Юксел Кадриев даде глас на любовните си мъки: Какво се прави с невъзможната любов?
Черен облак като че ли е щръкнал над любовния живот на Юксел Кадриев, откогато той е под светлините на прожекторите. След тежък бракоразвод с някогашната му брачна половинка Бонка и пламенната връзка с красивата варненка Диди Янкова, която бе покосена от рак и си отиде прекомерно млада, новинарят още веднъж е претърпял любовно отчаяние, написа " Ретро “. Без да загатва името на дамата, разрушила сърцето му, водещият на новините по bTV изля тъгата си в есеистична форма в обществените мрежи.
" Защо можем да избираме с кого да поддържаме връзка, само че в кого се влюбваме не зависи от нас? Какво се прави с невъзможната обич? Как сърцето живее с нея? Как то тупти изобщо или пък буцата горест в гърлото ти е толкоз тежка, че не можеш да вдигнеш погледа си, с цел да видиш вярната посока и да си поемеш въздух? Преживява ли се? Лекува ли времето болката от несподелената обич или на времето, на което разчиташ, въобще не му пука за надраното ти до кръв сърце?
Или е просто хубав пъзел, чиято последна част не желае да застане на мястото си, с цел да можеш да видиш същинската хубост. Несправедливо е, знам, само че няма човек без усеща. Въпросът е, на какви взаимни отстъпки сме подготвени и дали въобще се постанова да вършим сходен избор. Защото...
Какъв е паметникът на тъгата? Има ли изрисувани усмивки на него или има единствено следи от сълзите на душата и драскотини от отминали бурни нощи. Поставен ли е измежду поляна от изживени щастливи дни или го облива единствено дъжд от черни празни сенки? Защо някой не вземе да направи монумент на щастието? Любовта не е професионален боксов мач, с цел да уточниш всички елементи и правила, и чак тогава да се впуснеш в нея. Тя просто идва и би трябвало да се живее. Като живота. Дава ти се като недодялан елмаз. За да извадиш на показ същинската му хубост, би трябвало да отстраниш минусите му и непотребните късчета.
Същото е и с индивида. За да извади на показ същинската си същина, човек би трябвало да построи личността си освен като отстранява минусите си. Това минава и през образованието, което, в случай че имаш шанса да си се родил интелигентен човек, ще ти помогне да живееш живота си рационално и умерено. Все отново, не би трябвало да забравяш, че като отстраняваме минусите на характера си, оголваме душата си. Никога не забравяй това.
Освобождаваме душата си от тежестта на непотребното. Парченце по късче разкриваме хубостта ѝ, с цел да можем най-после да стигнем до Бог, който е надълбоко вътре в нас. Така можем да се доближим до Него и да Го забележим, да го почувстваме физически! Затова стремежът към положителното е значим. Стремежът е този, който ни държи фокусирани върху пътя към съвършенството. Да, пътят е значим, само че и задачата е от не по-малко значение “, написа Юксел.
" Защо можем да избираме с кого да поддържаме връзка, само че в кого се влюбваме не зависи от нас? Какво се прави с невъзможната обич? Как сърцето живее с нея? Как то тупти изобщо или пък буцата горест в гърлото ти е толкоз тежка, че не можеш да вдигнеш погледа си, с цел да видиш вярната посока и да си поемеш въздух? Преживява ли се? Лекува ли времето болката от несподелената обич или на времето, на което разчиташ, въобще не му пука за надраното ти до кръв сърце?
Или е просто хубав пъзел, чиято последна част не желае да застане на мястото си, с цел да можеш да видиш същинската хубост. Несправедливо е, знам, само че няма човек без усеща. Въпросът е, на какви взаимни отстъпки сме подготвени и дали въобще се постанова да вършим сходен избор. Защото...
Какъв е паметникът на тъгата? Има ли изрисувани усмивки на него или има единствено следи от сълзите на душата и драскотини от отминали бурни нощи. Поставен ли е измежду поляна от изживени щастливи дни или го облива единствено дъжд от черни празни сенки? Защо някой не вземе да направи монумент на щастието? Любовта не е професионален боксов мач, с цел да уточниш всички елементи и правила, и чак тогава да се впуснеш в нея. Тя просто идва и би трябвало да се живее. Като живота. Дава ти се като недодялан елмаз. За да извадиш на показ същинската му хубост, би трябвало да отстраниш минусите му и непотребните късчета.
Същото е и с индивида. За да извади на показ същинската си същина, човек би трябвало да построи личността си освен като отстранява минусите си. Това минава и през образованието, което, в случай че имаш шанса да си се родил интелигентен човек, ще ти помогне да живееш живота си рационално и умерено. Все отново, не би трябвало да забравяш, че като отстраняваме минусите на характера си, оголваме душата си. Никога не забравяй това.
Освобождаваме душата си от тежестта на непотребното. Парченце по късче разкриваме хубостта ѝ, с цел да можем най-после да стигнем до Бог, който е надълбоко вътре в нас. Така можем да се доближим до Него и да Го забележим, да го почувстваме физически! Затова стремежът към положителното е значим. Стремежът е този, който ни държи фокусирани върху пътя към съвършенството. Да, пътят е значим, само че и задачата е от не по-малко значение “, написа Юксел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ