не е повлияло на съществуването на питателните артикули в магазините, добави той. Според Борис Вуйчич влизането на Хърватия в еврозоната е довело до растеж на инфлацията единствено с 0,2%, а огромното покачване на цените е щяло да се случи по този начин или другояче, и без приемането на еврото. Но по какъв начин от Централната банка на Хърватия преценят дали някой търговец подвига цените поради еврото или по друга причина не стана ясно.
Борис Вуйчич изясни, че Държавният инспекторат е налагал санкции на търговци, които стигат до 5000 евро, което за дребен магазин или фризьорски салон е огромна сума. В началото на 2023 година, когато Хърватия влезе в еврозоната, локалните медии оповестиха, че Държавният инспекторат единствено за две-три седмици е наложил 151 санкции на обща стойност 234 хиляди евро на стопански оператори, които са прибегнали до нелоялни бизнес практики.
Но при чуването в българския парламент Борис Вуйчич не обясни тъкмо за какви нелоялни практики са налагани санкциите. В България към този момент няма план да бъдат налагани санкции при голословно повдигане на цените, а единствено в случай че търговецът не ги разгласи правилно в левове и евро.
На въпрос по какъв начин влизането в еврозоната се е отразило на непознатите вложения в Хърватия Борис Вуйчич сподели, че вложенията могат да бъдат оценени за къс интервал от време, макар че от влизането на страната в еврозоната мина повече от година. Но Вуйчич акцентира, че на вложителите от страни от еврозоната им харесва да оперират в лична валута.
Правителството на Хърватия вкара таван върху цените на някои съществени хранителни артикули - слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо три-четири месеца след приемане на еврото. От средата на септември предходната година броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше повишен до 30.
Интересното е, че при последното разширение на обсега имаше артикули, чиято пределна цена беше близо два пъти по-ниска от настоящата, като да вземем за пример ориз (от 4,92 само че 2,29 евро) и спагети (от 1,95 на 1,09 евро).
Слагането на таван на цените не е довело до изгубване на стоките от магазините, стана ясно от думите на шефа на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Но макар слагането на таван на някои скъпи, инфлацията в Хърватия е по-висока, в сравнение с в България. Годишната инфлация в страната ни, съгласно потребителската кошница на страните от Европейски Съюз, към края на януари е 4%, демонстрират данни на Евростат. А в Хърватия инфлацията е 4,8%. След влизането си в еврозоната Хърватия ни изпревари по равнище на инфлацията.
Преди рекордния растеж на цените през 2022 година инфлацията в Хърватия беше ниска и близка до междинната за Европейски Съюз. През 2022 година инфлацията в Хърватия набъбна, само че остана по-ниска в сравнение с у нас. Но няколко месеца след влизане в еврозоната, от юни 2023 година насам, инфлацията в Хърватия е трайно по-висока в сравнение с в България, демонстрират данните на Евростат.
Доц. Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания на Българска академия на науките:
България няма да получи позитиви от влизане в еврозоната, а единствено подтик за повишение на цените. Не мисля че шефът на Хърватската национална банка е показал същинските ограничения, които започнаха там, тъй като черните описи са единствено една част от истината. Тази, която е лицеприятна и добре изглеждаща пред публиката. Всъщност това, което направи тяхното държавно управление беше да вкара ценови предели, или с други думи тавани на цените.
Точно както в годините на социализма, когато у нас действаше Комитет по цените и определяше по административен ред кое, какъв брой ще коства. С други думи Хърватия се оправи с инфлационния напън като блокира пазарните механизми. Като анулира пазарната стопанска система.
Буквално 3 или 4 дни след въвеждането на еврото, още в първите работни дни на 2023 година министърът на стопанската система Давор Филифович събра представителите на огромните търговски вериги, на която публицисти не бяха позволени, само че в мненията пред медиите по-късно той загатна за черни описи и надзор на цените.
Малко по-късно, напролет, беше въведен надзор върху цените на 7 от главните артикули. През септември се оказа, че това не е задоволително и цените в Хърватия не престават да нарастват. Тогава броят на стоките с контролирани цени беше повишен до 30, като при някои от тях таваните бяха с 30-40 % под цената, на която се предлагаха в магазина.
На второ място би трябвало да се каже, че черни описи за неточните търговци фактически имаше, само че контролираните цени в стопанска система, която претендира за пазарна, имплицитно дефинира всички като неточни. Въвеждането на надзор на цените значи, че държавното управление слага отвън закона всеки търговец, който опита да продава на цената, която да покрие цената на доставка и обвързваните разноски за продажбата на даден артикул. Това е несъвместимо с разбиранията за свободен пазар.
Трето, казусът с цените въобще не е нещо, което може да бъде основано и решено в границите на няколко месеца. В случая с България има нещо, което учтиво се заобикаля в мненията по тематиката, а точно огромният размер на ликвидните буфери, които ще бъдат освободени от първия ден на вкарване в еврозоната. За разлика от Хърватия, у нас коефициентът на минималните наложителни запаси е 12% и откакто България влезе, този % ще падне до 1.
Това значи, че банките внезапно ще се окажат с обилие от ликвидни остатъци, които ще би трябвало да налеят някъде в стопанската система. Всъщност, това е един от главните фактори, които ще доведат до мощен инфлационен напън, който няма да изчезне за няколко месеца, а ще въздейства дълго върху динамичността на цените.
Четвърто, когато се разяснява еврозоната, по принцип се дава за образец Германия, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, само че географски и ментално България е много по-близо до Гърция. От тази позиция приказваме за вероятен и евентуален сюжет, персонално аз не съм податлив да чакам нито естонски, нито хърватски, нито пък немски сюжет. За да се изразя допустимо най-меко, бих споделил че при нас нещата ще бъдат с много по-негативна багра.
Трябва да се означи също, че откакто Хърватия беше призната в еврозоната, тя стартира да се възползва и от облагите на приемането на страната в Шенгенското пространство, което пък внесе прочут подтик на стопанската система. Но при нас резултатът надалеч няма да е същият.
Все още не е ясно дали влизането в еврозоната и Шенген ще стане по едно и също време, а и даже това да се случи, България ще има надалеч по-малки облаги от тези, които имаше Хърватия.
Това ще значи много по-слаб пиедестал за икономическо развиване и при съществуването на мощен инфлационен подтик ще ни изправи пред обстановка, в която влизането в еврозоната няма да донесе на България нищо с изключение на негативи.
Любопитен факт, който би трябвало да отбележим за всички, които към момента имат вяра, че еврозоната е самобитен пенкилер за справяне със сивата стопанска система и т. н. е, че министър Филипович, който подхвана борбата с неточните търговци и високите цени, беше уволнен напълно неотдавна. Заради корупция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ