Каракачани и хампарцумяни
Че предлагането на Каракачанов да се вкара таван на облагата в кошницата на най-важните артикули - самун, мляко, сирене, масло, месо и олио, доставяни от български производители, наподобява рисково покрай копнежите на плановата стопанска система, е правилно. Предложението му обаче най-малко издава някакво внимание, даже и да е популистко, върху притеснителния напредък на цени на артикули от първа нужда, настъпил поради увеличаващите се цени на нефт и газ. Отговорът, който му даде Левон Хампарцумян, обаче е впечатляващ. Според Хампарцумян да се мисли за други регулации, с изключение на от невидимата ръка на светия пазар, е извънредно наивно. Дотук добре, от банкер друга теза по този начин или другояче не може да очакваш. Но с изключение на всичко ние, елементарните люде, трябвало да си дадем сметка за следното:
" Когато има процеси, които водят до по-високи цени и биха довели до по-високи заплати в избрани браншове, това е обвързвано със замогване. Няма кaк да забогатеем без ценовите нива да отиват нагоре ", изясни Хампарцумян в утринния блок.
Тук ченето леко пада и въпреки да не сме специалисти по стопанска система, като че ли разбираме нещо от обикновена логичност.
Как по този начин човек забогатява, в случай че редом със заплатата му се подвигат и цените? Това ще да е някакво доста условно замогване. Например, заплатата ти се е вдигнала с 20% и разноските ти са се вдигнали с 20%, обаче ти супер благополучен седиш у вас, разстелил си банкнотите на килима, ей ги на паричките, забогатял си черно на бяло.
Тогава си спомняш с омерзение времената, в които си можел да си купиш Х брой артикули, а в този момент, с тая висока заплата може да си купиш...абсолютно същия Х брой артикули. Обаче на теб това не ти прави никакво усещане и просто откачаш с по-големите си доходи. Зареждаш си колата с по-скъпия бензин, купуваш по-скъпия самун, точиш от по-скъпото парно, само че се чувстваш супер съумелия пич, забогатяваш всяка година. После се с трогване четеш тези прекомерно мистериозни публикации, в които се споделя, че междинната заплата се е покачила с еди си какъв брой % и примлясваш предостатъчно с устни - какъв брой хубаво е да си част от тази набъбваща статистика, и по какъв начин по-престижно звучи изговарянето на цифрите от заплатата ти...
А какво щеше да е, в случай че се бе оказал от другите? Чуваш ли жалния писък от продънените ями на бедността, в които постоянно разноските се подвигат, а заплатата или пенсията са си едни и същи? Спокойно, надалеч си от тия махащи за помощ във въздуха мазолести ръце. Вътре в клуба на забогатяващите си, а там е топло, прелестно и сладко-сладко се ниже гласа на хампарцумяните, които ще те потупат по гърба, с цел да ти честитят замогването.
Невидимата ръка на пазара невидимо е изпънала невидимия си междинен пръст. Но ти не го забелязвай и не го съди - ще вземеш да се окажеш болшевик, а това не е крепко.
Автор: Райко Байчев
" Когато има процеси, които водят до по-високи цени и биха довели до по-високи заплати в избрани браншове, това е обвързвано със замогване. Няма кaк да забогатеем без ценовите нива да отиват нагоре ", изясни Хампарцумян в утринния блок.
Тук ченето леко пада и въпреки да не сме специалисти по стопанска система, като че ли разбираме нещо от обикновена логичност.
Как по този начин човек забогатява, в случай че редом със заплатата му се подвигат и цените? Това ще да е някакво доста условно замогване. Например, заплатата ти се е вдигнала с 20% и разноските ти са се вдигнали с 20%, обаче ти супер благополучен седиш у вас, разстелил си банкнотите на килима, ей ги на паричките, забогатял си черно на бяло.
Тогава си спомняш с омерзение времената, в които си можел да си купиш Х брой артикули, а в този момент, с тая висока заплата може да си купиш...абсолютно същия Х брой артикули. Обаче на теб това не ти прави никакво усещане и просто откачаш с по-големите си доходи. Зареждаш си колата с по-скъпия бензин, купуваш по-скъпия самун, точиш от по-скъпото парно, само че се чувстваш супер съумелия пич, забогатяваш всяка година. После се с трогване четеш тези прекомерно мистериозни публикации, в които се споделя, че междинната заплата се е покачила с еди си какъв брой % и примлясваш предостатъчно с устни - какъв брой хубаво е да си част от тази набъбваща статистика, и по какъв начин по-престижно звучи изговарянето на цифрите от заплатата ти...
А какво щеше да е, в случай че се бе оказал от другите? Чуваш ли жалния писък от продънените ями на бедността, в които постоянно разноските се подвигат, а заплатата или пенсията са си едни и същи? Спокойно, надалеч си от тия махащи за помощ във въздуха мазолести ръце. Вътре в клуба на забогатяващите си, а там е топло, прелестно и сладко-сладко се ниже гласа на хампарцумяните, които ще те потупат по гърба, с цел да ти честитят замогването.
Невидимата ръка на пазара невидимо е изпънала невидимия си междинен пръст. Но ти не го забелязвай и не го съди - ще вземеш да се окажеш болшевик, а това не е крепко.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ