Журналист: Чехия отново бушува. Научих много от нея и дисидентите й
Чехия още веднъж бушува. На доста съм се научила от нея и от нейните дисиденти, доста от които познавах персонално. Първите ми цивилен митинги бяха тъкмо през есента на 1989 година по това време, по време на Нежната им гражданска война.
Аз бях в Прага тогава да си върша дипломната работа. Когато стената се пропука, аз взех решение, че няма да пиша за скучна средновековна литература, която ми беше дадена като тематика от скучни академични преподаватели. Пред мен беше цялата библиотека на Карловия университет и освен и отворените неразрешени архиви. Обадих се в Софийския университет на своя теоретичен началник и му споделих, че ще пиша за театъра на парадокса в неразрешените драми на Вацлав Хавел.
В СУ настана суматоха – „ но чакай малко, то не се знае, накъде ще духне вятъра, ние не можем да разгадаем, пиши за нещо, с което можеш да завършиш… “
Аз им споделям, „ няма, ще пиша за каквото си желая! “
Те—„ но той Хавел е неразрешен, от кое място ще намериш материали? “
Аз—„ Не е, преди ден отстранена възбраната за дисидентска литература и съм в библиотеката и чета всичко каквото си желая. Ще пиша за Хавел. Точка. “
Те – „ не подсигуряваме, че ще завършиш. “
Аз—„ не ми пука! “
Докато пишех за театъра на парадокса, ходех на митингите на Вацлавске Намнести. Говорих си с хората, видях възхода на една нация и бях част от триумфа й. Срещах се с дисиденти, един от които бе – Рудолф Батек, в последсвие ръководител на Народното събрание, другар на Хавел и изтъкнат герой за права и свободи, с който татко ми беше се сприятелил на плажа във Варна и години наред поддържаше топли връзки (в годините, в които Батек не беше в пандиза в Чехия за дисидентска активност.)
Когато Прага вреше и кипеше аз вървях в дома на Батек и неговото семейство – цялото репресирано. Децата му в никакъв случай не бяха позволени до университет, поради татко си, а бяха брилянтни персони. Целият живот на Батек, както и на Хавел е минал в битка с/у комунизма и в репресии от системата.
Бях до Батек, по време на Нежната гражданска война, когато в дома му беше щаб квартирата на митингите –телефона му не спираше да звъни—звъняха BBC, Гласът на Америка, Свободна Европа и други международни медии. Еуфорията беше неописуема. Да се види по какъв начин се разсънва и освобождава една нация е неописуема страст!
В края на декември трябваше да се връщам в България. Имаше затруднения с полета – не можеше да се лети над Румъния, там напряко имаше война и летяха ракети по време на кръвопролитията в Тимишоара. Летяхме през Берлин и някакви заобиколни пътища към София доста дълго, тъй като небето над Румъния гореше. Скоро по-късно Чаушеско беше екзекутиран. Логичен свършек на първобитната му робия.
Видях по какъв начин се разсънва Източна Европа и за първи път в Прага видях свободни жители – стотици хиляди. И аз бях част от тях.
Преходът не мина елементарно за никого, само че някои народи не престават да се борят за по-добър живот. Както чехите сега. А някои, като българите, са почтени за жалост и за клетата си орис!
Татяна Кристи, Facebook
Аз бях в Прага тогава да си върша дипломната работа. Когато стената се пропука, аз взех решение, че няма да пиша за скучна средновековна литература, която ми беше дадена като тематика от скучни академични преподаватели. Пред мен беше цялата библиотека на Карловия университет и освен и отворените неразрешени архиви. Обадих се в Софийския университет на своя теоретичен началник и му споделих, че ще пиша за театъра на парадокса в неразрешените драми на Вацлав Хавел.
В СУ настана суматоха – „ но чакай малко, то не се знае, накъде ще духне вятъра, ние не можем да разгадаем, пиши за нещо, с което можеш да завършиш… “
Аз им споделям, „ няма, ще пиша за каквото си желая! “
Те—„ но той Хавел е неразрешен, от кое място ще намериш материали? “
Аз—„ Не е, преди ден отстранена възбраната за дисидентска литература и съм в библиотеката и чета всичко каквото си желая. Ще пиша за Хавел. Точка. “
Те – „ не подсигуряваме, че ще завършиш. “
Аз—„ не ми пука! “
Докато пишех за театъра на парадокса, ходех на митингите на Вацлавске Намнести. Говорих си с хората, видях възхода на една нация и бях част от триумфа й. Срещах се с дисиденти, един от които бе – Рудолф Батек, в последсвие ръководител на Народното събрание, другар на Хавел и изтъкнат герой за права и свободи, с който татко ми беше се сприятелил на плажа във Варна и години наред поддържаше топли връзки (в годините, в които Батек не беше в пандиза в Чехия за дисидентска активност.)
Когато Прага вреше и кипеше аз вървях в дома на Батек и неговото семейство – цялото репресирано. Децата му в никакъв случай не бяха позволени до университет, поради татко си, а бяха брилянтни персони. Целият живот на Батек, както и на Хавел е минал в битка с/у комунизма и в репресии от системата.
Бях до Батек, по време на Нежната гражданска война, когато в дома му беше щаб квартирата на митингите –телефона му не спираше да звъни—звъняха BBC, Гласът на Америка, Свободна Европа и други международни медии. Еуфорията беше неописуема. Да се види по какъв начин се разсънва и освобождава една нация е неописуема страст!
В края на декември трябваше да се връщам в България. Имаше затруднения с полета – не можеше да се лети над Румъния, там напряко имаше война и летяха ракети по време на кръвопролитията в Тимишоара. Летяхме през Берлин и някакви заобиколни пътища към София доста дълго, тъй като небето над Румъния гореше. Скоро по-късно Чаушеско беше екзекутиран. Логичен свършек на първобитната му робия.
Видях по какъв начин се разсънва Източна Европа и за първи път в Прага видях свободни жители – стотици хиляди. И аз бях част от тях.
Преходът не мина елементарно за никого, само че някои народи не престават да се борят за по-добър живот. Както чехите сега. А някои, като българите, са почтени за жалост и за клетата си орис!
Татяна Кристи, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ