Капитан Павлик – и сам воинът е воин
Чехословакия била една от тези европейски страни, които се предали на нацистка Германия на практика без опозиция.
Предисторията на разчленяването на Чехословакия е обвързвана с Мюнхенското съглашение от 1938 година сред великите сили. Бездействието на Англия и Франция разрешило на Хитлер първо да откъсне Судетската област и по-късно изцяло да разчлени страната. След Германия също и Унгария предявила искания към Чехословакия – по-специално за Южна Словакия и Подкарпатска Рус с градовете Ужгород и Мукачево. В подялбата на Чехословакия се намесила и Полша, която анексирала развитата в промишлено отношение Тешинска област. Автономната Словакия се откъснала и оповестила самостоятелност.
Командването на чешката войска също се примирило и не провело опозиция против войските на вермахта – без значение, че Чехия разполагала с всички запаси да окаже сериозна опозиция. Чешката войска била доста добре въоръжена. Към септември 1938 година тя имала на въоръжение 350 танка с 37-милиметрови оръдия. Въпреки, че тогава вермахтът разполагал с над 1000 танка, съвсем всички отстъпвали по въоръжение на чешките. Само 135 немски танка можели да се съпоставят с тях. Чешките танкове били обединени в 4 бронетанкови дивизии. Чехия имала и доста положителни военно-въздушни сили, въоръжени с висококачествени изтребители и бомбардировачи.
Чехите разполагали и с доста положителни отбранителни уреди. Например, противотанковия „ таралеж “ (известните три заварени релси, които сме виждали по филмите) е тяхно откритие. На чешко-германската граница били оборудвани мощни укрепления, които изненадали даже самия Алберт Шпеер, бъдещият министър на въоръженията на Третия райх. Общо на границата с Германия чехите били построили повече от 10 000 бункера и над 1000 форта, които защитавали танкоопасните посоки.
Чешкото министерство на защитата обаче не се възползвало от всички преимущества, които чешката войска имала през 1938 година. Когато вермахтът навлязъл, той не срещнал никакви спънки.
Все отново, имало един-единствен случай на опозиция против немските нашественици – в град Мистек. Тамошните Чаянкови казарми били издигнати още, когато Чехия била в състава на Австро-Унгария. Те представлявали две 4-етажни тухлени здания, плац и няколко икономически постройки.
Към пролетта на 1939 година в казармите имало 4 роти, една полурота танкети (леки бронирани машини) и взвод бронеавтомобили. Военнослужащите били общо коло 300 бойци и неколцина офицери. Командир на гарнизона бил подполковник Щепина. Много от бойците били новобранци. Боеприпасите били малко.
Вечерта на 14 март 1939 година в Мистек влезнал немски батальон под командването на подполковник декор Роден. Около 18.20 часа немците предложили на гарнизона да се съобщи.
Но чешките постове разкрили огън. Дежурният офицер лейтенант Мартинек оповестил бойна паника. Командването било поето от командира на 12-та картечна рота от Силезския полк капитан Карел Павлик.
Тогава капитан Павлик бил към този момент на 38 години. Колегите и бойците го определяли като отличен военен приятел, „ наш човек “, до момента в който командването имало неприятно мнение за него: считало го за лекомислен, лекомислен и неизпълнителен. Но наподобява, че точно тези качества на 14 март 1939 година трансформирали капитан Павлик в народен воин на Чехия.
Въпреки, че висшестоящото командване не дало заповед за отбрана на казармата, Павлик решил да работи на своя отговорност. Той разположил бойците си, въоръжени с пушки и картечници, около прозорците на казармите и заповядал да открият огън по германците. Скоро към тях се включили бойци от други роти.
Докато Павлик командвал отбраната на казармите, никой от останалите офицери не предприемал нищо. Командирът на батальона подполковник Щепина също мълчал.
Първата офанзива на немците против Чаянковите казарми била отблъсната. След това немските бойци обстреляли постройките с противотанкови оръдия и минохвъргачки. После, с поддръжката на бронеавтомобил, почнала втора офанзива. Тя също била отбита.
Докато героичните бойци от 12-та картечна рота отблъсквали немските набези, командирът на 8-ми пехотен полк полковник Елиаш заповядал огънят да бъде преустановен и всички да се предадат на немците. „ Своеволният “ капитан Павлик и този път показал непокорство – той пренебрегнал заповедта на Елиаш. Още известно време бойците на 12-та рота траяли да стрелят по немските позиции. Едва откакто немците докарали подкрепления, а чехите привършили боеприпасите, капитан Павлик решил да се подчини на заповедта на командира на полка. Чешките бойци капитулирали.
Самата борба траяла единствено към 30-40 минути. Защитниците на Чаянковите казарми съумели да окажат сериозна опозиция на германците. Батальонът на вермахта изгубил 24 души убити и ранени, а чехите – единствено 6 ранени.
Германците се отнесли хуманно към бранителите. Те разоръжили бойците и им разрешили да се приберат в казармите, а офицерите били сложени под домакински арест…
Карел Павлик, който останал без работа след разпадането на чешката войска, скоро открил връзка с незаконната организация „ За родината “, която се занимавала с прекачване на офицери от разформираната чешка войска отвън страната. Сетне Павлик се включил към организацията „ Народна отбрана “.
След като през 1942 година незаконни умъртвили райхспротектора на Бохемия и Моравия Райнхард Хайдрих, Павлик бил задържан от гестапо. При задържането му той оказал въоръжена опозиция, за което бил наказан на гибел, само че присъдата била сменена с концлагер.
На 26 януари 1943 година в концлагера Маутхаузен Павлик бил убит от защитата за непокорство на заповедите.
Капитан Карел Павлик се оказал единственият от всички кадрови офицери на чешката войска, който вдигнал бойците си на опозиция против нацистките нашественици. След войната новото чехословашко управление не не запомнило заслугите на офицера. Той бил създаден посмъртно в полковник, а през 1999 година, послучай 60-годишнината от багра за Чаянковите казарми, Павлик бил посмъртно награден с орден „ За смелост “.
