Не тъгувай, моя обич първа и последна - ПЕТЪР ЧЕРНЕВ
Че Миряна Башева е измежду най-хубавите модерни български поети е ясно на всички, осведомени с творчеството й.
Но това, което е съумял да реализира Петър Чернев посредством музиката и осъществяването на стихотворението „ Заклинание “, не може да остави нито едно туптящо сърце недокоснато.
Песента печели трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ – 1975г.
Същата година се показва и в интернационалния конкурс за реализатори на фестивала и е отличен с премията на Оценка за съвместимост – Бургас.
45 години по-късно затрогващото му осъществяване продължава да провокира сълзи.
ЗАКЛИНАНИЕ
Не тъгувай, моя любов първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя любов, безшумно влез при нея,
превърни денят във вечер и нощта – във ден.
Дай ѝ снежен студ през юли, януарска горещина,
както правиш с мен, както правиш с мен.
Почернѝ я, моя мъко, бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко, мен жалѝ – по този начин е,
с мене е по този начин, с мене е по този начин.
Не тъгувай, моя любов първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.
Почернѝ я, моя мъко, бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко, мен жалѝ – по този начин е,
с мене е по този начин, с мене е по този начин.
