УЕФА може да прати следващия финал в открито море, например на круизен кораб
Челси прибра вкъщи трофея от шампионата Лига Европа, откакто разруши градския противник Арсенал с 4:1. Мачът си струваше като футболно представление - голове, положения...
Ако сте го гледали без тон от тв приемника и с "едно око " от канапето, до момента в който вършиме нещо по-важно в сряда вечер, даже може да ви се е сторил като шоу.
Всъщност, това е един от най-срамните моменти в новата история на европейския футбол. И Челси, и Арсенал, не носят виновност за това. Те бяха изпратени да играят в Баку, столицата на Азербайджан, като казусът в това едвам стартира с обстоятелството, че чисто географски градът даже не е в Европа. А шампионатът се споделя Лига Европа.
Над 7 хиляди празни места останаха по трибуните, тъй като почитатели от Англия всеобщо отхвърлиха да пътуват. Защо да жертваш спестяванията си и лятната фамилна отмора, с цел да идеш да видиш 90 минути футбол? Едно пътешестване от Англия до Баку за този край струваше към 4 хиляди лири, отнемаше 5-6 дни и бе безусловно недопустимо за елементарния ентусиаст.
Така от 12 хиляди билета за почитатели на Челси и Арсенал в Англия, едвам към половината места бяха запълнени. Темата с това за какво 12 000 са пропуските за почитатели на двата финалиста при 68-хиляден стадион, въобще не трябва да я започваме.
По трибуните имаше хиляди локални почитатели - виждаха се фланелки на Фенербахче (Турция), Зенит (Русия), Манчестър Юнайтед (Англия, куриозно) и даже Байерн. Освен тези на Арсенал и Челси.
Песни? Не. Типичното за край наелектризиране на атмосферата при всеки корнер, удар, рискова контраофанзива? Не.
Атмосферата бе като за предсезонна контрола в Съединени американски щати, каквито, сред прочее, Арсенал и Челси изиграха значително в последните години. Част от турнета, с цел да им се порадват локалните почитатели.
Предаде се и на играчите, изключително до първия гол. Някак летаргично вървеше всичко, чуваха се подвикванията от скамейките на треньорите, както и шутовете по топката. Това не беше като на европейски край. В никакъв случай.
Някои от местата на трибуните са били толкоз надалеч, че на почитателите са им трябвали бинокли. Типичен стадион за страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, с голямо пространство за лекоатлетическа писта и уреди за осъществяване на "мултифункционални надпревари ". Това не бе футболен стадион. И това не бе футболна атмосфера на огромен мач.
В резултат получихме нещо, което по-старите ентусиасти у нас помнят от времето, когато по съветските канали хващахме по някой мач от руската лига. Една особена атмосфера - сякаш има хора по трибуните, само че... все едно няма никой. Отвреме-навреме, когато тръгне офанзива, се надига някакъв звук.
Всичко това може да ви се стори дребно заяждане. Но не е. Футболът е фиктивен поради почитателите - това е факсимиле. Но и през днешния ден, когато е бизнес в машина за милиарди, играта още веднъж е движена точно от почитателите. Защото тези милиарди нямаше да се въртят из нея, в случай че телевизионните аудитории из целия свят не бяха гладни да гледат мачовете, а милиони не пътуваха и не плащаха луди пари за билети, с цел да видят онлайн героите.
УЕФА мина всевъзможни граници в устрема да угоди на спонсори, другари и сътрудници. Загърби душата на футбола - точно хората, които пеят с цялостно гърло, спят по летища и дават последните си пари, с цел да са на трибуните.
Така че, за какво идващият хазаин на край да не е някой круизен транспортен съд? В намерено море няма "опасност " въобще да дойдат почитатели, а ще си се продават единствено ВИП пакетни билети за 1000-2000 костюмирани сътрудници и това е.
Може да се пусне и музика за декор, тъй като футболна атмосфера също ще липсва. Само да не е от кино лентата "Титаник ", че асоциациите може да дойдат допълнително. Особено пък на транспортен съд...
Ако сте го гледали без тон от тв приемника и с "едно око " от канапето, до момента в който вършиме нещо по-важно в сряда вечер, даже може да ви се е сторил като шоу.
Всъщност, това е един от най-срамните моменти в новата история на европейския футбол. И Челси, и Арсенал, не носят виновност за това. Те бяха изпратени да играят в Баку, столицата на Азербайджан, като казусът в това едвам стартира с обстоятелството, че чисто географски градът даже не е в Европа. А шампионатът се споделя Лига Европа.
Над 7 хиляди празни места останаха по трибуните, тъй като почитатели от Англия всеобщо отхвърлиха да пътуват. Защо да жертваш спестяванията си и лятната фамилна отмора, с цел да идеш да видиш 90 минути футбол? Едно пътешестване от Англия до Баку за този край струваше към 4 хиляди лири, отнемаше 5-6 дни и бе безусловно недопустимо за елементарния ентусиаст.
Така от 12 хиляди билета за почитатели на Челси и Арсенал в Англия, едвам към половината места бяха запълнени. Темата с това за какво 12 000 са пропуските за почитатели на двата финалиста при 68-хиляден стадион, въобще не трябва да я започваме.
По трибуните имаше хиляди локални почитатели - виждаха се фланелки на Фенербахче (Турция), Зенит (Русия), Манчестър Юнайтед (Англия, куриозно) и даже Байерн. Освен тези на Арсенал и Челси.
Песни? Не. Типичното за край наелектризиране на атмосферата при всеки корнер, удар, рискова контраофанзива? Не.
Атмосферата бе като за предсезонна контрола в Съединени американски щати, каквито, сред прочее, Арсенал и Челси изиграха значително в последните години. Част от турнета, с цел да им се порадват локалните почитатели.
Предаде се и на играчите, изключително до първия гол. Някак летаргично вървеше всичко, чуваха се подвикванията от скамейките на треньорите, както и шутовете по топката. Това не беше като на европейски край. В никакъв случай.
Някои от местата на трибуните са били толкоз надалеч, че на почитателите са им трябвали бинокли. Типичен стадион за страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, с голямо пространство за лекоатлетическа писта и уреди за осъществяване на "мултифункционални надпревари ". Това не бе футболен стадион. И това не бе футболна атмосфера на огромен мач.
В резултат получихме нещо, което по-старите ентусиасти у нас помнят от времето, когато по съветските канали хващахме по някой мач от руската лига. Една особена атмосфера - сякаш има хора по трибуните, само че... все едно няма никой. Отвреме-навреме, когато тръгне офанзива, се надига някакъв звук.
Всичко това може да ви се стори дребно заяждане. Но не е. Футболът е фиктивен поради почитателите - това е факсимиле. Но и през днешния ден, когато е бизнес в машина за милиарди, играта още веднъж е движена точно от почитателите. Защото тези милиарди нямаше да се въртят из нея, в случай че телевизионните аудитории из целия свят не бяха гладни да гледат мачовете, а милиони не пътуваха и не плащаха луди пари за билети, с цел да видят онлайн героите.
УЕФА мина всевъзможни граници в устрема да угоди на спонсори, другари и сътрудници. Загърби душата на футбола - точно хората, които пеят с цялостно гърло, спят по летища и дават последните си пари, с цел да са на трибуните.
Така че, за какво идващият хазаин на край да не е някой круизен транспортен съд? В намерено море няма "опасност " въобще да дойдат почитатели, а ще си се продават единствено ВИП пакетни билети за 1000-2000 костюмирани сътрудници и това е.
Може да се пусне и музика за декор, тъй като футболна атмосфера също ще липсва. Само да не е от кино лентата "Титаник ", че асоциациите може да дойдат допълнително. Особено пък на транспортен съд...
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ